Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ЛИ ОБРА БЪЛГАРСКИТЕ БАНКИ?

За сътрудничество с бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб ще бъдат проверявани бивши и настоящи шефове на 274 фирми. Те са в списъка на кредитните милионери заради получени и невърнати 356 заема. Списъкът е съставен от Министерството на вътрешните работи и в него са включени само кредитите, които до средата на 1998 г., надхвърлят 1 млн. лева. А общият размер на тези заеми е около 2.1 млрд. лева, съобщиха от комисията по досиетата.За любителите на статистиката си струва да уточним, че 1.5 млрд. лв. от тези дългове са по главници, а останалите 597.7 млн. лв. са непогасени лихви. Общият размер на обезпеченията по тези необслужвани кредити е само 43.5%, или 913.5 млн. лева. Сто двадесет и девет от кредитите в списъка са напълно необезпечени. А следствени дела се водят по 56 от отпуснатите заеми.По силата на параграф 31, т.4 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб комисията по досиетата е задължена да провери дали надзорниците и мениджърите на фирмите от списъка на кредитните милионери не са били щатни или нещатни сътрудници на тайните служби. Отделно за проверка ще бъдат пуснати бившите и настоящите мениджъри и надзорници на действащи и на фалирали банки, както и членовете на УС на БНБ, които също попадат под ударите на този закон по силата на текстовете в параграф 2а от допълнителните му разпоредби.Законът за досиетата бе приет през 1997 г., но въпросните два текста, по които сега комисията се е активизирала, бяха вкарани в него чак през март 2001 година. Явно за това четиригодишно забавяне има някакви обяснения, но те трябва да се търсят в предишното парламентарно мнозинство - на ОДСПо една или друга воля сега целият финансов сектор и голяма част от фирмите ще бъдат подложени на тотална проверка. Покрай тези акции се появиха твърдения, че днешните специални служби се радват на наплив от сътрудници. Говори се, че част от бившите служители и помагачи са пожелали да бъдат реактивирани! Защото това ще ги направи неуязвими - самият закон предвижда днешните спецове да не бъдат огласявани. Няма значение кога и колко време човек е бил в надзора или в мениджмънта на търговска банка или на фирма, която не си е върнала дългове - комисията по досиетата ще го провери дали за него има документи, доказващи принадлежността му към бившата Държавна сигурност. Каквито и да са резултатите от нейната работа, те няма да върнат онези 2.1 млрд. лв., които се дължат на действащи и затворени банки. Но отговорът, който търси комисията, е дали бивши сътрудници и служители на Държавна сигурност са участвали в разграбването на българската икономика и дали са били главни действащи лица в сриването на финансовата ни система. А обществото щяло да научи кои точно управители и надзорници на банки и фирми - кредитни милионери, преди 12 и повече години са работили за тайните служби.Набива се на очи обстоятелството, че много от собствениците на проверяваните 274 фирми са управлявали и банките, които са им дали парите. Казано по друг начин - чукваш по клавиша на компютъра и виждаш, че собственикът на фирмите длъжници е и шеф на банка. Типичен случай е АГРОБИЗНЕСБАНКкоято бе под шапката на пловдивските брокери Христо Александров и Христо Данов. Сега срещу двамата се водят дела, като Александров бе зад следствените решетки до 16 януари, когато мярката му за неотклонение бе променена на домашен арест. Под същата възбрана е и ортакът му Данов. Когато през 1992 г. поемаха ръководството на АГРОБИЗНЕСБАНК, те надали са смятали, че съдбата ще им предложи да изпитат тежестта на правосъдието. Но пък двамата доста свойски управляват парите на клиентите на банката, като отпускат кредити предимно на фирми, които са тяхна собственост. СТАД ООД и Юнион Алком АД, в които съдружник е Данов, са взели и, разбира се, са забравили да върнат на АГРОБИЗНЕСБАНК 21.35 млн. лева. Поне така пише в списъка, който ползва комисията