Банкеръ Daily

Финансов дневник

Държавният дълг пак влезе в политическа употреба

S 250 b8a8ddb3 130f 4308 aa91 6feed7a29e15

Докладът на Евростат дойде точно навреме, за да позволи на премиера Бойко Борисов за пореден път да се опита да извади политически дивидент от тази тема. "Трети сме в класацията по най-нисък външен дълг в Европа след Естония и Люксембург", обяви премиерът по време на заседанието на правителството в сряда -  25 април.

"Излезе докладът на Евростат, според който съотношението на външния дълг към БВП намалява от 29 на 25,4 процента. Трети сме в класацията по най-нисък външен дълг в Европа след Естония и Люксембург. Люксембург има към 23%, но с това темпо, с което работи правителството, до края на годината ще го свалим до 20%, така че ще излезем втори. Сиреч, поколенията в България и сега са в тройката на отличниците по нисък външен дълг в Европа", уточни Борисов. Според него в номинален размер държавният дълг е намалял с около 2.3 млрд. лева.

И първият, и вторият и третият посочени от министър-председателя факти са верни. Според последните данни на Министерството на финансите държавният дълг от февруари 2017-а до края на февруари 2018-а се е свил от 13.42 млрд. евро на 12.15 млрд. евро, или с около 1.27 млрд. евро. Преизчислено в национална валута по фиксирания курс на лева към еврото, въпросното намаление е 2.48 млрд. лв. - повече от числото, споменато от Борисов.

Заради ръста на икономиката е напълно резонно и съотношението на дълга на държава към БВП също да намалее. И точно след целия този информационен букет от цветя и рози  ще зададем еретичния въпрос:

 

"И какво от това"?

 

Трябва ли да припомняме, че в края на юни 2014-а държавният дълг бе 8.12 млрд. евро, а съотношението му към БВП бе 19.7 процента? Това спаси ли финансовия сектор на държавата от риска да изпадне в ликвидна криза, заради което дори се обсъждаше въвеждането на банкова ваканция? Разполагаше ли по това време правителството с достатъчно средства, за да се противопостави на ликвидните атаки и да изплати гарантираните влогове в затворената на 20 юни 2014-а КТБ? Ако е имало нужните средства, защо се наложи през юли в спешен порядък държавата да емитира извънредна облигационна емисия, а по-късно след изборите финансови министър Владислав Горанов да взема мостови заеми и други подобни финансирания, за да осигури ликвидността на държавата?

Припомняме всички тези обстоятелства, за да подчертаем, че изнесените числа за държавния дълг, с които премиерът Борисов се хвали толкова много, са

 

колкото верни толкова и манипулативни

 

Разбира се, размерът на дълга е важен и съотношението му към БВП също. Но когато става дума за оценка на стабилността на държавата, много по-важен е нетният размер на дълга.

Това е онази величина, която се получава, след като от общия размер на държавния дълг се извади размерът на фискалния резерв. Кога една държава е по-ликвидна - когато има ддълг от 30 млрд. евро и 20 млрд. евро фискален резерв или когато има дълг от 15 млрд. евро и фискален резерв от 2 млрд. евро? Естествено е да се отговори, че това е в първия случай.

 

Каква е ситуацията в България?

Тъй като последните официални данни са за февруари 2018-а, ще се облегнем на тях. Те показват, че в края на втория месец на тази година държавният дълг е 12.15 млрд. евро, а фискалният резерв е  около 5.46 млрд. евро. С други думи, нетният размер на държавния дълг е 6.69 млрд. евро.

Година по-рано общият размер на държавния дълг е бил 13.42 млрд. евро, а фискалният резерв -13.58 млрд. лв., или 6.94 млрд. евро. Следователно нетният размер на дълга в края на февруари 2017-а е бил 6.64 млрд. евро. Числата са от статистиката на Министерството на финансите. Е, какво точно се променило към по-добро за една година?

Дългът може и да продължи да намалява, но ако фискалният резерв спада по-бързо, може да се окажем и без такъв, макар  и с малък дълг. А тогава откъде ще дойдат парите за плащането му? Или пък средства за потушаване на евентуални кризи? Разбира се, че тогава ще вземем нов дълг. Но в резултат на това съотношението на държавните заеми към БВП отново ще скочи. Какво тогава ще говори Борисов? С какви числа и съотношения ще се похвали? По-важното е обаче ще може ли точно тогава да осигури нужните на държавата ликвидни средства на достатъчно ниска цена? Ето тези въпроси би трябвало да получат сериозен експертен, а не политически отговор, защото от този отговор зависи дали страната ни ще се радва на дългосрочна стабилност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във