Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕДНО Е ДА СИ БАНКЕР, А ДРУГО - БАНКОВ СЛУЖИТЕЛ!

Демокрацията не работи, ако допусне мярката за добро и лошо да се сменя с изтичането на всеки мандат.Неизвестен авторПредложените и приети от парламента на първо четене промени в Закона за банките (на 6 юни 2002 г.) отново поставят в дневния ред на обществото въпроси, за които в съвсем недалечното минало се смяташе, че са получили своето решение. Става дума за образователния ценз на висшите банкери. В чл.9, ал.1, т.1 от действащия Закон за банките се казва, че те трябва да имат висше икономическо или юридическо образование. Желанието на сегашното парламентарно мнозинство от НДСВ е това ограничение в закона да отпадне. И банковото управление отново да се окаже в ръцете на хора и с друго, освен икономическо или юридическо образование.Краткият срок, през който действа сегашното банково законодателство (във връзка с въвеждането на Валутния борд от 1 юли 1997 г.) , както и всеизвестните причини за наложените в него ограничения по отношение образователния ценз на висшите банкери налагат извода, че сме изправени пред поредният опит за промяна на законовата база заради очевидно много по-тесни от обществените - корпоративните интереси. Друго обяснение днес е трудно да се даде, понеже споменът на българските граждани за извършения спрямо тях невиждан грабеж през 1996-1997 г. е колкото пресен, толкова и болезнен. В дискусията по повод проекта на Наредбата за издаване на сертификати от Централната банка (в. БАНКЕРЪ, бр. 35, 1.9.1997) бяха изложени достатъчно аргументи в полза на висшето икономическо образование на заемащите водещи банкови длъжности. Прибързаният стремеж за промяна на Закона за банките точно в онази негова част, която визира образователния ценз на висшите банкери, сега е наистина необясним. Та нали точно този ценз доказва възможностите за практикуване на една от най-рисковите професии, като се отчитат почти несъвместими интереси - на общество, вложители, заематели, акционери и всички останали търсещи услугите на търговските банки.До края на 1989 г. у нас се брояха на пръсти висшите банкери, познаващи и прилагащи правилата на пазарното банкиране. И съмненията дали това е било небрежна случайност са напълно основателни. Защото, ако са верни твърденията и данните на заместник-председателя на Комисията по досиетата Евгени Димитров (във в. Труд, 29.4.02), че подставени лица са ръководители на 2500 чейнчбюра в цяла България, че връзки с Държавна сигурност имат 2100 кредитни милионери, 1200 шефове на застрахователни дружества, 700 души от хазартния бизнес и 200 ръководители на финансово-брокерски къщи, ще се окаже, че у нас освен законодателна, изпълнителна и съдебна има и една четвърта власт - кредитна. Нейните представители навярно получават образователен ценз далеч от местата, където простосмъртните българи могат да сторят това, и по съвсем различни от общоприетите за банковото дело, застраховането и финансите правила. Погазването на банковата дисциплина, и то пред очите на всички, е възможно само от хора с направлявани действия. Този спомен е толкова горчив и близък, че неговото повторение ще доведе нещата извън контрола дори и на тези, които ги планират и осъществяват. Какво ли още трябва да се случи, за да се даде приоритет на образователния ценз в кадровото осигуряване на банките, след като у нас вече се спори дали банковата криза през 1996 г. е най-голямата в световен мащаб през последните десетилетия, или пък тя е най-голямата в Европа след Втората световна война? Но и това не е всичко, защото за спорещите страни въпросът остава дискусионен. Как при тези условия да се реализира млад специалист, току-що завършил висше икономическо образование по специалността? С какъв кураж ще тръгне той по служебната банкова стълбица, след като още от университета е научил, дори и нищо друго да не е научил, че едно е да си банкер, а друго - банков служител.Банкерът е собственик на банката и неговият образователен ценз не представлява интерес за обществото. За него е по-важно да се знае произходът на парите, с които участва в капитала на банката. Затова и никой не оспорва другия гласуван на първо четене законопроект за промените в Закона за банките, а именно за акционерите на търговските банки, държащи 3 и над 3 % от акциите с право на глас в банките.Банковият служител обаче в повечето случаи е наемен работник и точно по тази причина му е нужен образователен ценз. И то по специалността!Да не говорим, че според действащото у нас законодателство висшето образование има различни степени: специалист, бакалавър и магистър. А степента доктор по икономика първо е образователна и едва след това научна. Затова образователният ценз на висшите банкови служители - освен че трябва да бъде в областта на икономиката, трябва да се ограничи и в степен не по-ниска от магистър. А който я няма, да се потруди да я получи! Все пак става дума за членове на управителния съвет и съвета на директорите на търговските банки.Твърде неубедителни, дори и неверни са някои твърдения от пленарната зала на парламента - че банкерството е занаят, в който тапията за образование не е решаваща, че Атанас Буров също не е имал икономическо образование или юридическо образование, когато е станал банкер.Как така образованието в банкерския занаят да не е решаващо? Нека дори за миг забравим банкерството и се обърнем към която и да било професия - актьор, режисьор, полицай, офицер, учител, готвач, шивач, бръснар, адвокат, съдия, прокурор и т.н. , и т.н. и др. и пр. Навсякъде без изключение е нужен образователен ценз по съответната специалност - и колкото на по-високо равнище, толкова по-успешна е реализацията.Та нима банкерството е изключение от правилата? И то след като у нас са постигани банкови катастрофи с европейски и световни измерения. Случайни хора в банковата система няма да й донесат нищо добро. А който иска без образование да се числи в гилдията - да стане акционер!