Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕЛЕКТРОННИТЕ ПАРИ ЩЕ СА БАНКОВ МОНОПОЛ

До влизането ни в Европейския съюз, което се очаква да стане в началото на 2007 г., само БНБ, търговските банки и клоновете на чуждестранни кредитни институции у нас ще могат да издават електронни пари. Това решиха на 10 ноември 2004 г. депутатите от икономическата комисия на парламента при гласуването на второ четене на законопроекта за паричните преводи. В неговия чл. 27 е предвидено тази възможност да се дава и на други лица, но по ред и условия, определени със закон. При обсъждането на второ четене на законопроекта обаче стана ясно, че условията, на които ще трябва да отговарят тези други лица, все още не са определени, а ще бъдат включени в нормативен акт, който ще влезе в сила едва след приемането ни в ЕС. Електронните пари са нещо напълно различно от познатите ни дебитни и кредитни карти. Пак става дума за карта, но тя е за еднократна употреба. Издава се срещу определена сума, внесена в банката, и след като тя бъде изхарчена, картата повече не може да бъде използвана и се унищожава. Преимуществото е, че докато за плащания с дебитни и кредитни карти се събират такси, транзакциите с електронни пари са абсолютно безплатни. Има и още една много съществена разлика. Ако електронните пари бъдат откраднати, ефектът за собственика им ще е същият, както когато е загубил натъпкан портфейл. Той по никакъв начин не може да предотврати или спре използването на картата, нито пък да изтегли парите, които е имал в нея. Иначе казано, електронните пари се различават от банкнотите само по това, че с една карта човек може да носи в портфейла си например 10 000 лв., без да му се издуват джобовете.Със законопроекта за пръв път в България се дава определение за електронен платежен инструмент и нормативно се регламентира начинът, по който той ще се използва. Това понятие включва банковите карти, електронните пари, електронното и ИНТЕРНЕТ-банкиране. Основна част от разпоредбите в закона и досега бяха регламентирани, но в Наредба No3 на БНБ за плащанията, No16 за плащанията с карти и No14 за международните плащания. Обсъжданият в парламента Закон за паричните преводи обединява цялата тази нормативна база и определя санкциите, които ще се налагат при неспазване на неговите разпоредби. Предвидено е всяка банка, която забави паричен превод на клиент, да му плаща лихва в размер на ОЛП + 10 пункта. Кредитните институции ще са длъжни да я начисляват автоматично, без да е необходимо ощетеното лице да пише жалби или да предявява съдебни искове. Ако преводът бъде изпратен към погрешен получател, банките ще бъдат глобявани с 5000 лв., а при повторно нарушение - с 10 000 лева. По настояване на Европейската комисия този санкция ще се отнася и за институциите, извършващи пощенски преводи. Все още обаче не е ясно как и от кой ще се осъществява надзора върху тях. За целта председателят на икономическата комисия Валери Димитров ще поиска становището на Комисията за регулиране на съобщенията и на Български пощи ЕАД. Отново с тях ще бъде обсъдено дали по-строгият контрол да бъде въведен само за задграничните пощенски преводи, както иска Европейската комисия, или и за тези в България. Резултатът от консултациите с КРС и Български пощи ще стане известен следващата седмица, когато се очаква парламентарната икономическа комисия да одобри окончателните текстове на законопроекта и да го предложи на депутатите за гласуване на второ четене. За тогава бяха оставени и дебатите по основната част от разпоредбите, предвидени в Закона за плащанията. Сред тях е и едно от най-спорните предложения, внесени от народния представител от ДПС Юнал Тасим, което предвижда изключително либерален режим за фирмите, желаещи да бъдат системен оператор на платежна система. В момента у нас това са националният картов оператор Борика и дружеството Банксервиз, поддържащо междубанковите разплащания. Предвижда се след влизането на закона в сила от 1 януари 2005 г. БНБ да е институцията, която ще предоставя лиценз за упражняване на такава дейност. Кандидатите ще трябва да отговарят на сериозни изисквания. Едно от тях е капиталът им да е не по-малко от 10 млн. лв. и операторите да имат поне пет години опит в тази област. Предложението на Тасим е капиталът на операторите да е не по-малко от 250 000 лв. и те да имат три години опит, но не в поддържането на платежни, а на операционни системи. Това са изключително занижени критерии, които може да покрие всеки системен администратор, обясни изпълнителният директор на Борика Александър Матрозов. Явно някои фирми, които имат интереси в бизнеса с безналични разплащания, се опитват да лобират за приемането на по-либерален режим с цел да намалят бъдещите си разходи и да извлекат бързи печалби от влизането си на този нововъзникващ пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във