Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЪРЖАВАТА СЕ СБОГУВА С БАНКИТЕ СИ СРЕЩУ 653 МЛН. ДОЛАРА

АКТИВИ ЗА 9 МЛРД. ЛЕВА ОТИДОХА В РЪЦЕТЕ НА ЧУЖДЕНЦИАко и приватизацията на Банка ДСК е успешна, ще се окаже, че българският банков сектор е продаден за около 653 млн. щ. долара. Преди пет години подобна прогноза щеше да предизвика насмешка. Днес обаче не става дума за прогнози, а за реални числа. До момента от продажбата на ОББ, Пощенска банка, SG ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК и БУЛБАНК в сметките на БКК са влезли 411.4 млн. щ. долара. След като на 26 юли бе подписан договорът за продажба на 99.59% от акциите на БИОХИМ, до няколко месеца в банковия холдинг ще постъпят още 82.5 млн. евро (около 82.5 млн. долара). А според някои експерти за 80% от акциите на Банка ДСК държавата може да вземе около 160 млн. щ. долара. В случай че това стане, БКК ще прибере от продажбата на държавните кредитни институции (без Насърчителна банка) общо около 653 млн. щ. долара. Срещу тях, предимно в чуждестранни ръце, ще се окажат активи за около 9 млрд. лв. (около 4.6 млрд. щ. долара) - това е общото балансово число, което в края на 2002 г. се очаква да достигнат шестте вече приватизирани банки плюс Банка ДСК. Казано по друг начин, парите, които се очаква да влязат в БКК, са около 14.2% от активите на продадените държавни банки.Повечето западни компании, които превземат нашия финансов пазар, притежават мрежа от дъщерни институции, покриващи Югоизточна и дори цяла Източна Европа. И българските банки, които са тяхна собственост, искат или не, са принудени да следват корпоративната политика, налагана от централите в Милано, Атина, Париж и Виена. Насочената към банкирането на дребноУниКредито Италиано притежава най-голямата банкова империяв региона. Още преди да купят БУЛБАНК (през ноември 2000 г.) за 360 млн. евро, италианците притежаваха Банк Пекао - най-голямата кредитна институция в Полша, за която са платили 1.09 млрд. щ. долара, и словашката УниБанка. Година по-късно те станаха собственици на хърватския финансов мастодонт Загребачка банка, чрез която контролират пазара както в Хърватска, така и в Босна и Херцеговина. В края на 2001 г. италианците стъпиха и в Румъния, като придобиха местната дъщерна институция на Демирбанк, а сега апетитите им са насочени и към Чехия. След като през 2000 г. загуби наддаването за Комерчни банка, УниКредито започна преговори с германската Банкгезелшафт за покупката на 85% от капитала на една от най-големите чешки кредитни институции Живностенска банка. На 8 юли 2002 г. в сайта на УниКредито се появи съобщение, че е избрана от германците за предпочитан купувач на акциите им в Живностенска банка. Сосиете Женерал също е хвърлила мрежата си върху Източна Европа. За някои може да звучи странно, но французите присъстват на Балканския полуостров още от 1970 г. чрез банката си в Белград. До 2000 г. Сосиете Женерал даваше приоритет на корпоративното банкиране, но след това се съсредоточи върху банкирането на дребно. Промяната в политиката на французите се свързва с промените във висшия мениджмънт на Сосиете Женерал през 1999 г., когато главният й изпълнителен директор Жан-Пол Виено се оттегли от управлението й и отстъпи лидерското си място на своя дългогодишен заместник Даниел Бутон.Спазвайки новите стратегически приоритети, мениджмънтът на Сосиете Женерал закри клоновете си в София, Загреб и Любляна, които обслужваха само големи фирми, и насочи усилията си в развитието на дъщерните си банки. Според служител в бившия клон на Сосиете Женерал в София, тази промяна в пазарните цели на френския банков гигант е била неочаквана за работещите в клона, който осигуряваше финансиране за големи корпоративни клиенти, като Кремиковци например.Французите обърнаха погледа си към Източна Европа през 1998 г., когато придобиха румънската Банка Романа Пентру Дезволтаре за 240 млн. щ. долара. На следващата година те платиха 39.1 млн. щ. долара за 97% от акциите на българската ЕКСПРЕСБАНК, която преименуваха на SG ЕКСПРЕСБАНК. Под договора за приватизацията на ЕКСПРЕСБАНК подписи положиха изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев, финансовият министър Муравей Радев и директорът на дирекция Банкиране на дребно на Сосиете Женерал Жан Луи Матеи.