Банкеръ Daily

След проверката на ЕЦБ

Две от шестте български банки имат нужда от допълнително укрепване на капиталa

Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува резултатите от цялостната оценка на шест български банки вследствие на искането на България за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Българска народна банка. Цялостната оценка е задължителна част от този процес между ЕЦБ и националния компетентен орган на държава членка на ЕС, чиято парична единица е различна от еврото.

Тази пълна оценка обхвана българските УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Централна кооперативна банка АД и Инвестбанк АД, като всички те се съгласиха констатациите да бъдат оповестени. Българските банкови органи ще предприемат последващи действия въз основа на констатациите.

Цялостната оценка се състоеше от преглед на качеството на активите (ПКА) и стрес тест, като и двата се основаваха на методологиите, които банковият надзор в ЕЦБ прилага в редовните си цялостни оценки на банките в страните от еврозоната. Специфичното в българския преглед бе новата методика, която сама по себе си не е тествана в нито една държава от ЕС, която е под директния надзор на ЕЦБ. Освен това в него не попадат всички банки със системно значение, но и по-малките по обем активите като Инвестбанк.

ЕЦБ потвърждава, че прегледът на качеството на активите има по-скоро пруденциален, отколкото счетоводен характер и осигурява моментна оценка на балансовата стойност на активите на банките на определена дата (за шестте български банки това е 31 декември 2018 г.). Този преглед също така определя дали е необходимо укрепване на капиталовата база на банката. Прегледът на качеството на активите на българските банки бе извършен въз основа на актуализираната методология на ЕЦБ за прегледа на качеството на активите, която беше публикувана през юни 2018 г. и в нея бе взет предвид ефектът от счетоводния стандарт МСФО 9.

Прегледът на качеството на активите бе допълнен от стрес тест, който показва как биха се променили капиталовите позиции на банките при хипотетичен, базов и утежнен сценарий през следващите три години (2019–2021). За стрес теста бе приложена сходна методология като в стрес теста на Европейския банков орган през 2018 г.

Необходимостта от допълнително укрепване на капиталовите позиции бе определена въз основа на същите прагови съотношения като в предходните стрес тестове: съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) в размер на 8% за прегледа на качеството на активите и базовия сценарий на стрес теста и 5,5% за утежнения сценарий на стрес теста. Съотношението на БСК1 е ключов измерител на финансовата устойчивост на една банка.

Четири от шестте банки, които бяха обект на цялостната оценка – УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД и Централна кооперативна банка АД – нямат капиталов недостиг, тъй като резултатите им не попадат под съответните прагове, използвани в прегледа на качеството на активите и стрес теста. От друга страна, резултатите на Първа инвестиционна банка АД попадат под прага за съотношението на БСК1 от 8%, използван както в прегледа на качеството на активите, така и в базовия сценарий на стрес теста, а също и под прага от 5,5% в утежнения сценарий на стрес теста. Същевременно резултатите на Инвестбанк АД попадат под прага за съотношението на БСК1 от 8%, използван в базовия сценарий на стрес теста, както и под прага от 5,5% в утежнения сценарий на стрес теста.


Стрес-тестовете на ЕЦБ на шестте проверени български банки показват, че по-слаби са капиталовите позиции на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и на Инвестбанк.

В случая с ПИБ при първоначален коефициент на капиталова адекватност на първичния капитал на банката от 15.7% към края на 2018-а, стойността пада до 4.5%, което означава, че трябва да се набави допълнителен капитал в размер на 124.51 млн. евро. Нещата са се влошавали след направените необходими корекции в базовия сценарий от влиянието на макроикономическите показатели за обхванатия период от три години (2019-а - 2021-а), когато коефициентът става 4.1% или допълнителен капитал от 135.55 млн. евро. При най-песимистичния сценарий, включващ и потенциална рецесия на световното стопанство, корекциите свалят коефициента под нулата - до минус 2 процента. С други думи, ПИБ трябва да попълни капитала си с 262.88 млн. евро, за да отговори на нормативните изисквания.

При Инвестбанк слабостите възникват след корекциите за базовия сценарий, когато коефициентът на капиталова адекватност на първичния капитал пада до 5.7%, а при най-песимистичния сценарий - до минус 3.1 процента. Което ще изисква допълнителен капитал от 51.8 млн. евро.


Впечатляващо е, че за първи път всички банки излизат със свои прессъобщения, поясняващи резултатите им от извършената от ЕЦБ проверка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във