Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕКСШЕФОВЕ НА БИОХИМ СЕ РАЗМИНАХА С РАЙЕТАТА

НЯМА ВИНОВНИ ЗА НЕУСПЯЛАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА БИОХИМ ПРЕЗ 1993-АБорис Митев, бивш председател на съвета на директорите на БИОХИМ, тогавашният му заместник Живко Вълчев и бившият икономист в дирекция Кредитни отношения с чужбина Илиян Шаматанов нямат вина за извършения през 1993 г. опит за скрита приватизация на банката (сега тя е собственост на Банк Аустрия). Това реши единодушно на 4 октомври 19-и наказателен състав на Софийския районен съд с председател Бисер Троянов и членове съдебните заседатели Павлина Апостолова и Надежда Лукова. Оправдателната присъда срещу тримата може да бъде оспорена от прокуратурата пред втората инстанция - Софийския градски съд, в 15-дневен срок и няма съмнение, че това ще бъде направено. На подсъдимите по делото - Борис Митев, Живко Вълчев и Илиян Шаматанов, прокуратурата търсеше отговорност за извършени длъжностни престъпления по смисъла на чл.282 от Наказателния кодекс. Обвиненията срещу тях бяха, че като ръководни служители в БИОХИМ са нарушили служебните си задължения, за да помогнат на Дилян Дорон да стане мажоритарен собственик на държавната банка през лятото на 1993 година. И въпреки че приватизацията й тогава не е осъществена, според прокуратурата Митев и Шаматанов са ощетили БИОХИМ с 384.761 млн. стари лева, а Вълчев - със 711.871 млн. неденоминирани лева. Всъщност началото на аферата е поставено с решението на съвета на директорите на БИОХИМ от 23 март 1993 г. за увеличаване на уставния капитал на банката от 80 млн. на 600 млн. лева. Още тук са и първите противоречия както между шефовете на банката и БНБ, така и по-късно - между прокуратурата и показанията на явилите се по делото свидетели. Според държавното обвинение, предложението за увеличаване на капитала на банката е направено от Борис Митев с цел да облагодетелства Дилян Дорон. Това твърдение обаче бе оборено от показанията на свидетеля по делото Пеньо Хаджиев, който по онова време бе председател на Банковата консолидационна компания (ББК) и е представлявал мажоритарния собственик - държавата, в борда на БИОХИМ. В пледоарията си Емилия Андонова, адвокат на Митев, обясни, че Хаджиев лично е предложил капиталът на БИОХИМ да бъде увеличен. А това е станало в изпълнение на разпоредбите на параграф 6 от действащия тогава Закон за банките и кредитното дело и Наредба № 8 за капиталовата адекватност на банките. Адвокат Андонова напомни, че на предишното съдебно заседание на 21 септември 2004 г. нейният клиент Борис Митев е обяснил, че според изискванията на Наредба №8 капиталът на кредитната институция е трябвало да бъде в размер на 8% от балансовото й число, което към 31 декември 1992 г. е било около 8 млрд. стари лева. Това, според адвокат Андонова и нейните подзащитни, означава, че за да са изпълнени изискванията на БНБ, капиталът на БИОХИМ е трябвало да бъде дори малко повече от 600 млн. лева. Освен това увеличението на капитала е съобразено и с Решение 138 на БНБ от началото на 1992 г., с което Централната банка е изисквала всички кредитни институции, имащи пълен лиценз за дейността си, да увеличат капитала са поне до 500 млн. лева. С поставеното през октомври 1992 г. ограничение пред БИОХИМ да увеличи капитала си само до 160 млн. лв. БНБ обаче реално е нарушила своето Решение 138, с което изисква той да е поне 500 млн. лв., заяви пред съда адвокат Андонова.В изпълнение на решението на съвета на директорите от 23 март 1993 г. за увеличение на капитала от 80 млн. на 600 млн. лв. Митев и Вълчев издават на 3 юни 1993 г. заповед №66 за отпечатване на нови временни удостоверения. Част от тях са били предназначени за замяна на дотогава съществувалите стари, а друга - за попълването на капитала от 80 млн. до 600 млн. лева. Всичко това обаче се е извършвало със знанието на Централната банка, за което има приложени по делото свидетелски показания, обясни адвокат Андонова. Във връзка с решението на съвета на директорите за увеличение на капитала на 12, 14 и 15 юли 1993 г. са сключени договори за посредничество при продажбата на временните удостоверения с три финансово-брокерски къщи - Каприконус ООД, Крама ООД и Поли прод ООД. Те е трябвало да предлагат книжата на БИОХИМ по емисионна стойност, т.е. при цена от 1000 лв. за брой. Прокуратурата търсеше отговорност на Борис Митев и другите двама подсъдими, че са разрешили продажбата на акциите по номинална, а не по пазарна стойност, която е била два-три пъти по-висока. Държавното обвинение си противоречи, заяви пред магистратите адвокат Андонова. Първо обвинява Митев, че е разрешил продажбата на временни удостоверения, а след това му търси отговорност защо не е взел по-висока цена за тях, допълни тя. Освен това, според адвоката на Митев, не може да има продажба на временните удостоверения по пазарна цена, защото за да се определи такава, трябва да има капиталов пазар, а такъв в България през 1993 г. реално не е имало. Трендафил Трендафилов - адвокат на втория обвиняем по делото - Живко Вълчев, посвети голяма част от заключителна си реч на приложимостта на чл.282 от Наказателния кодекс по отношение на ръководни служители на банки. Споменатата разпоредба се намира в раздел втори, глава осма на нормативния акт, който е озаглавен Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации, обясни Трендафилов. Въпреки че мажоритарен акционер в БИОХИМ е била държавата, това не прави ръководните служители в нея длъжностни лица. А банката не е нито държавна, нито обществена организация.Трендафил Трендафилов изтъкна и друг аргумент, само признаването на който е достатъчно за оправдателна присъда за тримата подсъдими: Борис Митев, Живко Вълчев и Илиян Шаматанов. Той напомни, че по делото е изтекъл 10-годишният давностен срок, в който може да се търси отговорност за причинени имуществени вреди. Според него всички описани в обвинителния акт нарушения са извършени през 1993 г. и следователно подсъдимите е можело да получат присъда по тях най-късно до края на 2003 година. Кой от всички аргументи на защитата е преценен като най-убедителен от съдия Бисер Троянов ще стане ясно едва след като той бъде готов с мотивите към постановената от него оправдателна присъда. А това, както е показала практиката по банковите дела, може да стане и след повече от година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във