Следвайки новата политика на централата в Париж, от 2000 г. SG ЕКСПРЕСБАНК започна бързо да развива банкирането на дребно. За две години и половина тя успя да се нареди непосредствено след Банка ДСК по размер на отпуснатите заеми за граждани и фирми (65.6 млн. лв. към края на март 2002 г.). А по брой на издадените дебитни карти (около 88 хиляди) зае пето място на нашия пазар след Банка ДСК, ОББ, Първа инвестиционна банка и БУЛБАНК. Към банкиране на дребно пренасочват политиката си и останалите дъщерни банки на Сосиете Женерал в Източна Европа.През 2001 г. французите бяха разтресени от скандала за пране на пари през сметките на израелски компании в централата на банката в Париж. Това обаче не попречи на Сосиете Женерал да продължи да разширява мрежата си в Източна Европа. Тя успя да закупи базираната в Любляна Ес Ка Бе Словения Банк (SKB Slovenia Bank) и освен това плати 1.2 млрд. евро за 60% от акциите на третата по големина банка в Чехия Комерчни банка. Устремът на петлите в Източна Европа продължава и в момента те преговарят за покупката на кредитни институции в Полша и в Унгария.И офшорката Ай.Риджънт Груп показва мускули на Балканите. Първият й удар бе в България. В края на 1999 г., не без рамото на вицепремиера Александър Божков, регистрираната на остров Ман компания купи 98% от акциите на ХЕБРОСБАНК, като плати за тях 25.3 млн. щ. долара. За БКК договора подписаха Петър Жотев и Муравей Радев, а от името на офшорната компания - изпълнителните й директори Джейми Гибсън и Дейвид Кърл.Още преди сделката да бъде сключена, злите езици започнаха да коментират, че всъщност Ай.Риджънт Груп само представлява икономическите интереси на хора от най-висшите кръгове на изпълнителната ни власт. Тъй като година по-рано - в края на 1998 г., офшорката бе купила Централния универсален магазин (ЦУМ) в София, след приватизацията на ХЕБРОСБАНК един от шефовете на български банки злъчно попита: кое правителство продава на случайни хора съседната на Министерския съвет сграда. Сред финансовите среди се коментираше, че Ай.Риджънт Груп ще продаде ХЕБРОСБАНК през 2004 г. веднага след като изтече определеният в приватизационния договор петгодишен срок, през който офшорната компания не може да намалява участието си в капитала на банката. И всъщност едва тогава щяло да стане ясно кой е истинският собственик на българската кредитна институция. Междувременно Ай.Риджънт Груп продължи инвазията си в постсоциалистическа Европа. През 2000 г. Шарлеман Кепитъл - един от дъщерните фондове на Ай.Риджънт Груп, придоби за 24 млн. евро хърватската Далматинска банка. Чрез нея фондът контролира и дъщерните й Истарска банка и Сисачка банка. Акционерите на Българска Пощенска Банка са насочили усилията си към Румъния. Всъщност става дума за мераците само на един от тях - гръцката И Еф Джи Юробанк Ергасиас, която иска да придобие 55% от акциите на румънската Банк Пост. Гърците са част от групировката Еуропиън Файненшъл Груп на корабния магнат Спирос Лацис, чиято фирма Централ Еуропиън Холдинг притежава 50% от кипърската офшорка АЛИКО/Си И Ейч Болкан Холдинг Лимитед. Тя, на свой ред, владее 86.24% от акциите на Българска пощенска банка. Холдингът, в който американската застрахователна групировка Ей Ай Джи участва с 50%, купи Пощенска банка в края на 1998 г. за 38 млн. щ. долара. Интересното в случая бе, че гръцко-американската фирма се включи в наддаването в последния момент. И тогава мълвата твърдеше, че сделката е сключена с ходатайството на бившето вице Александър Божков, но по правило за БКК под приватизационния договор се подписаха Петър Жотев и Муравей Радев, а за купувачите - Георги Гондикас и Кендъл Нотингам.