Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕВРОПА РАЗЧУПВА ПЕНСИОННИТЕ ДОГМИ

ЕВРОПА РАЗЧУПВА ПЕНСИОННИТЕ ДОГМИСТАРИЯТ КОНТИНЕНТ СЕ РАЗДЕЛЯ С ЩЕДРОСТТА СИ КЪМ ХОРАТА ОТ ТРЕТАТА ВЪЗРАСТПенсионерите в Европа са нещо като куфари без дръжки, които тежат със страшна сила на бюджетите на отделните страни и на политическите платформи на техните правителства. На независимо от неудобствата за носене няма как да бъдат изоставени на произвола на съдбата.Европейският съюз се оказа тясна територия за над 377 млн. души от третата възраст. По силата на обществения договор те трябва да живеят достойно, черпейки ресурси от контрибуциите на поколенията след тях. По данни от 2003 г. обаче на Европа не й достигат над 456 млрд. евро, за да се поддържат сегашните размери на пенсиите. Въпросната цифра набъбва с шеметна скорост, особено след разширяването на общността от 1 май 2004-а. Политиците са наясно с окончателната диагноза - Европа старее с бесни темпове и не може повече да е щедра към възрастното си население. Всъщност пенсионните системи от години се задъхват под тежестта на дефицитите си и колапсът на осигуряването от солидарен тип като че ли изглежда предрешен.Балансът между работещи и пенсионери в ЕС е пред разруха. Този феномен бе наречен бомба със закъснител, тъй като огромните осигурителни разходи заплашват да нарушат правилата на еврозоната за трипроцентен бюджетен дефицит от БВП. Съществуват различни варианти за преодоляването на проблема - намаляване на пенсиите, повишаване на пенсионните осигуровки (и данъците, плащани от работещото население) или увеличаване на възрастта за пенсиониране. Всички те обаче са безкрайно болезнени. И е ясно, че единственото вярното решение е в зоната на компромиса между тези мерки. Той е в основата и на реформата в българската осигурителна система, която проходи от началото на 2000 година. Тя е съчетание между разходо-покривните (солидарните) системи и капиталовите схеми за финансиране на осигуряването. Факт е, че елементи от нея тепърва навлизат в пенсионните системи на ЕС. Но е вярно също, че в нашенския икономически двор реформата се радва на значително недоверие.Очертанията на европейската пенсионна картаДанните на Евростат показват, че фискалната тежест в България към 2002 г. е относително висока спрямо средното европейско равнище от 37.8% в 15 държави от ЕС до май 2004-а. Докато у нас този процент е 42.7% - в това число осигуровки за пенсия, здраве, майчинство, професионална преквалификация и безработица. В някои страни от Стария континент общата тежест се намалява от наличието на бюджетни субсидии за осигурителните фондове - примерно в Дания, Испания, Швеция, Финландия, Ирландия и Великобритания. По-високи са осигуровките в Гърция, Италия, Холандия... с традиционно широк обхват на държавните разходопокривни пенсионни системи. Съдейки от статистиката на Евростат, между самите европейски държави се наблюдават съществени различия в осигуряването. Причината е, че определянето на ставките е въпрос на автономна национална политика, която зависи от равнището на доходите, бюджетните трансфери и други условия. Все пак повечето членки на ЕС са в примката на разходопокривния тип социално осигуряване. За първи път той е въведен през 1889 г. в Германия от канцлера Ото фон Бисмарк, когато се появяват държавните пенсии, пенсионният данък и концепцията за пенсионна възраст и се ражда т.нар. държава на благоденствието (welfare state). Според тази концепция гражданите са неспособни да взимат решения за своето здраве и старини, както и частният сектор, тъй като подобни услуги са насочени към специфични пазари. Затова държавата се ангажира с тези грижи, превръщайки пазарите на здравните услуги, здравния и пенсионния риск в държавен монопол. Финансирането на социалното осигуряване обаче се оказва непосилно бреме за държавните бюджети. През 2000 г. разходите за държавни пенсии в Евросъюза са 10.4% от брутния вътрешен продукт и ще нараснат до 13.6% до 2040 година.