по досиетата. Пак от него става ясно, че Финком, в която съдружник е Христо Александров, дължи на банката 14.8 млн. лева. Александров е един от съдружниците във финансово-брокерска къща Пловдив ООД, която не е върнала на кредитната институция 10.8 млн. лева. Заради подобни заеми, които двамата брокери са отпускали на собствените си фирми, в края на 1995 г. АГРОБИЗНЕСБАНК изпадна в неплатежоспособност, а през септември 1996 г. бе обявена в несъстоятелност. В нея изгоряха спестявания на граждани и фирми за десетки милиони левове. През 2000 г. съдът прехвърли на Агенцията за държавните вземания всички активи на фалиралата банка, но фирмите, които са нейни длъжници, бяха толкова изкорубени, че агенцията едва ли ще успее да събере от тях дори и 1% от задълженията им. Един от съдружниците на ФБК Пловдив ООД, която също е в несъстоятелност, е била Финансово-брокерска къща 105 АД. Тя също заема достойно място в списъка на кредитните милионери и е привлякла вниманието на комисията по досиетата като длъжник на БУЛБАНК с 2.6 млн. лв. и на БИОХИМ - с 3.4 млн. лв., като и двата заема са необезпечени. Друг интересен съдружник на ФБК Пловдив, който е и сред акционерите на ФБК 105, е Валентин Моллов. Той се прочу като един от създателите на Съюза за стопанска инициатива на гражданите и бе сред учредителите на Първа частна банка. До средата 1994 г. Моллов бе в ръководството на фалиралата институция и на практика с взети от нея назаем пари създаде своята банка МолловИ в ПЧБ, и след това във фамилната си банка бизнесменът не се е скъпял да раздава заеми на фирми, които се контролират от негови съдружници. Например според списъка на кредитните милионери, Сторма ООД дължи 2.2 млн. лв. на ПЧБ и 4.6 млн. лв. на банка Моллов. Въпросното дружество се управлява от Николай Косашки, който, освен че е в съвета на директорите на молловата банка, заедно с нейния собственик и кръстник е бил съдружник в Моллов файненшъл енд инвестмънт груп (Ем Еф Фай Груп). Същото това дружество пък е едноличен собственик на ФБК Ем Еф Ай, която притежава Ем Еф Ай Брос ООД. Последната фирма е била щедро възнаградена от банка Моллов с два кредита, които не обслужва, а задълженията й постепенно нарастват до 6.5 млн. лева. При такива длъжници и под вещото управление на Валентин Моллов съдбата на неговата банка бе предопределена. През септември 1996 г. БНБ я обяви за неплатежоспособна. Молловото финансово отроче щеше да сподели съдбата на много други подобни кредитни институции и да бъде фалирано, ако не бе словашкият фонд Истрокапитал. Той покри дълговете й и купи банката в началото на 1997 г., като промени името й на ЕВРОБАНК.Друг показателен пример за източване на собствената си банка е Атанас Тилев, чиято империя Дару от началото 1994 г. пое контрола върху Банка за земеделски кредитЗа една година Тилев успя да разчисти територията си в банката, като по негов сигнал прокуратурата арестува тогавашния й шеф Янко Янев, който бе раздал огромни заеми на фирми, свързани с близката до Жан Виденов групировка Орион. Свързаните с Орион Комерс фирми - Рила Къмпани, Ригел комерс и Колонел, отмъкнаха от банката повече от 16 млн. лева. Монтанската Агропромстрой и дъщерните й дружества като Агро суген пък завлякоха БЗК с 40 млн. г. марки. Като председател на съвета на директорите и главен акционер на БЗК Тилев не пропуска да раздаде кредити и на фирми от собствената си групировка. Дару АВ взема и не връща на банката 2.5 млн. лв., а Машиненбау унд Ханделс Естаблишмънт, която върти заедно с Дару операции в чужбина, увисва към БЗК с 3.6 млн. лева. С Дару кар пък бизнес върти БУЛГАРЛИЗИНГ - дружество, което е в здравите ръце на Димитър Тадаръков. То също е в списъка на кредитните милионери, които комисията по досиетата е взела на отчет, тъй като дължи на БЗК 11.6 млн. лв. и има огромен дълг към СИБАНК, наследен от изкупената от нея Стопанска банка. За Тилев обаче непогасените дългове на БУЛГАРЛИЗИНГ не са болка за умиране. Шефът на дружеството и бивш бизнеспартньор на Тилев се готви да стане банкер, тъй като заради пропуски в закона и благодарение на пробивността на ДПС има шанс да се настани в управителния съвет на държавната Насърчителна банка.