Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЪЛГОВИ КРИЗИ ГОНЯТ СЪНЯ ОТ ОЧИТЕ НА МВФ И СВЕТОВНАТА БАНКА

За пръв път от много години насам годишната среща на Световната банка и МВФ се проведе в рамките на четири дни - делово и без излишен блясък. Заради засилените мерки за сигурност във Вашингтон заседанията също за първи път бяха концентрирани не в луксозните хотели, а в сградите на Фонда и на Световната банка. Основна тема на дебатите за кой ли път бе опрощаването на дълговете на най-бедните държави - по така наречената програма ХИПК. Пропагандирането й започна още през 1998 г. и въпреки че вече четвърта година постоянната тема на годишните срещи на двете международни финансови институции е бедността, последната скоро няма да бъде изкоренена.Едно от условията, което МВФ и банката поставят по тази програма, е: правителствата на държавите, чиито дългове ще бъдат опростени, да прилагат специално разработени от двете международни институции стратегии за административни и структурни реформи. Всъщност точно срещу това изискване протестираха антиглобалистите във Вашингтон. Но то е един от стълбовете, върху които е изградена концепцията на ХИПК. За реализацията на програмата към Фонда е създаден Независим отдел за оценка, който вече е подготвил първия доклад за крайно бедните държави, чиито дългове подлежат на опрощаване. Прилагането на ХИПК обаче ще постави България в несвойствената й роля на държава, която ще трябва да опрощава задължения на държави като Никарагуа, Афганистан, Етиопия и Ангола.На 27 септември на заседанието на Холандската група на МВФ и на банката, председателствани от Йоханес де Бофор Вайнхолдс и Питър Стек, българската делегация е подписала становището, с което подкрепя програмата ХИПК. Засега от този акт има символично значение и то ще остане такова, докато двете международни финансови институции не пристъпят към конкретни действия за опрощаване на дълговете. За да стане това обаче, МВФ и Световната банка трябва да убедят всички останали кредитори на най-бедните държави да се откажат от своите вземания. Проблемът е как частните банки ще склонят да направят подобен жест.Във Фонда дори се разработва специална програма завзаимообвързване на действията на кредиторитеТя се ръководи от първия заместник-управляващ директор на МВФ Ане Крюгер. Целта й е всички институции - държавни, частни и международни, да се ангажират, че ще предприемат съгласувани стъпки, когато намаляват или трансформират своите вземания от една страна или когато започнат да ги събират - в случай че тя спре плащанията (обяви дефолт). Идеята за такова взаимообвързване възникна в края на 1999 г., след като Еквадор спря да обслужва външния си дълг. Тогава част от собствениците на издадени от него брейди облигации поискаха да осребрят обезпечението (съкровищни бонове на САЩ), с което те бяха гарантирани. Това постави в неизгодно положение необезпечените кредитори. Но скандалът бе избегнат с взаимните усилия на МВФ, Световната банка и Американската международна банка за развитие (аналогът на ЕБВР за Южна и Централна Америка). Трите институции наляха в еквадорските банки 3 млрд. щ. долара - половината от размера на депозитите в тях. Замислената от Крюгер схема ще стане съвсем актуална, ако черните прогнози за скорошен дефолт на Бразилиясе сбъднат. Дали най-голямата икономика в Южна Америка ще колабира, зависи от развитието на политическата ситуация в страната, която е пред избори. На тях ще се сблъскат сегашният президент Фернандо Енрике Кардозо и лидерът на левичарската работническа партия Луис Инасио Лула да Силва, който обяви пред електората си, че ако бъде избран, ще спре плащанията към чуждестранните кредитори. Това предизвика паника на пазарите и отдръпване на външните инвеститори от Бразилия. Дългът й е около 60% от БВП, но четири пети от него е под формата на краткосрочни заеми. Плащанията по тях всяка година се финансират с емитирането на нови облигации. След изявленията на Лула да Силва обаче интересът към тези ценни книжа рязко спадна и ако той бъде избран за президент, опасенията са, че инвеститорите ще откажат да финансират Бразилия. Това неминуемо ще вкара страната в пропастта на фалита. Оценките на Фонда са, че за да бъде спасена, южноамериканската държава трябва да получи нови кредити от 150 млрд. щ. долара. Експертите в МВФ не са единодушни по въпроса дали си струва да изливат толкова много пари в една държава. Но някои анализатори прогнозират, че един евентуален крах на Бразилия ще хвърли в хаос всички останали икономики на континента и може да торпилира дори Чили, която със стабилните си финанси е гордостта на МВФ в тази част на света.Дебатите по ХИПК и финансовите драми в Южна Америка оставиха на заден планспора за квотите на отделните държави в МВФ и в банката Те определят гласовете, с които всяка една страна участва при вземането на решения на годишните общи събрания на двете институции. Квотите се изчисляват в специални права на тираж по много сложни формули и зависят от многобройни икономически параметри. Някои държави се оплакват, че начинът, по който се определят квотите, ги ощетява, тъй като не отговаря на ролята, която те играят в световната икономика. Има различни предложения за намиране на решение на този проблем, но всички те все още са в ембрионален стадий. Намеренията на шефовете на МВФ и банката са квотите да се определят по достъпен за всички начин - например на базата на брутния вътрешен продукт на съответната държава. Проблемът вероятно ще намери своето решение още през следващата година, както впрочем става с всички технически въпроси, засягащи вътрешните дела на Фонда и на банката. По тях страните членки обикновено бързо се договарят. Докато по стратегическите за световната икономика проблеми дебатите се точат с години и често приключват с половинчати решения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във