Ако европейските правителства са готови да съсипят живота на над 377 млн. възрастни хора и не смеят да докоснат пенсионната бомба, то поведението им е твърде безотговорно, подчерта Пер Гиленхамър, председател на британската застрахователна компания Авива. Въпросът за финансовата стабилност на пенсионните системи в ЕС бе поставен остро и на заседанието на Европейския съвет в Лисабон през 2001 година. Тогава се взе решение за открит метод на координация на реформите в социалното осигуряване. Основната идея е да се постигне стабилност в национален план, като всяка от страните разработи своя стратегия за оцеляване. По-нататък те се координират така, че да се превърнат в обща платформа за Европейския съюз.Разчупването на европейските пенсионни догми обаче се оказва изключително тежка задача Примерно, годишният дефицит на пенсионната система във Франция е около 137 млн. евро. Но хиляди французи излязоха на улицата, недоволни от намерението на правителството трудовият стаж за пенсия да се увеличи от 37,5 на 40 години. Синдикатите възстанаха и срещу предложението минималната пенсия да стане 75% от минималната работна заплата (1000 евро).Профсъюзите в Австрия пък изригнаха през лятото на 2003-а срещу опита на кабинета да вдигне минималния трудов стаж за пенсиониране. Пенсиите там изяждат 15% от БВП, но същевременно австрийците се радват на една от най-щедрите системи - възрастта за пенсиониране на мъжете е 58 години, а за жените - 57 години.Германският пенсионен модел също се задъхва заради високия дял на бюджетните субсидии (30% при средно 31.4% за ЕС). През тази година пенсиите в тази страна няма да се индексират съобразно нарастването на нетния доход, въпреки че инфлацията до юли е 1.1 процента. За 2005-а решението е да има индексация, но пенсиите ще бъдат редуцирани с определен процент според броя на новопостъпилите в системата. Така че е напълно възможно дори да има намаление на абсолютния размер на парите за старини. Освен това правителството въвежда III стълб (доброволно осигуряване). Вноските в него не се облагат с данък, но така изкуствено се намалява и нетният доход на работещите - съответно размерът на пенсиите, които зависят от този показател. Дания, Холандия, Норвегия и Финландия се славят с голямата щедрост на пенсионните си системи, които са базирани на данъците от работещите. В тези държави гарантират минимални пенсии, за което обаче плащат между 45 и 50% от БВП. В Холандия размерът на пенсията зависи и от това, колко години един човек е живял на територията на страната. А в Швеция има определен пенсионен таван от 3986 евро месечно. Като цяло обаче и в тези страни, както и в останалите членки на Евросъюза, все повече започва да доминира корпоративният принцип на осигуряване, който зависи от индивидуалните вноски на работещите. Стремежът е в индивидуалните партиди на това поколение да се натрупат повече средства от управлението на парите, извършвано от инвестиционни или хеджингови дружества.По подобен начин е решено финансирането на пенсионните системи от англосаксонски тип (Великобритания, Ирландия). Там се гарантират ниски пенсии, но се насърчава участието в частни пенсионни схеми. Освен това традиционно голям процент от вноските за пенсии и животозастраховането се намаляват от облагаемата основа. Конкретно ирландският опит се сочи като пример за особено рязък преход от солидарна към капиталова пенсионна система. Само че в Ирландия е създаден нарочен фонд с парите от приватизация, за да се преодоляват дефицитите в държавния бюджет. Последният вик на модата в пенсионното осигуряване прохожда в системите в Швеция, Полша, Италия, Литва и Хърватска. Става дума за въвеждането на условно дефинирани вноски, или т.нар. виртуални пари. По тази схема държавата изплаща пенсиите на сегашните пенсионери от вноските на работещите. Парите на заетите обаче се начисляват в индивидуални сметки и се индексират със съответна доходност всяка година до настъпването на пенсионна възраст. Пенсионният BG антагонизъмБлизо година в България се разиграва публичен дебат около нашенския пенсионен модел, който доста наподобява спора за яйцето и кокошката. Иначе казано, опозиционно настроените политици, както и част от икономистите от неправителствения сектор, оспорват азбуката на осигурителната ни система, сътворена едва преди 4 години. И не без основание. Полето на сблъсъка е минирано от нерадостната действителност - в бедна страна като нашата пенсиите са неприлично ниски, а осигуровките - непосилно високи. По-нататък