Що се отнася до образованието на банкера Атанас Буров, той е завършил правни и стопански науки не къде да е, а в Парижкия университет. И това е било бащиното условие, за да го включи в управлението на банката наред с по-големия му брат. И е обидно това да не се знае в българския парламент, на които Буров е бил подпредседател.А последният директор на Софийския централен клон на Буровата банка - д-р Петър Аладжов, чиито спомени Университетско издателство публикува, има защитен докторат в Германия при проф. д-р Вайгман и дългогодишната му специализация за добиването на тази степен е било едно от неговите условия, за да влезе в управлението на банката.Впрочем, в заключение ще цитираме дословно разговора между Г. Губиделников, един от малкото добри банкери в България, завършил в Париж, и младия директор на Великотърновския клон П. Аладжов, завършил Държавна търговска гимназия у нас и Висша търговска академия в Прага. От този разговор се вижда какви качества са имали висшите банкери у нас и колко респектиращо са им били нужни познания и образователен ценз преди повече от 60 години.На следния ден дойде време и за моя доклад. Влязох в кабинета на Губиделников и казах:- Господин главен директор, дойдох по ваше нареждане на доклад.- Директор Аладжов, кажете ми какво сънувахте нощес? Изненадан и смутен малко от такъв необичаен въпрос, отговорих:- Аз спя дълбоко и не сънувам.Тези думи не му направиха никакво впечатление и той продължи разговора с доста подробности:- Вие знаете, че след смъртта на директор Мавромати, който ръководеше Централния клон, Главната дирекция трябваше да поеме по комисарски ръководството. Това трае вече над две години. Време е да се върнем към нормализиране - т.е. Централата да получи свой ръководител и Главната дирекция да се освободи от тази допълнителна тежест. Трябва да ви кажа, че за този пост имаше много кандидати - от БНБ, от други частни банки. Но още не сме решили на кого да го възложим. Вие добре знаете, че този пост е много отговорен. В централата е концентрирано цялото имущество на банката, нашият портфейл, ценните книжа, участията в предприятия и банки. Особено важен фактор е и ликвидността на банката, т.е. движението на паричните средства, с които разполагаме и които следим оттук. Вие, разбира се, знаете, че специално от тази централа се извършват всички сделки с чужда валута. Борсовите ни операции се провеждат също от централата.И така директор Аладжов, Главната дирекция, Управителният съвет и Контролният съвет, след като се увериха и убедиха, че вие можете да бъдете достоен кандидат за този пост, решиха да ви предложат да го заемете. Последва кратко мълчание. Трябваше ми време, защото не можех така бързо да формулирам отговора си. А той беше отрицателен:- Господин главен директор, благодаря ви сърдечно за това предложение, но за съжаление не мога да го приема.Като че ли бомба избухна в кабинета. Лицето на главния се помрачи, челото му изведнъж събра много бръчки, гласът му стана строг и твърд:- Млади човече, помислете какво говорите. Ако направим това предложение на когото и да е от другите кандидати, само за един ден ще имаме директор на поста.- Господин главен директор, моля да изслушате моите аргументи. Аз съм директор на един клон, в който работя с любов и радост. Имам успех и съм щастлив, че този успех е приет и оценен от вас. Работата ми в този клон влиза вече в установени релси и оттук нататък подлежи на автоматично развитие.Освен това трябва да възразя, че не съм изпълнил нито едно от трите условия, които важат за всеки директор на отговорен пост в нашата банка, а именно: да е женен, да има собствен имот и да е дългогодишен служител...Тези три неписани условия ми постави главният инспектор Димитър Лазов при основната ревизия на клона. Той ме уведоми също, че банката би ми предоставила кредит от 200 хиляди лева за покупка на жилище.Що се отнася до важните сделки с чужбина, те бяха нещо ново за клона.Аз действително водех директен импорт на памук, брашно, желязо и др., но това бяха единични случаи, а не системна и организирана работа.В отново настъпилото мълчание усетих психичната борба на този стар изпитан банкер, който трябваше да превъзмогне собствените си принципи. Може би по тази причина беше повел цяла делегация за Велико Търново, предшествана от ревизионни протоколи. И след като всичко бе изпълнил по своя режисура, изведнъж се натъкна на съпротива точно там, където най-малко очакваше.Почувствах, че е мой дълг да реша така създадения проблем. Предложих компромис: приемах поста, но едва след специализация, при която мога да посетя някои банкови институти, с които щях да имам контакти. По този начин бих могъл да догоня това, което на един банкер от провинцията липсва, за да е на нивото на международните банкери.Лицето на Губиделников се поразведри:- Искате много, но имате право. Всичко това наистина ви е нужно - каза той тежко и натъртено. Надявам се, че ще можем да удовлетворим вашето желание.Значително трудно Главна дирекция прие моите условия и мисля, че с това свое решение не сгреши.Цитатът от книгата на д-р Петър Аладжов е колкото дълъг, толкова и поучителен. Той ни връща във времената, когато кандидатът поставя на работодателя си професионални условия, за да поеме ангажимент, а не обратно. Тук закони и наредби не важат. Тогавашните елитни българи са знаели, че парите имат уникалното качество да сменят много бързо собственика си и обикновено остават само при този, който може да ги управлява.

Четете още

Банкеръ Weekly

Закон връща у нас дълговото робство

Дава се възможност на синдиците на всяка банка в несъстоятелност сега или в бъдеще автоматично да предявяват претенции към трети, четвърти, пети и неясно още колко по... Още »
Банкеръ Daily

Пеевски искал Василев да му прехвърли редица предприятия

Сред фирмите са "Булгарбатак", "Техно експорт строй", "Пътстрой холдинг", "Трансстрой", "Виваком" - 10% или парична равностойност, "Дунарит" - 30% или по пазарна... Още »
Банкеръ Daily

Турци купиха болница "Токуда"

Това е най-голямата частна здравна структура в България Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във