Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Две банки блокират разпределянето на парите на КТБ

Отдавна е ясно, че синдиците на Корпоративна търговска банка са събрали достатъчно пари - над 700 млн. лв., за да върнат  първата порция от  средствата, които трябва да си получат  кредиторите на банката. Според Закона за банковата несъстоятелност това става чрез т. нар. частична сметка за разпределение. След като тя бъде  изготвена, сумите от нея се изплащат на кредиторите. Това става  съобразно техния ред в списъка на приетите вземания и на процентния им дял в общия размер на средства, които дължи банката. Процедурата обаче може да започне чак когато синдиците са събрали сума, надхвърляща 10% от задълженията на кредитната институция. В изготвената още през март 2017-а (което значи още преди година) сметка за разпределение е предвидена сума от 570 млн. лева. Една малка част от нея - близо 36.09 млн. лв., е заделена за удовлетворяване на спорни вземания, след като по тях се произнесе съдът. Останалите около 534 млн. лв. трябва да отидат  по сметките на всички обезпечени (на първо място) и необезпечени кредитори в съответствие с условията, описани в закона. Това обаче не се случва  вече повече от година, защото една дузина кредитори обжалват сметката за разпределение. Най-интересното е, че между най-активните жалбоподатели, които смятат, че представената от синдиците сметка уврежда финансовите им интереси, са две банки, които са със статут на обезпечени кредитори.

Тук е мястото  да се върнем за минута към дните, когато започна кризата с КТБ и когато  много политици и други разни многознайковци набедиха кредитната институция, че е  финансова пирамида, и да кажем, че май нито една пирамида по света не  обезпечава задълженията си към други банки. Напомняме това между другото, но е важно, защото  по повод на кризата в КТБ в общественото пространство определени лица и цели политически колективи изляха огромни количества нелепици.

В случая е важна е не историята, а  защо  протестират двете банки? Едната е Българска банка за развитие, заедно с дъщерните си структури - "Национален гаранционен фонд" и Микрофинансираща институция "Джобс", а другата е френската "Сосиете Женерал" в Париж. Те възразяват срещу включването в списъка на  обезпечените кредитори на две фирми - "Ардастрой" и "Аполо Инжинеринг". Мотивът е, че  фирмите не представят необходимите документи, и преместването им в списъка на обезпечените кредитори ощетява ББР и дъщерните й  дружества, а също  и "Сосиете Женерал", тъй като намалява размера на сумите, които им се полагат от частичната сметка за разпределение. Синдиците и Фондът  за гарантиране на влоговете са установили, че договорите за обезпечения, на  основата  на които "Ардастрой" и "Аполо Инжинеринг"  са включени в сметката за разпределение като обезпечени кредитори, не са вписани в Централния регистър на особените залози и поради това смятат,  че претенциите на двете банки са основателни.

Но  дъщерните дружества на ББР, а и самата банка възразяват и срещу включването на "Сосиете Женерал"- Париж, в сметката за разпределение като обезпечен кредитор. Синдиците и Фондът  за гарантиране на влоговете не са  уважили  този протест, но в крайна сметка окончателната дума по него има съдът.

Тук идва най-интересното : ББР и "Сосиете Женерал" твърдят, че в сметката за разпределение трябва да бъдат включени суми за покриване на техни вземания, придобити чрез прихващания. Точно такъв тип финансови операции - прихващанията, бяха заклеймени от политиците и за да бъдат обезсилени, в Закона за банковата несъстоятелност бяха направени редица поправки, които вече важат със задна дата. Тези поправки доведоха до купища съдебни дела за обезсилване на извършените прихващания и за обявяването им за недействителни по отношение на масата на несъстоятелността на КТБ.

Не се знае интересите на кои кредитори до момента са ефективно защитени от въпросните законови попракти. Но от примера става ясно, че  интересите на поне двама сериозни кредитори са съществено  увредени от това, че не се признават вземания, възникнали вследствие на прихващанията  -  това са държавната ББР и френската "Сосиете Женерал". Запознатите с международното банкиране обясняват, че  когато някой ощетява "БНП Париба", Сосиете Женерал" или  "Креди Агрикол" в Париж, това се приема като посегателство или  като обида към френската държава. И следва политически демарш, който у нас обикновено се проявява в публичното пространство с изявления на френския посланик, коментиращи   корупцията, и неефективните закони и правоприлагане в България.  Да се надяваме, че този път няма да гледаме такъв спектакъл. 

Всъщност всичко зависи от това какво ще реши Софийският градски съд по тези казуси. В средата на февруари 2018-а той отложи делото по жалбите срещу сметката на КТБ за частично разпределение. Новото заседание по това дело е насрочено за началото на юни, но това съвсем не значи, че няма  да бъде отложено отново. А докато няма  съдебно решение по този казус, кредиторите на КТБ ще чакат.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във