Банкеръ Daily

Финансов дневник

Дълговете за събиране намаляват два пъти

Според Райна Миткова (в средата) ръстът в средния размер на дълга се дължи на нарастващите доходи и са готови да ползват по-големи кредити.

Спадът в необслужваните задължения у нас през миналата година на практика е следствие от благоприятната икономическа обстановка. Потребителите се радват на стабилни и растящи доходи и съответно могат да обслужват по-добре задълженията си. Това сочи проучването на Асоциация на колекторските агенции в България (АКАБГ). "От друга страна кредитиращите институции изградиха вътрешен ресурс за събиране на задължения или започнаха да продават на един по-ранен етап. В резултат при нас стигат по-малко и по-трудни за разрешаване случаи", отбелязва Райна Миткова, председател на организацията. Около 50% е спадът в броя, възложени за събиране случаи на необслужвани дългове - те са 1 221 227 за миналата година при 2 633 192 през 2017-а.

В същото време по данни на АКАБГ, през миналата година средният размер на дълга е бил 1 161 лева на фона на 775 лева през 2017-а. Така стойността му се доближава до средната брутна работна заплата за изминалата година. Според Миткова, ръстът в средния размер се дължи на нарастващите доходи на българите, както и на факта, че потребителите се чувстват по-спокойни за бъдещето си и са готови да ползват по-големи кредити. Въпреки това покачване на средния размер, заедно с намаляването на броят възложени случаи, спада и обемът на нововъзложения дълг за събиране - от 2.040 млрд. лева през 2017 г. до 1.418 млрд. лева през миналата година.

След понижението през 2017-а, обемът на изкупените от колекторските фирми дългове значително нараства. През миналата година общата им стойност е 1.905 млрд. лева при 772 млн. лева година по-рано. Причините за този повече от двоен ръст са рекордни по обема си сделки за фирмени и обезпечени портфейли. Тази тенденция от останалите европейски пазари е вече факт и в България, отбелязва Димитър Бончев, член на управителния съвет на асоциацията.

В портфела от необслужвани дългове расте и с най-голям дял (51% от целия обем) са банковите продукти, като тенденцията е в унисон с повишената кредитна активност в сектора. Ръстът се обяснява с факта, че в момента кредитните институции изчистват портфейлите си и активно възлагат необслужваните си заеми за събиране. След стрес тестовете тези компании подхождат много по-внимателно към темата с некоректните си платци. Те възлагат необслужваните кредити вече на значително по-ранен етап - между 30 и 90 дни след датата на забавяне, казва Лилия Димитрова, член на управителния съвет на асоциацията.

В същото време, делът на бързите кредити намалява от малко над една трета до 19% през 2018 година. Тези небанкови финансови институции предпочитат да продават на по-ранен етап вместо да събират сами задълженията си.

Телекомуникационните компании са третата група кредитори с дял от 15% от всички дългове (при 21% година по-рано), обработвани от колекторските агенции в асоциацията. Мобилните оператори са традиционно активни при събиране на задълженията си. Добрата новина е, че все повече застрахователи също се доверяват на външни услуги за събиране на дълговете си.

Миткова обобщава 2018-а като година на намаляващи задължения и бум на продажбата на дълг от страна на финансовия сектор. През тази година експертите очакват да продължи тенденцията за спад на задлъжнялостта, като в същото време банковият сектор да продължи да изчиства натрупаните лоши задължения както от потребители, така и от фирми, чрез масирани продажби.

Facebook logo
Бъдете с нас и във