Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЪРЖАВАТА ДОПИНГИРА ПАЗАРА НА ДЕБИТНИ КАРТИ

Четвърта година служителите на бюджетните ведомства са принудени да получават месечните си възнаграждения по сметките на дебитните си карти. И в повечето случаи никой не ги пита искат ли, или не да ползват подобна екстра. Често шефовете им не се съобразяват и с предпочитанията на работещите към една или друга банка. Просто разпореждат от коя кредитна институция служителите да получат дебитните си карти и всеки месец заплатите им се превеждат по техните картови сметки в нея. Хората недоволстват, но в крайна сметка се примиряват. На кого да се оплачат? А по принцип никой няма право да ги принуждава да си получават парите по дебитна карта. Подобно задължение не съществува в нито един административен акт.За пръв път за плащане на заплатите по безкасов път се споменава в приетото през 1999 г. 15-о постановление на Министерския съвет. В неговия чл.50 дословно пише: Препоръчва се на бюджетните организации да преминат към безкасово изплащане на работните заплати... А ако искат да получават парите си по безкасов път, служителите трябва да имат дебитни карти. Такъв текст присъства и в законите за бюджета за 2002 г. и 2001 г., а в параграф 22 т.13 на Закона за бюджет 2003 изрично е записано, че министърът на финансите може да определи организациите и ведомствата, финансирани от хазната, които да преминат към безкасово плащане на работни заплати.От текстовете на постановлението и на законите, в които се посочва, че заплатите се превеждат по безкасов път, става ясно, че тази разпоредба има препоръчителен, а не задължителен характерКазано по друг начин - никой няма право да принуждава служителите да си вадят дебитни карти, за да си получават заплатите. Това може да става и по добре познатия начин - на каса. Само че по стар навик всяка препоръка от централната власт се приема от държавните чиновници като абсолютно и безусловно задължение. Жертви на началническото престараване са станали и някои от болниците. Нали и те получават средства от бюджета, та и техните шефове приемат препоръчителните текстове в законите като безусловна заповед. И действат ... без да се съобразяват с това, искат ли лекарите и останалият медицински персонал да имат дебитни карти, или предпочитат да си получат парите по стария начин - в брой и на ръка. Очевидно по-важното е да се отчете, че са въведени модерни схеми на финансово обслужване в болницата и са съкратени няколко касиерки и счетоводителки (казано по друг начин - направени са икономии). Разходите за банковото обслужване на болницата също ще намалеят, тъй като обикновено дебитните карти се издават от кредитната институция, в която са всички сметки на лечебното заведение (това се отнася и за другите бюджетни институции). А за вътрешнобанкови преводи се плащат по-ниски такси. Тези аргументи са достатъчно сериозни, за да накарат един началник, пък било то и на болница, да въведе дебитни карти.Повечето хората обаче недоволстват от това нововъведениеИ имат своите основания за това. Защо трябва да обикалят из града, за да търсят банкомат, като могат да си получат заплата на ръка, и то на мястото, където работят. Да не говорим, че много често банкоматите не са заредени с банкноти или просто блокират, като гълтат дебитните карти на клиентите. Подобни проблеми почти винаги има по време на великденските и коледните празници, които продължават по няколко дни. В градовете, където няма банкомати или се мъдрят по един два броя в центъра, пък се разразява истинска драма, когато всички, които си получават месечните възнаграждения през дебитни карти, се строят пред автомата. Поредното доказателство за това бе екшънът, който се разигра на 21 април 2003-а в Сливен. На тази дата пенсионерите си получили парите по силово наложените им дебитни карти. И се наредили на дълга опашка пред един от малкото банкомати в града, за да си изтеглят парите. Но машината блокирала и злощастните чакащи останали без пари.Повечето граждани все още изпитват дълбоко недоверие към нововъведенията в сделките с париОсобено когато става дума за собствените им пари. Преди да решат къде да си направят депозит или да си разкрият сметка, мнозина все още питат дали има опасност тази или онази банка да фалира. А неизвестността винаги плаши. Банките и националният оператор за разплащания с дебитни карти Борика пък не полагат достатъчно усилия, за да популяризират предимствата на тази услуга.Повечето потребители на дебитни карти обикновено не знаят или бързо забравят, че тя се преиздава на всеки две години.