Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕДИН ПЕСИМИСТ В СВЯТ НА ОПТИМИСТИ

Да уцелиш момента е най-важната предпоставка за успеха на всеки бизнес, а това важи с особена сила за Уолстрийт. Щатската инвестиционна банка Мерил Линч (Merrill Lynch) обаче се движи в разрез с правилата. През ноември миналата година финансовата институция уволни главния си икономист Брус Стайнбърг - ветеран с 16-годишен стаж, който заемаше поста в продължение на пет години. Прекалено оптимистично настроен към фондовите борси, Стайнбърг спечели популярност по време на борсовия бум през 90-те години на ХХ век. Последвалата рецесия и сривът на цените на акциите обаче се разминаха с вижданията му за действителността в периода, когато клиентите на всички инвестиционни институции претърпяха огромни загуби. По ирония на съдбата Стайнбърг бе уволнен точно когато борсовите котировки тръгнаха нагоре.Главният финансист на Мерил бе сменен от Дейвид Розенбърг - главен икономист на поделението на инвестиционната банка в Торонто. Макар че тригодишният му стаж на този пост в държава със сравнително предсказуема икономика не го прави звезда, той перфектно отговаря на желанията на щатската финансова институция - скептично настроен към възстановяването на борсите с кураж да изрече съмненията си на глас. Бедата е, че Розенбърг остава песимист в момент когато икономиката на САЩ и на другите развити държави в света започва да са съвзема. Днес той е един от малцината икономисти песимисти на Уолстрийт.Розенбърг не прогнозира нова рецесия или каквато и да било икономическа катастрофа като например дефлация в САЩ. След силните фундаментални показатели, които отчете щатското стопанство през третото тримесечие, той очаква малко над 3% ръст на БВП на страната през идната година. За разлика от него останалите играчи от Уолстрийт се обединиха около цифра, малко по-висока от 4 процента. Макар че двете прогнози се различават само с един процент, между сценариите на Розенбърг и на останалите икономисти има съществена разлика. Ако Розенбърг се окаже прав, пазарът на труда в САЩ ще остане под натиск, увеличението на възнагражденията ще е нищожно, печалбите на компаниите ще са разочароващи, а индивидуалните потребители няма да гласуват доверие на икономиката. Ако обаче се сбъднат очакванията на Уолстрийт, това би означавало връщане към борсовия бум от средата на 90-те години на ХХ век.Розенбърг се отличава от колегите си по безкрайните анализи, които прави на най-тъмните страни на щатското стопанство. Той пише пламенно за пословично високия дълг на САЩ, за ниското ниво на спестявания на населението и за зависимостта на страната от чуждестранни инвестиции. Имам чувството, че светът гледа с копнеж и носталгия към щатския потребител, консумиращ 20% от производството на световната икономика, който тласка всички към просперитет - коментира Розенбърг. - Не вярвам обаче, че това ще е вятърът, който ще надува платната на всички икономически кораби през следващите пет-десет години.Песимизмът на Розенбърг дразни някои клиенти на Мерил Линч, които го обвиняват, че един канадец не може да разбере американската психика или американския потребител. И макар засега икономиката на САЩ да върви нагоре, един ден Розенбърг, точно както и предшественикът му Стайнбърг, ще се окаже прав. Всичко обаче се върти около дребната подробност да уцелиш момента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във