Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕДНО НЕПРЕТЕНЦИОЗНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: БНБ ДА ПОВИШИ ИЗИСКВАНИЯТА ЗА МИНИМАЛНИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ РЕЗЕРВИ

Франк Бауер, изпълнителен директор на Българо-американска кредитна банка АД


Подобно на разговорите за политиката, изглежда, всеки има свое мнение и за това защо банковият сектор не отпуска кредити. Дойде и моят ред.
Като начало бих искал да отбележа, че бяха изразени доста точни наблюдения за наличието на противоречива законова уредба. Ала и до този момент, в ритуалния лов на демони, никой не е достигнал до разковничето на проблема.
Широко разпространение получиха две обяснения, които незабавно следва да бъдат отхвърлени. Първото е под формата на извинение, че стабилните клиенти се броели на пръсти. Изявен член на банкерското съсловие дори заяви, че едва ли има и 20 фирми, за които е сигурно, че няма да изпаднат в неплатежоспособност в близко бъдеще. Не приемам изказването му буквално и смятам, че техният брой е доста по-голям, но в крайна сметка дали това е толкова важно?
Всъщност основният въпрос в случая е, че същинската дейност на банкирането е да отсява зърното от плявата и да взима рискови решения в условия на несигурност. Защо несигурност? Защото кредитирането на т.нар. сигурни клиенти не е дотам привлекателно, а и печалбата е нищожна. Пък и спомнете си, че понякога и отличниците на випуска се провалят.
Второто обяснение е в контекста на структурата на банковата система и разглежда недостатъчното кредитиране като резултат от наличието на прекалено много банки, посочвайки, че изискванията за минимален капитал от 10 млн. лв. (приблизително равен на изискванията в Европейския съюз за минимален капитал от 5 млн. евро) са прекалено ниски. Съвсем не. Като цяло банковата система страда от прекалено висока капитализация. Разбира се, има банки, които не разполагат с достатъчно капитал, за да предоставят големи кредити, но не големите кредити са проблемът. Липсва кредитиране на малки и средни предприятия. В сферата на финансите мащабът действително е важен, ала вещината и уменията са тези, които триумфират над размера.
Много ли са банките в България? В успели страни като Унгария и Чешката република, които не са по-големи от България, има не по-малко банки. В други страни, така наречените банкови дейности, които в България могат да бъдат извършвани само от банки, се извършват и от други институции. За нещастие, днес в България се долавя известна нотка на негласен олигополистичнен заговор в поведението на големите български банки, които държат големите пари и ги влагат извън страната. В протововес бих казал, че във всяка сфера на икономиката малките и гъвкави участници налагат новаторския дух и променят правилата на играта. По-големият брой банки и новите банки ще извършат онези малки Ирански революции, които да прекроят установения ред и да накарат банковата система да се преоткрие. Нека пазарът реши!
Но да се върнем към основния въпрос. Защо липсва достатъчно кредитиране, особено когато, както обяви висш представител на БНБ, България има може би най-стабилната икономика и е постигнала най-високия ръст сред страните от региона? Дали пък това не е призив към банковия сектор да се ангажира по-активно с кредитиране? Тъй като подкрепям неговото мнение, отново задавам въпроса: а защо не?
Отговорът е елементарен: банките печелят достатъчно и не виждат смисъл и нужда да се променят. Помислете: средната дългосрочна капиталова възвръщаемост за компаниите на Нюйоркската фондова борса е около 12 процента. За сравнение, през 2000 г. печалбата на българската банкова система е около 282 млн. лв., или около 19% печалба върху капитал от 1.5 млрд. лева. Доста впечатляващо. Запазването на установения ред е просто едно интелигентно решение!
Разбира се, тези удовлетворяващи резултати са постигнати на гърба на вложителите, които поради страх от по-дългосрочно обвързване или небрежно управление на паричните си средства получават жълти стотинки за вложенията си. Като пример, банковата система е изплатила на своите вложители 185 млн. лв. под формата на лихви, т.е. сума, равняваща се на 2% от общата стойност на средствата. За сравнение, в почти безрисковата банкова система на САЩ, където набраните средства се използват за кредити при лихва от около 7%, същата цифра достига 3.5 процента. По мои груби сметки, вложителите в България получават около половината от това, което би трябвало да получават, което пък бързо ме отвежда до извода, че около 50% от печалбата на банковата система е под въпрос, ако вложителите се осъзнаят.
Повтарям, повечето банки не виждат особени причини да разширят кредитирането си. Такава дейност изисква по-високоплатен персонал, далеч по-голям обем на обучение, подобрени информационни системи и по-голям риск, тъй като кредитирането неизбежно е свързано с допускане на грешки. Дори нещо по-лошо: дългосрочното кредитиране налага приемане на дългосрочни депозити, което пък увеличава цената на банковия капитал. Вярно е, че приходите от лихви ще се увеличат, ала ще нараснат разходите и несигурността. Забравете!
По ирония на съдбата, преди една година БНБ стана жертва на Закона за нежеланите последици точно в този контекст, като реши да понижи резервите по депозитите от 11 на 8 процента. На пръв поглед навременно и уместно решение. В края на краищата обаче, ефектът от това решение бе подпомагане на лесната игра на печалба чрез междубанкови заеми - игра, възможна само за сметка на вложителите и със съучастието на регулаторните органи.
И така, как да се мобилизират 4 млрд. долара от междубанкови депозити (голяма част от които са извън страната) в кредитиране, което от своя страна да възкреси икономиката?
Имам едно доста непретенциозно предложение: БНБ да увеличи значително изискванията за задължителни минимални резерви по депозити, привлечени за срок, по-малък от 90 дни. Така банките няма да имат друг избор, освен да положат повече усилия за реализиране на по-висока печалба от така привлечените средства, т.е. да ги използват за кредитиране на българската икономика, вместо да ги влагат извън страната при ниски междубанкови лихви.
Друг вариант, по-скромен по мащаб, но със същия ефект, включва предприемане на мерки от противоположна посока. Подобно на регулаторната практика на Европейската централна банка (ЕЦБ), БНБ би могла да намали до 0% ставката на минималните резерви върху привлечени средства с падеж, по-голям от две години, и постепенно да увеличава процента на резервите за по-краткосрочните депозити, докато достигне валидните в момента изисквания от 8% за депозити с падеж до 90 дни. Тази практика е позната като диференциране на процента за минимални резерви в съответствие със срока, за който са привлечени средствата. Логиката зад нулевите резерви по дългосрочните депозити се основава на факта, че тези средства са блокирани в банката за продължителен период от време. За разлика от тях краткосрочните депозити могат да се изпарят по всяко време. Поради тази причина Централната банка, загрижена и отговаряща преди всичко за стабилността на системата като цяло, налага минималните резерви като буфер, който да предотврати евентуална ликвидна криза в резултат от изтегляне на краткосрочните депозити. Диференцирането на ставката на минимални резерви би създало икономически стимул в посока привличане на дългосрочни депозити и предоставяне на дългосрочни кредити. Един приятен и непланиран резултат би била по-стабилната депозитна база на банковата система.
Не е панацея, но е лесно изпълнимо и не носи риск.

Facebook logo
Бъдете с нас и във