пружината на аргументите се натяга от факта, че над 40% от дохода на работещите потъват в хазната, а икономическото бъдеще на същите хора е лишено от сигурност. Но е вярно и друго - 100 работещи българи издържат 102 пенсионери. Бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) страда от хроничен дефицит и държавата всяка година попълва дупките, за да се изплащат сегашните пенсии. За 2004-а отпуснатите пари са 575 млн. лева. Ситуацията е почти патова - и за Министерството на финансите, и за критиците на пенсионната реформа е ясно, че средствата на държавата са ограничени. Остава надеждата, че работещите ще станат повече от пенсионерите поради по-високата възраст за излизане в пенсия и най-вече от ограничаването на по-ранното пенсиониране за някои категории труд. В по-далечно бъдеще се очаква частните пенсионни дружества също да се включат в играта, като натрупаните в тях средства на капиталов принцип ще се върнат към сега работещите под формата на втора пенсия.Другата възможност, предлагана от ортодоксалните икономисти, които по същество заемат крайно либерални позиции, е да се направи пълна приватизация на пенсионната система. Въпросът дали частното НОИ ще се справи по-успешно с изплащането на вече отпуснатите 2.6 млн. пенсии?Според радетелите за унищожаването на солидарната пенсионна система у нас държавата трябва еднократно да налее 1.5 млрд. лв. във фондовете на ДОО. Така осигуровките могат да паднат от 42.7 до 10 на сто. Експертите на Националния осигурителен институт (НОИ) обаче отвръщат, че това са сметки, правени на коляно. Те разполагат с макроикономически актюерски модел и техните разчети показват, че сегашната система ще излезе от дефицита около 2010 година, ако дотогава политиците не променят параметрите на пенсионната система.Критики колкото щеш има и към отделните елементи на системата - примерно към пенсионната възраст или към пенсионната формула. Всъщност всички те търпят развитие и нищо не пречи да бъдат променени, без дори да се пипат текстовете на закона, подчертават специалистите на НОИ.Разбира се, при недостига на средства нещата не могат да се решат като с магическа пръчка. Но системата позволява да се увеличат, да речем, парите на самотните пенсионери, които в момента получават 20% надбавка от пенсията на починалия съпруг. Или да нараснат пенсиите на хората с продължителен стаж, но с малки заплати в непрестижните отрасли от времето на социализма, ако се даде по-голяма тежест на стажа при пенсиониране. В Централна и Източна Европа са изградени смесени осигурителни системи, които в повечето случаи следват тристълбовия модел на Световната банка - задължително обществено осигуряване, допълнително задължително и допълнително доброволно осигуряване. При тях вторият и третият стълб се управляват от частни пенсионни дружества. Схемите напълно се вместват в европейската концепция за социална сигурност, защото държавното осигуряване гарантира минимални доходи за хората от третата възраст. Наред с това вторият стълб акумулира средствата от сега работещите и дава възможност те да получат втора задължителна пенсия, зависеща от доходността на съответния частен фонд. В Унгария вторият стълб е въведен през 1998 г., в Полша - през 1999-а, а в България - през 2000 година. В други четири страни - Латвия, Литва, Румъния и Словакия, въвеждането му се подготвя.Реформите в тези региони на Стария континент са съпроводени с относително по-добри демографски показатели. Възрастните лица над 65 година в Източна Европа са 13% от цялото население, докато в предишните 15 държави от ЕС техният дял е над 16 процента. Освен това средната продължителност на живота на Изток е 67 година, докато в Западна Европа тя е 77 години. Пенсиите в България през 2003 г. - Среден размер - 110.65 лв.- Максимален размер - 200 лв.- Номинален ръст спрямо 2002 г. - 8.17% - Реален ръст - 5.76% - Социална пенсия за старост 50 лв. - ръст 7.2% спрямо миналата годинаКонсолидиран бюджет на НОИ за 2003 г.- Приходи 2954 млн. лв. - 97.9% от планираните - Остатък в края на годината - 10.2 млн. лв. - Неизползван резерв - 60 млн. лв. - Спестена субсидия от републиканския бюджет - 68.7 млн. лв. - Разходи за пенсии 3159 млн. лв. - 103.2% от планираните

Facebook logo
Бъдете с нас и във