За да разшири бизнесимперията си в България, по онова време Тилев ползва и друг подход. По негово нареждане БЗК разсрочва старите и отпуска нови кредити на различни фирми, а след време придобива дружествата по схемата дълг срещу собственост. По този начин БЗК успя да сложи ръка върху монтанската империя Агропромстрой. Така бяха докопани активите на варненските фирми Албион, Албион Кар и Монтрей, които бяха поставени под контрола на Ког Трейд. Техният първи собственик Лазар Анев така и не видя хаир, а през пролетта на 2001 г. бе застрелян.Ког Трейд също не успя да просъществува самостоятелно и стана собственост на БЗК, но пък и не върна дълговете си към нея, които, според списъка на кредитните милионери, са около 11.2 млн. лева. В крайна сметка всички тези схеми докараха БЗК до дълбока финансова криза. Тилев нямаше друг изход, освен да продаде акциите си в нея на БНБ за 1 лев и да напусне страната. Но дори и Централната банка не успя да спаси батака, който наследи в БЗК. През септември 1996 г. банката бе обявена в несъстоятелност и пое по дългия и сложен път на осребряването на активите й, чийто край и до момента не се вижда. ЕЛИТБАНКизвестна още като Комсомолската банка, също е ползвана от акционерите си за получаване на кредити, които не е планирано да бъдат върнати. Макском ООД и ФБК Макском ООД - фирмите на председателя на съвета на директорите на ЕЛИТБАНК Иво Георгиев, й дължат 15.7 млн. лева. Същата е съдбата и на кредитите, които банката отпуска на Бляк сий шипинг, в чийто директорски борд отново е Иво Георгиев. Заемът е рефинансиран от БНБ с 2.5 млн. щ. долара. А ЕЛИТБАНК отпуска на Бляк Сий Шипинг два кредита за закупуването на два модерни катамарана тип морска котка от Норвегия. Двата кораба Ахинора и Евридика са предназначени за извършването на крайбрежни плавания в Черно море. Промоцията на Ахинора в средата на 1995 г. бе почетена лично от тогавашния руски премиер Виктор Черномирдин.Бляк Сий Шипинг, както и другите фирми, в които шефът на ЕЛТИБАНК участва, така и не върнаха заемите на управляваната от него банка. През септември 1996 г. точно заради такива дългове тя бе обявена за неплатежоспособна, а през 1997 г. съдът я вкара в процедура по несъстоятелност. На балансите й остана да лежи задължението на Бляк Сий Шипинг, което надхвърля 8.77 млн. лева. Двата модерни катамарана обаче вече не влизат в български води. Няма я и ЕЛИТБАНК, чиито активи в началото на 2000 г. бяха прехвърлени на Агенцията за държавните вземания, една от дирекциите на която - случайно или не, се ръководи от друг бивш изпълнителен директор на ЕЛИТБАНК - Росен Георгиев.В списъка на кредитните милионери, по който се ръководи комисията по досиетата, фигурира и дългът от 1.5 млн. лв. на габровската финансова пирамида Демос къмбанка СлавяниНа 22 октомври 1993 г. банката на Георги Агафонов издава банкова гаранция, с която безусловно и неотменно гарантира задълженията на Демос АД - представлявано от Емил Попов, в размер на 730 000 щ. долара към Банка за земеделски кредит. Гаранцията е подписана от тогавашния председател на съвета на директорите и основен собственик на банката Георги Агафонов и от нейния главен изпълнителен директор Мирчо Пейковски. Подобно на всички финансови пирамиди, и Демос не плаща задълженията си, в случая към БЗК, а вместо нея това прави банка Славяни. Вдъхновител за създаването и на двете банки обаче е сочен експремиерът Андрей Луканов. Славяни така и не си прибира парите от пирамидата (което също не е изненада за посветените в далаверата лица), а когато през 1996 г. Демос фалира, завлича и 95 млн. стари лева от доверилите й се граждани. През септември същата година съдбата на финансовата пирамида е споделена и от банката на Георги Агафонов. Очевидно, ползвайки се от връзките на вече покойния Луканов, година по-късно Агафонов стана депутат с бюлетината на Български бизнесблок на Жорж Ганчев. Така шефът на фалиралата банка си осигури четири години комфорт, като успя да избегне разправиите си с прокуратурата и следствието, прикрит зад депутатския имунитет.