Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДВИЖЕНИЕТО НА ПАРИТЕ ЩЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА НОВИ ПРАВИЛА

Цветан Манчев, подуправител на БНБ, пред в.БАНКЕРЪГ-н Манчев, БНБ подготвя специална наредба за чистотата на паричното обращение. Кои взаимоотношения във финансовия сектор ще регулира тя?- С наредбата ще бъдат описани в систематизиран вид правата и задълженията на всички участници на пазара, които професионално работят с налични пари - монети и банкноти - приемат, броят, съхраняват, обработват, правят проверки за автентичност и дистрибутират. Освен БНБ и търговските банки това са финансовите къщи, обменните бюра и специализираните фирми за инкасо и транспорт на пари. Изготвянето на тази наредба е продуктувано от желанието ни постепенно да подготвим този сегмент от пазара за спазване на изискванията на ЕС и особено на Европейската централна банка за наличното парично обращение. Във връзка с това в началото на тази година вече бяха направени необходимите изменения и допълнения в Закона за БНБ.С документа ще се гарантират условията за изпълнение на контролните функции на БНБ по отношение на сигурността и чистотата на налично-паричното обращение. Ще се създадат и по-добри условия за задълбочаване на пазара на услугите, свързани с движението на наличните пари и увеличаване на ефективност на пазара за сметка ограничаването на дейността на Централната банка като агент, предлагащ такива услуги.В момента например ясно определен ред, който да задължава една банка да информира Централната банка и да й предаде постъпила банкнота, особено деноминирана в чуждестранна валута, когато се съмнява в нейната истинност. Това е в разрез с декларираното официално желание за бързо интегриране на страната в ЕС и на БНБ в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), както и с установената практика и регулации в съюза. Съществуването на наредбата ще спомогне също обществото да се запознае със стандартите на Централната банка за качеството на използваните в обращение банкноти и монети, а оттам да подкрепи усилията на БНБ да осигури преобладаващо количество чисти пари, както и своевременно да изважда от обращение замърсените, захабени, подправени и преправени банкноти.Сега какво се случва, ако гражданин поиска да внесе или да обмени в банка банкнота, която е захабена или подправена?- В повечето случаи банките отказват да приемат тази банкнота. Понякога дори я задържат, като формират собствени каталози за подправени парични средства, особено чуждестранни. Независимо че съществуват някои нормативни документи, които задължават банките да изпращат българските банкноти за експертиза в БНБ, редът не е систематизиран с оглед на съвременната пазарна среда и позволява лесно да бъде заобиколен. Новата наредба ще регламентира по-ясно и еднозначно задълженията на финансовите институции, както и ще увеличи възможностите на Централната банка да упражнява контрол по неговото спазване. След приемането на наредбата, ако отидете в някоя банка или обменно бюро с банкнота, която не отговаря на изискванията ни за качество - захабена е, повредена е и т.н., те ще са длъжни да ни я предадат за експертиза и да я регистрират в определена обща система. Определен е и ред за контрол от наша страна по спазването на този ангажимент.Ако БНБ установи, че паричният знак е повреден, тя издава документ, с който собственикът на банкнотата ще може да я обмени във всяка банкова институция. В случай че бъде констатирано, че банкнотата е неистинска, БНБ я задържа и информира собственика й за това. Последният няма да получи никаква компенсация. Това е в унисон с общоприетата световна практика да се генерира висока нетърпимост в обществото към фалшифицирането на паричните средства и да подкрепят усилията на държавните институции в борбата с фалшификаторите на пари.Като говорим за захабени или повредени пари, колко дълъг е животът на една банкнота?- Това зависи както от номинала на паричния знак, така и от това, колко често преминава от едни ръце в други. Банкнотите с малък номинал се изготвят с по-евтини материали и имат по-малко защити, но същевременно често преминават от едни ръце в други. Затова техният живот е по-къс. Практиката показва, че се подправят по-рядко, тъй като е по-малка финансовата изгода да подправят малки номинали. Големите купюри, които са интересни за фалшификаторите, са изготвени от по-скъпи материали, имат много повече защити и животът им е по-дълъг. Експертите на БНБ са установили, че средната продължителност на живота на левовете от емисия 1999 г. с малък номинал е около една година, докато за големите номинали тя е поне около три години. Все още не мога да ви кажа каква е средната продължителност на живот за 100 лв., тъй като тази банкнота бе пусната в обращение едва преди 20 месеца.