Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕНЕРГОЯМА ПОГЛЪЩА ПАРИТЕ НА SG ЕКСПРЕСБАНК И БИОХИМ

Фалиралата преди година фирма Енергокабел, по-известна на софиянци като Бакърената фабрика, може да бъде определена като една от най-големите кредитни черни дупки в България. Дружеството е всмукало около 30 млн. лв., от които и до момента кредиторите му не могат да намерят дори и най-малка следа. Дали става дума за преднамерено източване на предприятието и ощетяване на държавата, на SG ЕКСПРЕСБАНК и Ейч Ви Би Банк Биохим, или това е поредното дружество, станало жертва на хаоса в икономическата политика - има да преценяват тепърва експерти, счетоводители, оценители, а ако е необходимо, следствие и прокуратура.Фалиралото дружество бе една от перлите във фирмената корона на управлявания от Иван Павлов Бартемекс холдинг (предишното му име бе Финансово-индустриална група Рей Холдинг). Година преди да изпадне във финансов колапс приходите от продажби на Енергокабел са били над 69 млн. лв., а печалбата му - 6 млн. лева. В България не са много предприятията, които могат да се похвалят с подобни резултати. Освен това дружеството е изнасяло в чужбина голяма част от продукцията си - катодна мед за кабели. Познавачи на този вид бизнес твърдят, че това е борсова стока, която се пласира много бързо. А в края на 2002-ра в складовете на дружеството е имало готова продукция за 16.6 млн. лева.Според банкери при подобни показатели е напълно нормално една кредитна институция да отпусне на Енергокабел заеми в размер до 30% от оборота му (до 20 млн. лева). С тези пари се финансира нормалният тримесечен цикъл на производство на това дружество (закупуване на суровини, изработване на поръчаната стока, доставката и т.н.). И няма нищо чудно, че в края на 2002-ра и в началото на 2003 г. SG ЕКСПРЕСБАНК и Ейч Ви Би банк Биохим са заели на Енергокабел по 6 млн. щ. долара всяка. Резултатите на фирмата са показвали, че тя няма проблеми да ги обслужва. Въпреки това банките са се опитали да се подсигурят с допълнителни обезпечения. В полза на SG ЕКСПРЕСБАНК е учреден особен залог върху Енергокабел като предприятие. С други думи, ако фалиралото дружество бъде продадено за по-малко от 6 млн. щ. долара, тя ще получи всички пари от сделката.Ейч Ви Би Банк Биохим получава като обезпечение ипотеките на две сгради, в едната от които - на софийската улица Коломан, се намира централата на Бартемекс холдинг. Освен това в полза на банката са заложени вземанията на Енергокабел от трима чуждестранни клиенти - германската фирма Алскоп, кипърската Джи Еф Мемира Овърсийз и унгарската ФУКС Мишколц, на обща сума 14.2 млн. щ. долара. Тези клиенти е трябвало да плащат за получени доставки по сметките на Енергокабел в Ейч Ви Би Банк Биохим и от тези пари предприятието съответно да погасява дълга си към банката. На фона на всичко описано кредиторите му не би трябвало да се страхуват, че производителят на катодна мед няма да обслужва задълженията си. Само че това е на пръв поглед - през юни 2003 г. , шест месеца след като е получило заемите от двете банки, дружеството обявява, че не може да се справи с текущите си задължения. Кредитори започват дело срещу Енергокабел с искане за обявяване в несъстоятелност. След пет месеца - в началото на декември 2003 г., Софийският градски съд обявява Енергокабел във фалит и поверява управлението на активите му (събиране на вземанията му и изплащане на задълженията му) на синдика Веселин Банков. Експертите в двете банки кредиторки са изумени от вземанията и задълженията на дружеството, които установява Банков. Оказва се, че освен тях предприятието има още един голям кредитор - държавата, на която не е платило данъци за 10 млн. лева. Само година по-рано (2002-ра), според баланса на дружеството, то не е имало данъчни задължения. С други думи, шефовете му са си спестили 10 млн. лв., които би трябвало да преведат на бюджета. Тези пари не са ползвани и за погасяването дълговете към банките. Особено неприятна за Ейч Ви Би Банк Биохим е констатацията на синдика Банков, че Енергокабел няма вземания от чуждестранни клиенти (които да са заложени в полза на банката). Налице