Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕТНИЧЕСКИЯТ КОНФЛИКТ НЕ ИЗГОНИ КЛИЕНТИТЕ НИ

Глигор Бишев, първи генерален директор на Стопанска банка - СкопиеПрез април 2000 г. Национална банка на Гърция (НБГ) придоби мажоритарния дял от най-голямата македонска банка - Стопанска банка. Половин година по-късно в най-високото й управленско кресло седна Глигор Бишев, който преди това бе заместник-гуверньор на Македонската централна банка. Изборът му едва ли е бил случаен, защото в биографията му се набиват на очи няколко немаловажни факта. Той започва кариерата си в Националната банка на Македония през 1985 година. През 1992 г. взема участие в създаването на националната валута на страната - денара, и в изработването на първата стабилизационна програма на Македония под ръководството на МВФ. Изиграва съществена роля и за преструктурирането на банковата система през 1995 година. Бишев е съпредседател на първата кръглата маса за икономическо възстановяване и развитие на балканския регион към донорската конференция на Пакта за стабилност, която се проведе през април 2000 г. в Брюксел. В резултат на тази среща на страните от Югоизточна Европа бяха предоставени 2.4 млрд. евро. Г-н Бишев, как изглежда банковата система в Македония в момента?- През 1995 г. правителството на Македония заедно със Световната банка, МВФ и ЕБВР състави програма за възстановяване на банковата система. Тя включваше финансово преструктуриране, според което най-проблемните кредити бяха прехвърлени на една Агенция за оздравяване на банките, а те получиха в замяна държавни облигации. Същевременно трябваше да се довърши и процесът на преструктуриране на банковия сектор. Бяха ликвидирани втората по големина банка в страната - Югобанка, Скопие, и още няколко малки банки. Целият този процес протече в една нестабилна политическа среда. През всичките тези години на север от Македония се разиграваха т. нар. неприятелски сблъсъци - в Босна и Херцеговина, в Хърватска... След това дойде и конфликтът в Косово през 1999 година. Вследствие на всички тях в Македония нахлуха огромен брой бежанци. Отгоре на всичко заради ембаргото над Югославия през целия период от 1992 до 2000 г., с малки изключения, беше прекъсната външната търговия.През 2001 г. политическата криза в страната също оказа негативно отражение върху банките. За да се задържи ценовата стабилност и нивото на валутния курс, Централната банка засили ограниченията в монетарната политика и удвои лихвените проценти. Но паралелно с политическата стабилизация до края на 2001 г. бяха намалени и ограниченията в монетарната политика. Доверието в банковата система започна да расте. В тези условия през 2001 г. Стопанска банка успя да увеличи валутните си депозити четири пъти, а влоговете в денари - с 20 процента.Отрази ли се етническият конфликт в Македония на дейността на Стопанска банка и как успяхте да преодолеете затрудненията?- Стопанка банка като най-голямата кредитна институция в Македония имаше клонове и филиали в местата на конфликта - в Тетово, в Гостивар. Те работеха през цялото време, но при увеличени мерки за безопасност. Така че всички клиенти на банката можеха без проблем да разполагат със своите средства и да ползват услугите ни. Докато траеше конфликтът не се случи никакъв инцидент, нито пък имаше опит от която и да е страна да се застрашат сигурността и безопасността на служителите в тези клонове.Значи клиентите ви не са се опитвали да изтеглят авоарите си в този период?- Клиентите ни възприемаха банката като стабилна и сигурна. Тя им даваше възможност да ползват своите пари навсякъде по света. За гражданите беше много по-опасно да изтеглят депозитите си, да пазят парите си в къщи и да рискуват да ги загубят при евентуално нападение. От друга страна, депозираните средства в банката бяха пласирани в сигурни инструменти. Банката даде основен приоритет на сигурността.На какво равнище са взаимоотношенията ви с българските банки? - Най-развити са връзките ни с ОББ като част от групата на НБГ. Голяма част от разплащанията между България и Македония се извършват чрез нашите две банки. Всички общи клиенти на Стопанска банка и ОББ извличат голяма полза, тъй като при операции между двете банки те плащат една, а не две такси. Освен това разчитаме на голямата бързина и ефикасност на операциите, както и на подпомагането на търговията и на общите бизнеспроекти.Търговията между Македония и България възлиза на 7.5% от общия търговски обмен на Република Македония. А търговията ни с Гърция и Югославия е много по-голяма. Аз се надявам, че ОББ и Стопанска банка, покрай другите операции, ще помогнат и за увеличаване на стокообмена. Възнамеряваме да организираме срещи между клиентите на ОББ и на Стопанска банка. Те ще се проведат в Благоевград, в Скопие, Щип, Струмица и Петрич. Целта е да запознаем нашите клиенти, които да представят помежду си своите производствени програми. Това ще бъде и помощ за икономиките на двете държави, тъй като ще се стимулира вътрешното производство, както и разкриването на нови работни места.Бихте ли казали какви са лихвените нива по кредитите и депозитите на Стопанска банка?- Лихвените проценти са по-високи, отколкото преди кризата. Сега лихвените проценти по еврокредити за първокласни клиенти се движат около 10%, а в местна валута са 17.5 процента. Лихвите по депозитите зависят от срока и размера на влога. Например лихвата за едногодишен депозит в местна валута е между 8 и 10 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във