Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЪЛГОСРОЧНИТЕ СПЕСТЯВАНИЯ СА В НЕМИЛОСТ

НАД 98% ОТ ДЕПОЗИТИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ СА СЪС СРОК НА ИЗПЛАЩАНЕ ДО ЕДНА ГОДИНАБанките могат да растат толкова бързо, колкото им позволяват клиентите. На пръв поглед тази констатация се свързва с предлагането на кредити, чийто дял през изминалите близо осем години (от края на финансовата криза, приключила през пролетта на 1997 г.) нарасна от 25 до близо 60% в края на май 2005 година. Истината обаче е, че те трудно биха постигнали подобен ръст, ако нямаше чувствително увеличаване на депозитите на гражданите и фирмите. За съжаление статистиката, позволяваща да се проследи размерът на вложенията на физически и юридически лица в кредитните институции, съществува от 1999 г. насам. И тя сочи, че преди шест години те са били 5.5 млрд. лв., докато през май 2005 г. вече са 17.6 млрд. лева. С други думи, парите на гражданите и фирмите в банките през този период са се увеличили повече от три пъти. За България този ръст е напълно обясним, тъй като след хиперинфлацията (през 1997-а) населението напълно бе загубило доверието в банките. В края на 1999 г. броят на депозитите на домакинствата, според статистиката на БНБ, е бил 9.2 милиона, като в тях са се съхранявали 1.86 млрд. лв. - средно по 202 лв. на депозит. Според проучване на Банк Аустрия, която е собственик на българските Ейч Ви Би Банк Биохим и на ХЕБРОСБАНК, в края на 2004 г. средният размер на банковите депозити е 591 евро на глава от населението в България. Сумата вероятно е получена като общия размер на спестяванията само на гражданите - 8.97 млрд. лв. (в края на 2004 г.) е разделена на населението на България - 7.75 млн. души. Експертите на Банк Аустрия твърдят, че по показателя: спестявания на глава от населениетоБългария е на десето място сред 13 държави в Централна и Източна Европа. За този регион средният размер на спестяванията е 1331 евро на човек, а за еврозоната - 13 800 евро. Австрийските анализатори прогнозират, че до края на 2008 г. средният размер на депозитите в България ще нарасне двойно - средно по 1061 евро на глава от населението. Най-високият среден размер на депозитите в страните от Централна и Източна Европа през 2004 г. отчитат Словения (4908 евро) и Чехия (3262 евро), а най-нисък - Босна и Херцеговина (352 евро) и Сърбия (221 евро).Безпристрастната статистика на БНБ показва още, че в края на 2004 г. в банките са регистрирани 11.52 милиона броя депозити на домакинства, в които се съхраняват 8.97 млрд. лв., или средно по 778 лв. (398.2 евро). При това парите на хората са концентрирани в дребни по размер и свръх краткосрочниспестявания. Отново статистиката на БНБ потвърждава, че 87.7% от спестяванията са с размер под 1000 лева. Но по-любопитното е, че близо 95% от тях са концентрирани в разплащателни сметки и депозити със срок на лихвено плащане до един месец. Гражданите предпочитат този тип спестявания, тъй като разчитат всеки месец да си прибират лихвата, която банката им дължи за вложените пари. Не че тя е много голяма - по едномесечните депозити лихвата не надхвърля 3% на годишна база, но очевидно българите предпочитат да пипнат с ръце дохода си. Финансовите анализатори са убедени, че повечето граждани не теглят главницата по спестяванията си и дори прибавят към нея натрупаната за периода лихва. По тази причина в банковата статистика у нас се е оформило понятието срок на задържане, което показва какво е реалното време, през което хората оставят непокътнати своите спестявания. А че губят от по-ниските лихви по едномесечните влогове е съвсем отделна тема. Факт, потвърден от експертите по ликвидността, е обаче, че за повече от 60% от едномесечните депозити споменатият срок на задържане е над една година. Това на практика означава, че за отпускане на средносрочни и дългосрочни заеми банките могат да ползват до 8 млрд. лв. от депозитите. Ако към тях прибавим собствения капитал на банките, който в края на май 2005-а е 2.95 млрд. лв., и дългосрочните им заеми от чуждестранни институции - 1.2 млрд. лв., излиза, че те разполагат с ресурс от 12.15 млрд. лв. за предоставяне на кредити, чийто срок на погасяване е над една година.Проблемът е, че въпросните 8 млрд. лв. едномесечни депозити са като бомба със закъснителкоято може да се взриви, ако макроикономическата ситуация в страната - например при новото правителство, стане нестабилна. При първия сигнал за несигурност съществува опасност гражданите да изтеглят по-голямата част от спестяванията си. Ето защо банките могат да се предпазят от подобна заплаха, като стимулират населението да инвестира спестяванията си във финансови инструменти, чийто срок на изплащане е над една години. За да стане това, банките трябва да предложат по-висока доходност на гражданите и възможност да получават пари от спестяванията си най-малко два пъти годишно. Един от продуктите с подобни характеристики са облигациитеОт 2002 г. насам, макар и постепенно, банките започнаха да емитират дългови ценни книжа, като първоначално заложиха на ипотечните облигации, обезпечени с имоти. Първите емисии, пуснати на пазара, бяха с номинал