Стоте лева са на пазара сравнително отскоро, но банкнотите с този номинал вече са 10% от всички емитирани левове. Как си обяснявате това голямо търсене на столевки?- Голямата популярност, която стоте лева бързо си спечелиха, въобще не е учудваща. Тя се дължи на устойчивия икономически растеж у нас през последните години. Броят и обемът на плащанията, включително и в налични пари, нарастват чувствително с всяка изминала година. Това личи и от размера на изтеглените количества пари от банкоматите в страната, които са основният канал за дистрибуция на банкноти. Българинът е привърженик на традиционния начин за разплащане - кеш - независимо че в практиката навлизат бързо модерните средства за плащания - дебитни и кредитни карти и др. Освен това българинът продължава да се застрахова срещу непредвидени събития, като трупа налични пари. А най-лесният начин е това да се прави с банкноти, които имат големи номинали. Това са според мен основните причините купюрите от 100 лв. бързо да се наложат на пазара.Широкото разпространение на столевките не е ли показател, че и голяма част от фирмите предпочитат плащанията на ръка?- Не бива винаги да се прави прибързано изводът за пряка връзка между бързото нарастване на банкнотите с високи номинали и мащаба на трансферите в сивата икономика, което вероятно имате предвид в подтекст. При търсене на отговора на въпрос за подобна връзка динамиката на разпространение на банкноти от високи номинали трябва да се анализира заедно с тренда на редица показатели за институционалната и бизнес среда. Те обаче имат непрекъснато подобряваща се траектория за разглеждания период. Освен това обикновено сивата икономика извършва трансферите си в някоя от световните валути, а не в левове. Така че не може да се твърди, че причината за нарастването на броя на банкнотите от сто лева в обращение е в нарастването на активността на сивата икономика.Пускането в обращение на банкнота с по-висок номинал означава ли, че в икономиката има засилени инфлационни процеси?- Невинаги. И в нашия случай пускането на 100 лв. през 2003 г. е един добър пример за липсата на връзка. Ако погледнем данните за инфлацията, ще видим, че банкнотата бе емитирана, за да обслужва нарасналото търсене на пари поради ускоряването на икономическия и търговския оборот.Нуждае ли се българският пазар от банкнота с номинал, по-висок от 100 лева?- БНБ е институция, която се стреми да води прозрачна парична политика. В този смисъл ние максимално рано оповестяваме намеренията си да пускаме нови банкноти в обращение. За момента обаче не виждаме необходимост да емитираме банкноти с номинал, по-висок от 100 лева.Преди месец БНБ публикува тригодишна програма за емитиране на юбилейни монети. До момента това не е правено. Какво наложи да се разработи, а и да бъде оповестена подобна програма?- Желанието на БНБ е да планира отсичането на възпоменателни монети съобразно търсенето, наред с това да поддържа добрите традиции в монетосеченето. Направихме много задълбочено проучване и анализ на пазара на такива монети и стигнахме до извода, че е добре да изготвим една дългосрочна програма за отсичането на различни емисии, която да бъде предварително обявена. Така можем да отчетем по-добре мнението на преобладаващата част от обществото за желаната тематика и количества. От друга страна, стремежът ни към по-високо качество и сложност на монетите налага да се съобразяваме повече и с ограниченията за времетраенето на производствения процес.Надяваме се, че благодарение на получените мнения и препоръки за програмата ни ще успеем да генерираме идеи за нови емисии юбилейни монети. В същото време трябва да заявя, че БНБ няма да се поддаде на какъвто и да е натиск за пускане на възпоменателни монети. Планирайки своята дейност, ние ще се съобразяваме изцяло с широкия обществен интерес.Накрая искам да ви попитам ще може ли печатницата на БНБ да произвежда евробанкноти след влизането на България в Европейския валутен съюз?- Всички централни банки от страните членки на Еврозоната имат определени квоти за емитиране на евробанкноти. Последните се изчисляват по един много прецизен механизъм. Централните банки могат да си набавят евробанкноти или като купуват от независими производители, лицензирани от Европейската централна банка (ЕЦБ), или като ги произвеждат в собствените си печатници. Печатниците на евробанкноти се лицензират от ЕЦБ, като за целта те трябва да отговарят на определени изисквания за сигурност и качество на оборудването. Контролът от ЕЦБ е на всеки шест месеца по една много строга процедура. Всичко това обаче за печатницата на БНБ ще е реалност след като докажем като държава, че сме подготвени да въведем еврото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във