Изходът от продажбата на Българска пощенска банка възбуди острото негодувание на другия гръцки кандидат-купувач - Национална банка на Гърция. В крайна сметка собственик стана АЛИКО/Си И Ейч Болкан Холдинг Лимитед, но още в самото начало стана ясно, че в този дует Ей Ай Джи ще пее по застрахователната партитура, а гърците, и по-специално хората от И Еф Джи Юробанк Ергасиас, поеха соловата партия в банката. И за тях приоритет се оказа банкирането на дребно. За две години Българска пощенска банка се нареди на трето място по обем на отпуснатите потребителски кредити и на шесто място на пазара за дебитни карти. В същото време елиминираният кандидат-купувачНБГ не остана с празни ръцеТой купи ОББ, която бе приватизираната през юли 1997 година. През есента на 2000 г. Национална банка на Гърция плати за 89.9% от акциите на петимата й акционери - БУЛБАНК, ЕБВР, Ей Ай Джи Ню Юръп Фънд и Си Ай Би Си Опенхаймер и Ко, общо 206 млн. щ. долара. Те пък спечелиха значителни суми от инвестицията си в ОББ, тъй като я купиха само за 3 млн. щ. долара (плюс ангажимент за увеличаване на капитала с 45 млн. долара). За БКК договорът бе подписан от тогавашния й изпълнителен директор Димитър Димитров (сега председател на УС на Насърчителна банка), който до 1995 г. бе мениджър на ОББ, след това близо година бе заместник-министър на икономическото развитие, а от май 1996 г. до юни 1997 г. бе подуправител на БНБ.През 1998-а приватизаторите на ОББ инвестираха в капитала й 30 млн. щ. долара, а през 2000 г. я продадоха за над 206 млн. щ. долара. При това ЕБВР си запази 10% дял в банката, като продаде само 25% от капитала й.На НБГ не й се досвидя да даде тези пари, тъй като чрез ОББ тя успя да оплете мрежата си от клонове и дъщерни структури, с които покри финансовите пазари на Балканите. До този момент гърците имаха само клонове в България, Румъния и Албания. ОББ бе първият им голям удар в Югоизточна Европа, а паралелно с българската банка те купиха и 65% от капитала на най-голямата кредитна институция в Македония - скопската Стопанска банка, за която платиха 75.4 млн. г. марки (около 38.6 млн. евро). Година по-късно НБГ откри свой клон в Белград, с което напълно изгради балканската си банкова мрежа, и, както твърди заместник-управителят на гръцката банка, неин приоритет отново ще бъде банкирането на дребно.След два неуспешни опита БИОХИМ най-накрая бе продаденана Банк АустрияПървият напън за приватизацията на четвъртата по големина кредитна институция започна през март 2000 г., когато оферти подадоха НЕФТИНВЕСТБАНК, Орел Г Холдинг и консорциум между Първа инвестиционна банка и ЮНИОНБАНК. В крайна сметка на 20 април 2000 г. БКК обяви за предпочитан купувач НЕФТИНВЕСТБАНК, която предлагаше да плати 10 млн. щ. долара за 67% от акциите на БИОХИМ и, след като я купи, да увеличи капитала й от 15.9 млн. лв. до 32.9 млн. лева. Изпълнителният директор на консолидационната компания и тогавашен вицепремиер Петър Жотев води тримесечни преговори с НЕФТИНВЕСТБАНК, по време на които се създаваше впечатление, че сключването на сделката е въпрос на време. Но през юни правителството на Иван Костов взе на нож собственика на НЕФТИНВЕСТБАНК Денис Ершов. Националната служба за сигурност го обяви за човек, застрашаващ националните интереси на страната и му забрани да влиза в България през следващите десет години. Логично на 27 юли съветът на директорите на БКК прекрати преговорите с НЕФТИНВЕСТБАНК и обяви, че ще проведе нов конкурс за БИОХИМ. Кандидатури за него започнаха да се набират от есента на 2000 г., като интерес към продажбата проявиха Банк Аустрия, Търговска банка на Гърция, БНП-Париба и ХЕБРОСБАНК. Но през февруари 2001 г. само ХЕБРОСБАНК подаде оферта, която първоначално бе за 20 млн. евро за 98% от акциите на БИОХИМ. След близо три месеца преговори цената бе покачена до 26 млн. евро, но съветът на директорите на БКК прецени, че тя е неудовлетворителна за БИОХИМ, чийто нетни активи по това време вече надхвърляха 56.9 млн. лева. През май 2001 г. преговорите бяха прекратени. После дойдоха изборите и приватизацията на банката бе преустановена. Новата - трета подред, процедура бе открита през септември 2001 г., когато управлението на БКК бе поето от министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски. Крайният резултат от нея бе подписаният на 26 юли 2002 г. договор с Банк Аустрия, която ще бъде новият собственик на БИОХИМ. Постигната цена от 82.5 млн. евро надхвърля с повече от 130% нетните активи на банката.