са обаче 30 млн. лв. несъбрани вземания от дружества, свързани с предприятието, ще рече - от фирми, които като Енергокабел са под контрола на Бартемекс холдинг. На проведеното на 1 август тази година събрание кредиторите на фалиралото предприятие избраха четирима експерти, които да оценят активите му. Но още отсега някои финансисти прогнозират, че от свързаните фирми ще бъдат събрани жълти стотинки. По-същественият въпрос е къде са отишли парите, които Енергокабел е трябвало да получи от германската, кипърската и унгарската фирма, чиято обща сума е 14.2 млн. щ. долара. Дори половината от тези пари са достатъчни, за да погаси предприятието дълга си към Ейч Ви Би Банк Биохим. Защо това не е станало? Хората, натоварени с проучването на тази липса, допускат няколко възможности. Едната е тези вземания да са били фиктивни и тогава излиза, че шефовете на фирмата са заблудили банката кредитор. Другата е чуждестранните фирми да са платили коректно на Енергокабел за доставката на договорената стока. Защо обаче тогава дружеството не е изпълнило договорката си с банката и не е превеждало парите по сметки в нея? След като плащанията не са минали през банката, в чий свети джоб са потънали въпросните 14.2 млн. щ. долара (не се изключва и вариант те въобще да не са влизали в България)? Може би с тях собствениците на Енергокабел са финансирали други дружества от холдинга или са ги оставили на някое сигурно място в чужбина? Отговор на тези въпроси вероятно може да се намери в онези банки, през които са минавали плащанията на Енергокабел, или в счетоводните документи на другите дружества, които контролира Бартемекс холдинг. Не бива да се изключва и варианта тримата клиенти да са отказали поръчките, направени от Енергокабел. Хипотетично погледнато, е възможно дружеството да е произвело катодната мед и да не е могло да я продаде. И такива неща се случват.Но в тази история, ако конюнктурата е била неблагоприятна и клиентите са отказали договорените с Енергокабел количества катодна мед, логично е тя да се намира в складовете на предприятието. Това значи, че стойността на стоковата наличност на дружеството би трябвало да се е увеличила от 16.6 млн. лв. и да е повече от 30 млн. лева. Но при инвентаризацията, извършена от синдика Банков, се констатира, че в Енергокабел има стоки и материали за не повече от 1 млн. лева. Така че въпросът в чии сметки са потънали останалите пари на кредиторите на дружеството остава да виси със страшна сила. Излиза, че с действията си шефовете на фирмата са лишили банките от голяма част от полагащото им се обезпечение. На какво основание са направили това би трябвало да установят съответните органи, които имат грижата за опазване на интересите както на юридическите, така и на физическите лица, на които една фалирала фирма дължи пари.За момента SG ЕКСПРЕСБАНК може да се надява, че ще си събере част от вземането от Енергокабел, като чрез своя посредник Елана го продаде на някой инвеститор, който се интересува от подобно предприятие. Ейч Ви Би Банк Биохим пък вече е поискала от Софийския районен съд да издаде в нейна полза изпълнителни листове за двете сгради, които са ипотекирани като обезпечение по кредита, който е отпуснала на Енергокабел. Но според експерти всички тези обезпечения няма да са достатъчни, за да покрият и половината от парите, които дружеството дължи на двете банки. Да не говорим, че Енергокабел трябва да внесе 10 млн. лв. и на бюджета. Все пак това е сума, с която макар и косвено се ощетяват останалите български данъкоплатци. Лоша икономическа конюнктура, некоректни клиенти... какви ли не опасности дебнат бизнеса у нас и могат да срутят и най-доброто предприятие. Наскоро шефът на Бартемекс холдинг Иван Павлов заяви пред журналисти, че е разочарован от бизнес средата в България. Според него държавата и държавните монополи имат решаващ глас в почти всички области на икономиката. Павлов се оплака, че безкрайната борба с институциите го е изморила и заяви, че през следващите години постепенно ще се оттегли от бизнеса. На фона на цитираните цифри обаче е сигурно, че няма да го направи с празни ръце.

Facebook logo
Бъдете с нас и във