Банкеръ Daily

Финансов дневник

Европа налива пари в трезорите, не ги фалира

Държавите в ЕС, и по-специално принадлежащите към еврозоната, похарчиха стотици милиарди евро за спасяването на банковите си сектори. Правят го от осем години и продължават да харчат. Във всички страни от еврозоната -  дори във финансово дисциплинирани държави като Холандия, Германия и Австрия, негласно е възприето правилото: "Банка, особено ако е голяма, не фалира!".

Всички централни банки на държавите от еврозоната с решителната подкрепа на Европейската централна банка наливат ликвидност в проблемните кредитни институции. Всички държави от еврозоната, отново с решителната намеса на ЕЦБ, осигуряват десетки милиарди евро за преструктуриране на закъсалите кредитни институции на тяхна територия. Последните примери от Испания и Италия са съвсем скорошни - от месец юли, и достатъчно красноречиви.

Само преди три седмици европейските регулатори поеха контрола върху испанската "Банко популар", отнеха я от ръцете на акционерите й и я "продадоха" на "Банко Сантандер" срещу символичното едно евро. На това - за благозвучие - му казват  процедура по преструктуриране на изпаднала в тежко положение кредитна институция.

След Испания дойде редът и на Италия, която проведе най-голямата в историята си банкова спасителна операция на стойност 17 млрд. евро. Активите на боледуващите от години регионални кредитори "Банка пополаре ди Виченца" и "Венето банка"  бяха придобити от "Интеза Санпаоло" също за символичното 1 евро. Тя обаче получи възможност да се рекапитализира с държавни средства, което погълна  5.2 млрд. евро, за да не се влошават коефициентите на капиталова адекватност. Осигурени са допълнително и 12 млрд. евро, за да се покрият евентуални бъдещи загуби.

Това са само последните от веригата от спасени банки в продължение на дълги години, за които държавите от еврозоната плащат, при което постоянно увеличават своя дълг. Но точно заради това ЕЦБ има програма за кредитни улеснения, с които изкупува облигациите на споменатите държави от банките, които са ги закупили. И това струва  по 60 млрд. евро на месец. Евробанката  декларира, че ще продължи да прилага тази програма колкото време е нужно. 

Да напомним, че с държавни пари бяха спасени и банковите сектори на Ирландия и на Гърция. Въобще несъстоятелността на кредитна институция във финансово развития свят се смята ако не за кощунство, то във всеки случай за  доста неприемлив ход. Така е и в еврозоната, към членство в която се стремим. У нас тези практики са политически неприемливи. Къде сме се запътили тогава? Има ли за нас място в двегодишния европейски валутен механизъм и за каква еврозона бленува правителството? Май се натискаме да се представим като по-католици от папата? Такива никъде не ги обичат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във