Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕНРИКО БОНДИ СВАЛИ КАДИФЕНИТЕ РЪКАВИЦИ

Много големи банки, сключили десетки сделки с италианската хранителна групировка Пармалат, преди тя да обяви несъстоятелност през декември миналата година, оправдаваха негласно действията на назначения от правителството административен ръководител на фирмата Енрико Бонди. Днес обаче позицията им се втърдява. Бонди се опитва да спаси жизнеспособните поделения на Пармалат от забърканата в резултат на измамите каша и доказва, че е забележителен ръководител. Съдебната му кампания срещу обслужващите банки, консултанти и одитори на хранителната фирма набира скорост. Кредитните институции се принудиха да отвърнат на удара. Бонди преследва упорито най-едрите банкови групировки, включително щатските Ситигруп (Citigroup), Бенк ъф Америка (Bank of America) и Джей Пи Моргън Чейз (JP Morgan Chase), германската Дойче банк (Deutsche Bank) и други, опитвайки се да възстанови незаконно източените от Пармалат 10 млрд. щ. долара. Злоупотребите според Бонди били режисирани от собствениците на италианската групировка и от банкерите. Последният му иск е с дата 7 октомври и е срещу Бенк ъф Америка, която обеща да се защитава ожесточено. Както преди в делото срещу Ситигруп, в случая с Бенк ъф Америка са изложени детайли, които показват близките връзки между официални представители на кредитната институция и висшия мениджмънт на Пармалат, оглавявал процеса на присвояване на парите. Бонди изтъква, че италианската хранителна групировка била толкова важен клиент на щатската банка, че през юни 2003 г. била посетена лично от шефа на Бенк ъф Америка Кенет Люис. Той прелетял до Парма с корпоративния си самолет. На борда бил и Лука Сала - служител на банката, който малко по-късно бил уволнен заради злоупотреби с разходите за бензин. По всичко изглеждало обаче, че Сала е запазил близки връзки с бившия си работодател. Журналисти от списание Иконъмист се добрали до негови писма, изпратени чрез ИНТЕРНЕТ, от които ставало ясно, че към 2 юли Сала вече работел за Пармалат и отговарял за връзките на компанията с Бенк ъф Америка. Това е любопитно повторение на смяната на работното място на Алберто Ферарис, който приблизително по същото време станал главен финансист на Пармалат, оттегляйки се от поста мениджър за международните контакти на Ситигруп. Сред обвиненията на Бонди срещу Бенк ъф Америка е и твърдението му, че щатската кредитна институция директно е възпрепятствала разследването за ролята й във фалита на Пармалат. Италианецът се готви да докаже пред съда, че банката е скрила документи и е блокирала достъпа му до важна информация за транзакциите в някои свои офшорни центрове. Искът срещу Бенк ъф Америка бе внесен непосредствено след най-големия удар на Бонди. На 6 октомври Некстра (Nextra) - поделението за управление на фондове на италианската Банка Интеза (Banca Intesa), се съгласи да плати 160 млн. евро на Пармалат. Тази сума е предназначена да покрие евентуални бъдещи искове срещу банката по повод покупката и продажбата на корпоративни облигации на компанията за 300 млн. евро, без да се завежда дело. Сделките са били осъществени в последните няколко месеца преди фалита на Пармалат, въпреки че банкерите са знаели за измамите във фирмата. Банка Интеза заяви, че иска да избегне безкраен съдебен процес и подчерта, че сделките й с хранителната групировка са били напълно коректни.Това споразумение създава два много гадни проблема за останалите банки. Първият е най-обикновен прецедент. Бонди твърди от месеци, че инициативата на Бенк ъф Америка да се постигне колективно уреждане извън съда на потенциалните искове на Пармалат срещу кредиторите му е имало за цел единствено да попречи на каквито и да било съдебни процедури и никакви пари не са били предлагани. Днес италианецът доказва, че е подготвен да се договори разумно с банките една по една. Второто притеснение е, че Некстра е само едната страна по облигационната продажба за 300 млн. евро. Другата е щатската инвестиционна банка Моргън Стенли (Morgan Stanley), която вече е притисната в ъгъла. Запознати с кухнята лица твърдят, че ръководството й е предложило 70 млн. евро на Бонди за възмездяване на щетите, но той е отхвърлил сумата като недостатъчна. Преговорите продължават, но ако Моргън Стенли също реши да постигне споразумение с Пармалат, твърденията на останалите банки, че действията им спрямо компанията са били законни, ще изглеждат незащитими. Изброените обстоятелства подтикнаха атакуваните финансови институции към действие. Контраударът се ръководи от Ситигруп. На 8 октомври ръководството й заведе дело срещу правителството на Италия с мотив, че то позволява на временната управа на Пармалат начело с Бонди да третира кредиторите неравностойно. Този акт предизвика неподправена изненада, защото броени дни преди това главният изпълнителен директор на Ситигруп Чарлз Принс направи посещение на добра воля на италианския президент Карло Чампи. Американецът поднесе извиненията си за предизвикалите огромно недоволство през август търговски сделки на Ситигруп в Лондон. Те обаче дестабилизираха пазарите на правителствени ценни книжа в Европа, включително и италианския. И ако Чампи е бил впечатлен от визитата, то вероятно е било съвсем за кратко - само докато е узнал за делото на щатския финансов гигант срещу италианския кабинет.По-специално Ситигруп атакува решението на Бонди да изключи банковата групировка от списъка на кредиторите на Пармалат. Ако тази маневра успее, то щатската банка няма да може да участва в бъдещата замяна на дълг срещу акции на италианската групировка, предшестваща пускането на книжата на фондовите борси. Бонди е изключил от въпросния списък близо една трета от кредитите на фалиралия италиански хранителен гигант (в размер на 22-23 млрд. евро), в това число всичките заеми, отпуснати от Ситигруп и от Бенк ъф Америка. На 18 ноември съдът в Парма ще определи дали назначеният от правителството административен ръководител на Пармалат има законово право за подобни действия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във