Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕЛИЪТ ШПИТЦЕР ПОДНОВИ АТАКИТЕ СРЕЩУ ВЗАИМНИТЕ ФОНДОВЕ

Главният прокурор на щата Ню Йорк Елиът Шпитцер свика в края на миналата седмица Голямото съдебно жури, за да обсъдят магистратите доказателствата срещу Ричард Стронг - основателя на инвестиционния фонд Стронг кепитъл мениджмънт (Strong Capital Management). От няколко седмици съдебните заседатели слушат показанията на свидетелите за осъществените от мениджъра краткосрочни търговски сделки с акции на взаимните фондове, които управлява неговата компания. Разследването може да провали усилията на Стронг да продаде мажоритарния си дял във фирмата.Обвиненията срещу Стронг бяха повдигнати през миналия октомври. Близки до следствието лица твърдят, че той е спечелил 600 хил. щ. долара от търговските сделки, които е осъществил между 1998 и 2001 г. за собствена сметка, както и за сметка на семейството си и на свои приятели. Американското списание Форбс оценява личното състояние на Стронг на 800 млн. щ. долара. Адвокатът на обвиняемия твърди, че довереникът му не е нарушил закона и оспорва правото на Шпитцер да води подобно дело, защото компанията е регистрирана в щата Уисконсин. Стронг се оттегли от управлението на Стронг кепитъл мениджмънт през декември 2003 г. и нае щатската инвестиционна банка Голдмън Сакс (Goldman Sachs) да събере оферти за неговия дял. В началото на януари дузина кандидати проявиха интерес към акциите му, тъй като в края на 2003 г. компанията е управлявала активи в размер на 37.6 млрд. щ. долара.Шпитцер погна и канадската Импириъл бенк ъф комерс (Canadian Imperial Bank of Commerce) Главният прокурор на Ню Йорк и щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси смятат до няколко седмици да заведат дело срещу банката, защото е финансирала с над 1 млрд. щ. долара инвеститорите, осъществявали незаконни операции с акции от взаимни фондове. Само няколко седмици са минали, откакто Импириъл бенк ъф комерс плати 80 млн. щ. долара, за да уреди извън съда обвиненията на Комисията за ценни книжа и фондови борси за участието й във финансирането на Енрон. Става въпрос за счетоводните гимнастики, помогнали на фалиралия енергиен търговец да укрие дългове и да завиши печалбата си с над 1 млрд. щ. долара, а оперативните си постъпления - с почти 2 млрд. щ. долара. Съмнителната дейност на замесените финансови институции им е донесла доста скромни печалби. По оценка на експерти, операциите на канадската Импириъл бенк ъф комерс са вкарали в сметките й едва няколко милиона долара комисиони. Причината за участието й в подобни сделки на ръба на закона вероятно е било желанието на банката да разшири инвестиционната си дейност в САЩ. Финансовокредитната институция се замесва във финансирането на фондове по молба на брокер от компанията Опенхаймер (Oppenheimer Company). Тя е собственост на Импириъл от близо пет години, но през 2003 г. банката продаде мажоритарния си дял в нея. Сделките са излезли наяве преди двайсетина дни. И макар че финансовокредитната институция не направи официално изявление по въпроса, тя тайничко спря да финансира операциите с акции на взаимни фондове, осъществявани от хеджингови фондове. А според свидетелства на запознати с кухнята лица няколко директори на банката в Ню Йорк са били принудени да подадат оставки. Двама търговци - Пол Флин и Джеф Хаас, са били помолени да напуснат през декември 2003 г., след като станало ясно, че щатските контролни органи са ги разпитвали. След тях се оттеглят и Кейт Уелнър - юристката, надзиравала дейността на търговския екип, както и Робърт Дойч - управителният директор, който трябвало да ги контролира. Според запознати с разследването на главния прокурор Шпитцер и на Комисията за ценни книжа и фондови борси, Импириъл открила специални сметки, чиито титуляри били хеджингови фондове. Една трета от тяхното финансиране се осигурявало от фондовете, а две трети - от банката. Клиентите се съгласили да платят специална лихва по банковите средства. Банковото финансиране пък им давало възможност да търгуват с по-големи количества ценни книжа и респективно да правят по-големи печалби с по-малки собствени инвестиции. След като Импириъл се съгласила да финансира търговските операции на хеджинговите фондове, те прехвърлили незаконните си сделки с книжа на взаимни фондове през брокерски фирми или други трети лица. Голяма част от тях били осъществени чрез Сикюрити тръст (Security Trust) посредник на пенсионни дружества, които купуват и продават акции от взаимни фондове. Нишката започва да се разплита, след като федералните надзорници закриват Сикюрити тръст. Компанията е обвинена, че е съдействала за стотици незаконни търговски операции с ценни книжа след приключването на борсовата търговия по цените на затваряне на борсите. Те били осъществени от Едуард Стърн - управител на хеджинговия фонд Кенъри кепитъл партнърс (Canary Capital Partners). Според запознати със следствието лица, Импириъл бенк е знаела, че парите й се използват за незаконни сделки, защото старшите й служители от кредитното управление са контролирали операциите. Банката е финансирала търговските сделки на Стърн, както и на хеджинговите фондове, привлечени от брокера на Опенхаймер Майкъл Сасано. Той бил сред топслужителите на компанията и е носел годишно по няколко милиона долара комисиони. Разследването срещу Импириъл определено нанася удар върху амбициите на банката да щурмува на щатския финансов пазар. Тя е вложила над 1.5 млрд. щ. долара в първите емисии ценни книжа на фалиралата телекомуникационна компания Глоубъл кросинг (Global Crossing) и въпреки печалбите е понесла и съществени загуби от тях. Финансовокредитната институция е направила преоценки за стотици милиони щатски долари по кредити, отпуснати на щатски фирми, между които Енрон и Глоубъл кросинг. През септември 2003 г. пък съдебен състав от Лос Анджелис постига извънсъдебно споразумение за 52 млн. щ. долара с Импириъл по дело, заведено в полза на група инвеститори. В него банката е обвинена, че не е осигурила пълна информация за гарантирана от нея емисия от високорискови облигации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във