Дори и шефове на банки се сещат, че срокът на валидност на картата им е изтекъл едва след като банкоматът откаже да им даде пари. Но те поне знаят, че трябва да отидат в банковия клон, който им е издал картата, и там веднага ще получат нова. Е, ако не са в командировка или на почивка, разбира се. Така се раждат легендите, че ако не ползваш картата си три месеца, тя става невалидна. Не са легенда обаче жалбите, че в страната няма достатъчно банкомати и ПОС-терминалиСпоред информацията на Борика, към края на март 2003-а в България са инсталирани 912 устройства за теглене на банкноти. Като си помисли човек, те недостигат дори само за територията на София, а какво остава за останалите населени места. Има и друга дилема. Представете си, че човек от провинцията е за няколко часа в София и иска да си напазарува примерно в ЦУМ. Открива банкомата и отива да изтегли пари. Но се оказва, че банкоматът не работи. Какво да прави тогава човекът? Да попита най-близкия полицай къде има работещ банкомат? Почти сигурно е, че няма да получи желания отговор. Същото може да се случи и на софиянец в някой провинциален град. Резонен е тогава въпросът: Какво пречи на Борика да издаде брошура с населените места и адресите, на които са инсталирани банкоматите в тях. Или пък банките сами да финансират отпечатването на карти с населените места в България, в които имат свои банкомати, като обозначат и къде се намират те. Същото може да се каже и за търговските и туристическите обекти, където има ПОС-терминал. До края на март 2003-а в цялата страна са инсталирани само 2728 такива устройства. С тях работят почти всички бензиностанции, по-големи хотели, някои елитни ресторанти и хипермаркетите като Метро, Била и Технополис. По-голямата част от търговците избягват да слагат подобни устройства, тъй като, ако ги ползват, искат или не, по банковите им сметки ще светне целият им оборот и той ще стане достояние на данъчните власти. А не е тайна, че в България дребният търговец няма шанс да оцелее, ако си плаща коректно всички данъци, такси и лицензи. Но повечето българи предпочитат да направят покупките си в кварталния пазар и магазин. И след като в тях няма ПОС-терминали, ползата от дебитните карти е много малка. Затова собствениците на издадените 1.3 млн. брой дебитни карти (според Борика те са 1.8 милиона броя) предпочитат да ги ползват като средство за теглене на пари в брой. През 2002-а през Борика са извършени плащания за близо 2.24 млрд. левакато над 2 млрд. лв. от тях са само изтеглените от банкоматите. Платените стоки и услуги с дебитни карти са за около десет пъти по-малка сума - едва 214.19 млн. лева. Ако тя се раздели на броя плащания - 1.52 милиона, ще излезе, че средният размер на една транзакция е около 141 лева. Банкерите твърдят, че в повечето случаи с дебитни карти не се купуват стоки. Те се ползват (и то понякога) за плащане на сметките за ток, вода, телефон и парно. Всъщност това е едно от удобствата, които дава дебитната карта. За целта собственикът й трябва да подпише в банката документ, с който я упълномощава да взема пари от сметката му и да погасява задълженията му към доставчиците на комунални услуги. Както винаги, и тук има но. Много хора вече са пропищели от надписаните сметки за парно, ток и вода и не ги плащат. Те обаче не биха могли да протестират срещу несправедливите сметки, при положение че сами са позволили парите за комунални услуги да се вземат от дебитните им карти. Затова мнозина притежатели на карти, които са решили да се възползват от тази екстра на модерното банкиране, бързо се отказват от нея.На гражданите не им харесва да плащат такса за всяко теглене от банкомат. На пръв поглед тя не е много висока - между 15 и 40 стотинки, в зависимост от правилата на банката, която е издала картата. Когато обаче клиентът направи двайсет тегления на месец - по десет или двайсет лева, той плаща от три до осем лева такси, за да получи между 200 лв. и 400 лева. Към тези разходи се прибавя и минималният остатък, който клиентът трябва да поддържа по картовата си сметка. Повечето кредитни институции изискват този остатък да е пет лева. Той е най-нисък - 2 лв. в ПИБ, ЦКБ и ЕВРОБАНК), в БУЛБАНК, ОББ, Пощенска банка, SG ЕКСПРЕСБАНК и РОСЕКСИМБАНК се изисква остатък в картовата сметка от 3 лева. Как се теглят пари от банкомат. След като вкара дебитната карта в съответния жлеб, притежателят й трябва да набере личния си код. Него той получава, когато му връчват картата. После трябва да посочи каква сума желае да получи и да натисне бутона за потвърждение. След изпълнението на тези операции машината изплюва заявената сума и дава бележка, на която пише какви пари са изтеглени и колко левчета остават в картовата сметка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във