Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕДРИТЕ АКУЛИ ОТ УОЛСТРИЙТ ГУБЯТ ЗАМОЖНИ КЛИЕНТИ

Щатската инвестиционна банка Мерил Линч (Merrill Lynch), която е най-големият брокер за ценни книжа в света, и швейцарският банков първенец Ю Би Ес (UBS) - световният лидер между паричните мениджъри, са сред едрите акули от Уолстрийт, които са загубили някои от най-богатите ir американски клиенти. Членовете на тази група обикновено плащат годишно по 28 млрд. щ. долара комисиони за финансовите услуги, които ползват. По данни на базираната в Чикаго консултантска фирма Спектрем (Spectrem Group) процентът на лицата , които инвестират поне по 10 млн. щ. долара, като използват за първични финансови консултанти инвестиционни банки, е намалял от 37% през 2001-ва на 30% през миналата година. За сметка на това от 30 на 46% се е увеличил броят на независимите консултанти, които продават само съветите си, но не финансови продукти,. В Америка живеят близо 90 хил. американци, разполагащи с над 10 млн. щ. долара за инвестиции, е изчислила парижката консултантска фирма Кепджемини груп (Capgemini Group). Освен това тяхното състояние нараства с около 15% годишно. Основната причина богаташите да сменят съветниците си е липсата на доверие в тях, споделят пред Спектрем 48% от анкетираните почти 200 американци с активи от над 10 млн. щ. долара. Други 14% са избрали нови консултанти, защото не са доволни от финансовите резултати. Това е предупредителен сигнал за Уолстрийт и макар че много компании са променили практиката си, те трябва да извървят дълъг път, коментира Таня Макдонълд - директорка в Спектрем, която напусна поделението за частни банкови услуги на Джей Пи Моргън Чейз (J. P. Morgan Chase) през 2001 година. Действително едрите финансови играчи доста се изложиха покрай разкритията, че са карали анализаторите си да фризират проучванията си, за да привличат повече услуги за инвестиционните банкови поделения. А клиентите се нуждаят от консултант, който да ги посъветва безпристрастно кои финансови продукти да продадат в замяна на по-доходни.Най-богатите американски инвеститори плащат на съветниците си такси в размер на около 1% от управляваните активи. По оценка на Кепджемини, чиито услуги ползват 30 от 50-те най-големи фирми за финансови услуги, тези американци разполагат с около 2.8 трлн. щ. долара за инвестиции. За сравнение, БВП на Германия през 2003 г. е бил 2.4 трлн. щ. долара. Тези такси се плащат за управление на инвестициите - покупка и продажба на акции, облигации и други финансови инструменти. Напоследък към тях все по-често се прибавят услуги и консултации по финансово планиране - относно плащането на данъци, най-рационалното разпределение на средства за благотворителност и за наследство на децата, за кредитиране, управление на личната собственост и на парите в брой. Независимите анализатори от своя страна плащат комисиони на големите компании от Уолстрийт да изпълняват инвестиционните стратегии на клиентите им. Повечето консултантски фирми са регистрирани в щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси съгласно Закона за инвестиционните компании от 1940 г., който ги задължава да предоставят детайлни сведения за начисляваните такси. Например 65-годишният Бил Холанд - бивш главен изпълнителен директор на Юнайтид доминиън индъстрийз (United Dominion Industries), е изоставил от една от четирите водещи щатски банки (без да уточнява името й) и се е прехвърлил преди две години и половина при независимия консултант Дейвид Пъркинс от фирма Кеп тръст файненшъл адвайзърс (Cap Trust Financial Advisors). Тя е базирана в Шарлът, щата Северна Калифорния. Холънд е предприел този акт, тъй като искал цялостно планиране на финансовите си операции и на недвижимите имоти, което предишната му обслужваща финансова институция не предлагала. Освен това той се нуждаел от обективен съвет, а неговият отговорник от банката непрекъснато му предлагал финансови продукти на собствената си фирма. Дейвид Йешке - главен изпълнителен директор на фирмата Йешке (Yeske) от Сан Франциско и президент на Асоциацията на финансовите плановици (Financial Planners Association), в която членуват над 29 хил. специалисти от бранша с официален сертификат за тази дейност, облага клиентите, разполагащи с над 2 млн. щ. долара в сметките си, с 0.25% от номиналната сума, за да създава и осъществява финансовите им планове. Клиентът плаща допълнително за продуктите или специалистите (например адвокати или счетоводители), които Йешке им препоръчва. След включването на комисионите за всички експерти цената на цялата услуга при независим финансов плановик и инвестиционен съветник излиза около 1% от портфейла на потребителя - почти колкото вземат и компаниите от Уолстрийт. Разбира се, едрите играчи от Уолстрийт не седят със скръстени ръце, докато измъкват клиенти под носа им. Ю Би Ес, Мерил Линч и Моргън Стенли (Morgan Stanley) се опитват да посрещнат нуждите на богатите, като създават специални екипи в брокерските си поделения, които да работят с индивидите с лично състояние от поне 25 млн. щ. долара или с активи за инвестиране за минимум 10 млн. щ. долара. Моргън Стенли поддържа такава група със 140 консултанти, Мерил Линч - около 270, а Ю Би Ес се кани да увеличи брокерската си мощ на 300-400 души през следващите две години. Инвестиционните банки са констатирали, че с хората, които имат над 25 млн. щ. долара, се случва нещо удивително - изведнъж страстно се отдават на благотворителност. Въпреки че имат деца, те осъзнават, че имат възможност да си осигурят охолни старини и започват да гледат по по-комплексно на натрупаното богатство. Това обстоятелство пък накара най-големите компании от Уолстрийт да наемат експерти по доверително управление на активи и на недвижима собственост, както и специалисти по финансово планиране и благотворителни мероприятия, които да помагат на банкерите им. Ю Би Ес например е привлякла 14 души от Мерил Линч, които имат такива специфични познания. Беър Стърнс (Bear Stearns) планира да увеличи броя на брокерите си в звеното за заможни клиенти с една трета - до около 600 души. Други пък купуват цели компании. Миналата година Лиймън брадърс (Lehman Brothers) плати 2.9 млрд. щ. долара, за да придобие фирмата за паричен мениджмънт от Ню Йорк Нойбъргър Бермън (Neuberger Berman), в която работят 100 парични мениджъри. Голдмън Сакс (Goldman Sachs) пък купи за необявена публично сума нюйоркския Айко (Ayko) - компания за финансово планиране с 500 професионалисти, включително и адвокати и счетоводители. Ред инвестиционни банки, между които Ю Би Ес, Мерил Линч, Моргън Стенли и Голдмън Сакс, се опитват да предлагат всичките услуги, които осигуряват и независимите фирми по финансово планиране в рамките на брокерските си поделения. Директорите, отговарящи за връзките с клиентите, имат достъп до групи от банкови специалисти в областта на данъците, инвестициите, управлението на риска, благотворителността, планирането на недвижимата собственост и други специални области. Джей Пи Моргън Чейз и Ситигруп (Citigroup) пък се опитват да комбинират традиционните си поделения за частни банкови услуги с брокерските екипи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във