Австрийската банка е 100% собственост на германската финансова групировка Ейч Ви Би Груп и отговаря за всичките й дъщерни структури в Централна и Източна Европа. Общият размер на активите на групата е около 22 млрд. евро. Нейна собственост е базираната у нас банк ХФБ. Освен това през 2002 г. Банк Аустрия купи от италианската УниКредито хърватската Сплитска банка. В Унгария, Чехия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия и Босна и Херцеговина австрийците имат местни банки, които носят името Ейч Ви Би. В Полша те са собственици на Банк Пржемислово Хандолви, а в Русия притежават Интернешънъл Москоу Банк. Освен това те имат свои банки и в Литва, Латвия и Естония. С покупката на БИОХИМ Банк Аустрия разширява мрежата си на Балканите и се превръща в сериозен конкурент на италианската УниКредито както на финансовия пазар в Югоизточна Европа, така и в България.След една петилетка ударна приватизация българските управляващи са на крачка от постигането на крайната цел - да освободят държавата от собствеността й в банките. А как приватизираха и колко пари взеха за банките си други източноевропейски държави през последните девет години е съвсем отделна тема. От 1992-а до края на 2001 г. петте най-големи банки в Чехия бяха купени от чуждестранни инвеститори. Това са Ческа спорителна, Инвестични а Постовни Банка, Ческо-словенски обходни Банк, Живностенска банка и Комерчни банк. За тях са броени 3.5 млрд. щ. долара. Активите на тези пет институции в края на 2001 г. са около 45 млрд. щ. долара. С други думи, цената, която чешкото правителство е получило за акциите си в споменатите банки, е около 7.8% от сумата на балансовите им числа към края на 2001 година.На пръв поглед изглежда, че българската банкова приватизация е по-успешна от чешката. Но след продажбата на БИОХИМ и Банка ДСК държавата ще остане собственик единствено на Насърчителна банка, която е с незначителен размер на активите - около 45 млн. лева. Докато чехите все още не са продали външнотърговската си кредитна институция Чех Експорт Банк, в която министерствата на финансите, на индустрията, на земеделието и на търговията притежават 67% от акциите. Държавата притежава и над 62% от капитала на Ческо-моравска заручни и розвоюва банка, която е специализирана в кредитирането на малкия и средния бизнес. Активите на всяка от тези две банки надхвърлят 1.5 млрд. щ. долара. С други думи, те са по-големи от най-голямата кредитна институция у нас - БУЛБАНК. Въпреки усилената приватизация чешката държава е запазила за себе си банки, чрез които да провежда своята политика за насърчаване на експортноориентираното производство, както и на малките и средните предприятия. Освен това правителството в Прага си запазва един резерв от активи, от които при нужда в хазната ще влязат стотици милиони долари. С подобни екстри българското правителство не може да се похвали. След продажбата на Банка ДСК то ще трябва да разчита на благоволението на чуждестранните капитали - гръцки, италиански, австрийски, френски, германски и какви ли още не. По данни на БНБ в края на март 2002 г. дузината банки с български акционери си поделят едва около 15% от финансовия пазар, а общият размер на капитала им не надхвърля 150 млн. лева. Чуждестранните банкери контролират над 90% от пазара на фирмени кредити, а след продажбата на Банка ДСК те ще сложат ръка и върху близо 100% от потребителските и жилищните заеми.В крайна сметка до момента българският бизнес не е спечелил почти нищо от приватизацията на държавните банки. Общият обем на заемите за частните фирми се увеличава мъчително бавно - с по 6% на година, а около 30% от активите на кредитните институции (близо 4 млрд. лв.) стоят по депозити в чуждестранни банки, независимо че лихвите по тях са едва около 2% годишно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във