Дългът на Демос обаче не е единственото голямо задължение, което банка Славяни не е успяла да си събере. В доклада на специалните служби, посветен на фалита на кредитната институция, е отбелязано, че Георги Агафонов е предоставял кредити и е подписвал банкови гаранции на свои и на фирми на негови роднини. Докладът за кредитните милионери потвърждава и публикациите на в.БАНКЕРЪ, посветени на източването на Международна банка за инвестиции и развитиеот нейния основен акционер Компакт ООД. Дружеството е част от империята на Иван Костов Евлогиев. През зимата на 1995 г. неговите фирми купуват акциите на Международна банка за инвестиции и развитие (МБИР), а самият Евлогиев става заместник-председател на съвета на директорите й. Сделката е извършена с благословията на Божидар Божинов - председател на Българска търговско-промишлена палата, която е акционер в МБИР. Самият Божинов пък оглавява съвета на директорите на банката.Операцията по придобиването и увеличението на капитала на МБИР е извършено по доста сложна схема, която в.БАНКЕРЪ подробно описа през 1997 година. За осъществяването й МБИР отпуска кредит на фирмата Ники трейд, който формално трябва да бъде използван за закупуването на хартия. Заемът не се обслужва и постепенно набъбва до 4.6 млн. лева. Същата е и съдбата на кредитите, които МБИР предоставя на самата фирма Компакт. Необслуженият й дълг към банката надхвърля 21 млн. лева. Според списъка на кредитните милионери, въпросните три заема, които контролираната от Евлогиев банка е отпуснала на неговите дружества, са необезпечени и заради тях преди седмица софийска градска прокуратура е внесла в съда обвинение срещу Евлогиев за престъпление по служба.Държавната БАЛКАНБАНКбе затворена на 23 септември 1996 г., а на 9 януари 2002-ра нейните активи бяха продадени на РОСЕКСИМБАНК. Причината фалиралата банка на Иван Миронов да придобие прозвището касичката на Мултигруп бе, че групировката на Илия Павлов притежаваше 5% от държавната банка. Една от управителките на Мултигруп Лилия Христова пък бе в съвета на директорите на кредитната институция. БАЛКАНБАНК и по специално нейният изпълнителен директор Иван Миронов се съсипа да дава кредити на мулти-фирми или на дружества, в които банката и групировката бяха съсобственици. Балканагро и Балкан машинъри дължат на банката около 22 млн. лева, а по кредитите няма никакво обезпечение. Иван Миронов и Илия Павлов са членове на директорските съвети и на двете фирми, като сред съдружниците в тях са БАЛКАНБАНК и Мултигруп. Миронов и Павлов участват в съвета на директорите и на Индустриал М холдинг, който не е върнал на фалиралата БАЛКАНБАНК около 11.1 млн. лева. Около 42.3 млн. лв. дължи на БАЛКАНБАНК фирмата Балканинвест, в чийто съвет на директорите освен Иван Миронов влизат Младен Мутафчийски - изпълнителен директор на небезизвестната оръжейна фирма Тератон, и Станислав Караданов. Дисконтова къща, която, според списъка, даден на Комисията по досиетата, дължи на фалиралата банка 35.7 млн. лв., пък си е чисто мулти-отроче. Групировката на Илия Павлов е акционер и в Балканска банка, Скопие, която до средата на 1999 г. дължеше на БАЛКАНБАНК 6.87 млн. лева. За това вземане синдикът на фалиралата банка Валентин Георгиев сключи скандална сделка, като го продаде за 587 хил. лева. Заради тези и други подобни кредити (по нито един от които няма обезпечение) БАЛКАНБАНК фалира. Сега срещу шефовете й се води следствено дело. Обвиняеми по него са Иван Миронов и другият изпълнителен директор на банката Надежда Апостолова. Но докато Апостолова периодично ходи на разпити, Миронов успя да се изнесе в чужбина и сега спокойно си харчи парите в САЩ.