Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЕБВР ВЛАГА В БЪЛГАРИЯ ПО 250 МЛН. ДОЛАРА ГОДИШНО

ДВАТА КЛЮЧОВИ ПРОБЛЕМА НА СТРАНАТА СА СЪДЕБНАТА И АДМИНИСТРАТИВНАТА СИСТЕМИ. БАНКАТА БИ УЧАСТВАЛА В ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД, СТИГА В НЕГО ДА ПРЕОБЛАДАВАТ ЧАСТНИТЕ КАПИТАЛИ.Жан Люмиер, президент на Европейската банка за възстановяване и развитие, пред в.БАНКЕРЪГ-н Люмиер, първото ви посещение в България включи редица срещи с политици и бизнесмени. Бихте ли споделил впечатленията си?- Научих много за България и мисля, че сега по-добре разбирам защо страната разполага със стабилна база за бъдещо развитие. Причина за това са доброто състояние на макроикономиката, политическата стабилност, добрият банков сектор, предприемаческият дух. Разговарях с бизнесмени от малки и средни компании и съм свидетел на ентусиазма им да развиват фирмената дейност. Това е истински актив за напредъка на страната. Впечатли ме и силната ангажираност на всички, с които се срещнах, за присъединяването към Европейския съюз. В същото време има големи предизвикателства в енергийния сектор и неговото усъвършенстване, във финансирането на реалната икономика... Финансовото посредничество, тоест банките, застрахователите и посредниците, дават само 15% от БВП, което е доста ниско. Този процент трябва да се увеличи, за да се улесни достъпът на фирмите до кредитиране и да се създава заетост. Необходимо е да се вземат мерки за намаляване на бедността, да се повиши качеството на живот на населението (да се подобри канализационната система, преработката на отпадъци, водоснабдяването, транспортът и другите обществени услуги). Тази година ЕБВР постави рекорд на инвестициите си у нас. Какво финансиране предвиждате през следващата и по какви проекти?- До края на тази година ще инвестираме 200 млн. евро, което е двойно повече от миналата година и четири пъти повече от усредненото годишно финансиране на банката досега. Това е истински скок, който показва големия ангажимент на ЕБВР към България. В бъдеще възнамеряваме да заделяме за страната поне по 200-250 млн. евро годишно. По-голямата част от парите ще са насочени към частния сектор. Това означава, че с всяко евро, което ние отпускаме в сферата на частния бизнес, в него се инвестират още 2-3 евро допълнително. Така инвестициите, чрез които ние ще участваме, най-вероятно ще достигат 1 млрд. евро всяка година. Ще можем да направим дори повече, ако се появят сигнали, че е постигнат напредък в съдебната система.Освен съдебната система кои са другите проблемни области, които се нуждаят от усъвършенстване?- Харесвам думата усъвършенстване, която използвахте. Тя показва насока. Знаем какво е сегашното положение. Нещата са такива, каквито са, и не могат да се променят за един ден, но трябва да има ясно указание за посоката на развитие. Двата ключови проблема са съдебната система и ефективността на административната система. Според мен това са най-важните елементи за привличането на инвестиции и създаването на работни места.Набелязахте ли нови сфери на дейност, към които ЕБВР ще се насочи, и кои са те? - По време на срещите ми тук обсъждахме две неща - инвестиции и приватизация. Ние обмисляме да направим инвестиции в сектора на телекомуникациите - във връзка с приватизацията на БТК и с втория GSM-оператор Глобул. До две седмици бордът на директорите на ЕБВР официално ще вземе решение да придобие акционерно участие за 90 млн. евро в частната фирма. Все още не може да се каже какъв дял от капитала на Глобул ще осигури тази инвестиция, тъй като ще бъдат привлечени и други акционери. В банковия сектор остава една много важна приватизационна сделка и сме готови да обмислим евентуално участие в раздържавяването на Банка ДСК.По време на разговора ми с министъра на енергетиката Милко Ковачев постигнахме много важен напредък, който ще намери отражение в бъдещите проекти на ЕБВР. Вече договорихме участието си в проекта Енергия 2. Може би след месец ще подпишем и споразумението за заем от 113 млн. евро за рехабилитацията на Марица-изток 3.Но вероятно най-важната нова област за банката е общинският сектор. Затова се срещнах и с кметовете на двата най-големи града в страната. ЕБВР има добър опит в София, където финансирахме топлофикациите, транспорта, водоснабдяването. Бихме искали да продължим сътрудничеството си със Софийска община, но предизвикателството за нас е да повторим този успех и в други общини. Ще се върна в Лондон с ясното съзнание, че съществува голям потенциал да подпомогнем общински проекти чрез съвместна работа с Европейския съюз и фондовете по предприсъединителната програма ИСПА. Ключовият момент за ЕБВР е тарифната политика на общините - каква е цената на транспортните услуги, на водоснабдяването и т.н. За всеки отделен проект ще трябва да намерим приемливо решение на въпроса каква трябва да е цената на дадената услуга от гледна точка на инвеститора и какво хората могат да плащат. Трябва да намерим добър подход и компромисно решение, за да са доволни всички.По време на годишната среща на ЕБВР в Букурещ вие заявихте, че банката ще отделя по-голямо внимание на земеделския сектор и на кредитните институции, които са пряко ангажирани със селското стопанство. Смята ли ЕБВР да участва като акционер или кредитор в такива български банки и проекти?- Да. ЕБВР води разговори с Европейския съюз за възможностите да се подобри финансирането на земеделските производители и на селскостопанската дейност. Ще се опитаме да работим с няколко български банки, които имат добра клонова мрежа в провинцията и опит в аграрния сектор, като им предоставим финансов ресурс и поемем част от риска. Имаме намерение да развием тази дейност в две-три страни от региона и България е една от тях. Вероятно в началото ще заделим около 20-40 млн. евро за смесено финансиране - заеми и безвъзмездна помощ. Такава беше схемата ни и в областта на малките и средните предприятия.По време на срещите ви с членове на правителството бяхте ли запознат с идеята да се създаде инвестиционен фонд за рисков капитал, който се предвижда да бъде финансиран със 100 млн. лв. от фискалния резерв? Какво е отношението на банката към подобен проект?- Не сме говорили конкретно по тази тема, но мисля, че определено има нужда от подобен фонд, който да финансира инвестиционни проекти. Според нас концепцията е правилна и с готовност бихме приели да обсъдим влючването на ЕБВР в подобна инвестиция. Но условието е частният сектор да е основният партньор във фонда и в него да участват най-различни частни инвеститори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във