И изпълнителните директори на ТСБанк са финансирали дейността на някои свои фирми с пари на вложителите. В списъка на кредитните милионери, който е в ръцете на Комисията по досиетата, фигурира фирмата Ровотел ЕООД, която дължи на банката 1.7 млн. лева. Управителят на това дружество Иво Иванов е бил в надзорния съвет на банката заедно с Любомир Гибински и Пламен Грозданов. Всъщност Ровотел ЕООД е част от цяла империя фирми, които се занимаваха с търговията на скраб и черни метали. Те бяха окупирали пернишката Стомана, която пък увисна към ТСБанк с дългове от 43.7 млн. лева. През септември 1996 г. банката бе затворена, а две години след това съдбата й сподели и Стомана Перник.Петричката Бизнес банкапък бе личната кредитна институция на Иван Китов, който преди това с размах премина и през КРИСТАЛБАНК. Бизнес Банк се прочу и с кредитните схеми, които нейните шефове осъществиха с 6.25 млрд. стари лева, предоставени им от председателката на ДСК (сега Банка ДСК) Бистра Димитрова. От тях 1.5 млрд. стари лева заминаха и потънаха в Добруджанска банка, контролирана от радомирския бизнесмен и шеф на Кембъроу ММ5 Красимир Михайлов. Самата Бизнес Банк пък използва доста значителна сума от получените от ДСК пари, за да кредитира управлявания от Атанас Коларов, Васил Генчев и Иван Михайлов Евроенерджи холдинг и дъщерната му фирма Самотлор. Въпросният кредит бе обезпечен с акциите на Ангора АД, която също се контролираше от Евроенерджи холдинг. Добруджанска банка, която бе обявена в несъстоятелност през 1997 г., не върна парите на Бизнес Банк. Това не сториха и енергийният холдинг Самотлор. През септември 1996-а Бизнес Банк фалира и остави непогасени към ДСК дългове, които до средата на 1998 г. надхвърляха 15.9 млрд стари лева. Над 21.7 млрд. стари лева пък бяха задълженията на холдинга и дъщерната му фирма Самотлор към Бизнес БанкЕвроенерджи холдинг и Пламаса две от фирмите, чийто бизнес от 1992 г. до 1998 г. бе неразривно свързан. Освен това и двете дружества дължат огромни суми на няколко затворени и действащи банки. Според справката за кредитните милионери, която ползва Комисията по досиетата, холдингът и дъщерните му дружества висят към Бизнес Банк, БЗК и МИНЕРАЛБАНК с общо 59.9 млн. нови лева. Тази сметка обаче не е съвсем актулна, тъй като през 1999 г. Евроенерджи холдинг покри задълженията си към фалиралата МИНЕРАЛБАНК в размер на 28 млн. нови лева с вземанията си от Плама. Но според сегашния собственик на рафинерията - Плама консорциум, тази операция е нелегитимна. Те отричат, че Плама дължи 28 млн. лв. на фалиралата банка. Но рафинерията и без това има да връща огромна суми пари на няколко банки. Според ползвания от Комисията по досиетата списък, Плама дължи на БИОХИМ, на БАЛКАНБАНК, на SG ЕКСПРЕСБАНК, на ОББ, на ПЧБ, на ТСБанк и на МБИР 141.9 млн. лева. Тези нейни задължения са натрупани по времето, когато рафинерията бе държавна, а юздите и се дърпаха от здравата ръка на изпълнителния й директор Никола Пукалски. Виден длъжник на много банки е иБалканкар холдингПод вещото управление на двамата си председатели Недялко Тонев и Илия Ивановски холдингът натрупа огромни дългове. Според списъка на кредитните милионери, по който рови Комисията по досиетата, Балканкар холдинг дължи общо около 57.5 млн. лева на ТСБанк, ПЧБ и на БАЛКАНБАНК.БИОХИМ също е бременна със значителни по размер необслужвани вземания. Освен големите суми, които има да си получава от Плама и Свилоза, банката трябва да си събира и парите от Елпида 3 и ТБА Холекс. Петролното дружество Елпида 3 на Димитър Савов й дължи над 18 млн. лв., а ТБА Холекс - управлявано от Стоян Ангелов Стойчев, има да връща на банката около 9.5 млн. лева. Същият този Стойчев е съдружник и управител на още други двама длъжници на БИОХИМ - Велекс Ентърпрайсиз и Транскомекс.

Четете още

Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly
Цената на неликвидните активи

КТБ - митовете за фирми бушони гърмят

... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във