от 3 до 5 млн. лв. и носеха годишен доход между 7 и 8% годишно, който се изплащаше на две равни части - на всеки шест месеца. Българите обаче не приеха възторжено възможността да инвестират в този продукт. На всичко отгоре недоверие у гражданите будеше фактът, че не могат да изтеглят, когато пожелаят, инвестираните от тях пари - дори и да загубят лихвата, а трябва да търсят купувач на облигациите си, без да им е гарантирано, че могат да ги продадат по номинал. За сметка на това дълговите ценни книжа бяха приети възторженоот застрахователните и пенсионносигурителните компании, както и от чуждестранните инвеститори, които търсят възможност да вложат свободните си средства в достатъчно сигурни инструменти с висока доходност. Това бе причината банковите облигации да намерят своята пазарна ниша. До средата на 2005 г. кредитните институции пуснаха на пазара двайсетина емисии дългови ценни книжа, като общият им номинал надхвърли 500 млн. лв., срокът им на издължаване се увеличи на пет години, а годишната лихва на някои от тях падна под 4 процента. Облигациите обаче не решиха проблема с трансформирането на краткосрочните спестявания на населението в дългосрочни.От средата на 2004 г. кредитните институции потърсиха друг подход, предлагайки високи лихви по дългосрочните депозитиТе обаче стряскат препатилите през голямата криза (1996-1997 г.) банкови клиенти..., че и потомците им. В разгара на летните жеги и потопи на 2005-а почти всички кредитни институции вече рекламират активно годишна лихва по левовите си влогове, със срок на изплащане над три години - между 7 и 9% годишно. Банка ДСК, например, дава по срочните депозити за 12 месеца лихва от 5 процента. Ако парите са оставени на влог за две или три години, лихвата е 5.5% годишно. В случай че депозитът е 60-месечен, доходът, който той носи на собственика си, е 7.5% годишно.При ОББ минималният размер на дългосрочния депозит за граждани - три години, е 3000 лева, като по тях се начислява лихва от 6%, която се изплаща на всеки три месеца. Банката предлага на клиентите си да ползват овърдрафт (краткосрочен кредит) до размера на депозита или да получат кредитна карта Маестро с лимит до размера на депозита. Гражданите обаче трябва да са наясно, че лихвите по овърдрафта и по кредитната карта са два пъти по-високи от тези, които получават за депозита си.Ейч Ви Би Банк Биохим предлага специална програма за дългосрочни спестявания - Биохим Инвест. Според нея, ако човек остави в банката депозит от 500 лв. до 10 000 лв. за 60 месеца, ще получава по него годишна лихва от 7.1 процента. В случай че поверите на банката от 10 хил. лв. до 50 хил. лв. от парите си за пет години, годишната лихва ще е 7.4%, а когато средствата са над 50 хил. лв. - лихвата ще е 7.6% годишно.В Пощенска банка предлагат тридесет и шест месечни депозити (тригодишни), при които за суми до 15 хил. лв. се плаща годишна лихва от 6%, а когато вложените пари са над 15 хил. лв., тя е 6.5 процента. При нужда от пари собствениците на тези спестявания могат да ползват краткосрочен заем, чийто размер не надвишава 90% от сумата по депозита.Първа инвестиционна банка предлага на клиентите си депозит Рекорд, който е две- или тригодишен и лихвата по него може да достигне 7.81 процента. По желание на собственика му банката може да издаде дебитна карта на негово име, в която да превежда начислените лихви.Прави впечатление, че в стремежа си да привлекат повече дългосрочни депозити почти всички банки прибягват към една хватка - авансово плащане на лихвитеПри стандартните депозити лихвата се изплаща в края на периода - един месец, шест месеца, една година и т.н. От близо година обаче повечето банки предлагат на клиентите си възможност да получават авансово доходите си от спестяванията. Пощенска банка и ПИБ дават възможност лихвата по дългосрочните депозити да се тегли всеки месец, ОББ я изплаща на всеки три месеца, а Банка ДСК всяка година. Въпреки всички тези хитрини, уловки и бонусис които банките се опитват да събудят интереса на клиентите си към дългосрочните спестявания, ефектът е почти нулев. Според статистиката на БНБ за шестте месеца на 2005 г. депозитите на граждани със срок на изплащане над една година са се увеличили едва с 58.8 млн. лева. Сумата е нищожна, като се има предвид, че през този период краткосрочните депозити са се увеличили с 3.75 млрд. лв. - от 8.7 млрд. лв. на 12.45 млрд. лева. Причините могат да се обяснят с прекалено ниския реален доход, който предлагат спестовните влогове. При годишна инфлация от 6% в страната и лихва от 7-8% по депозитите излиза, че парите на спестителя ще се увеличат с 1-2% годишно. Слабият интерес към дългосрочните спестовни влогове може да се обясни с обстоятелството, че само по-състоятелните - или финансово по-грамотните граждани, имат смелостта (познаващи Закона за гарантиране на влоговете) да замразят в банка повечко пари за дълго време. А каквото и да си говорим - при лихви от 7-8% годишно, дългосрочен депозит има смисъл да се прави само ако по него се оставят над 10 000 лева. При такива суми годишният доход е 750 - 800 лв., които се равняват на шест средни месечни пенсии от по 133.3 лева. Това обяснява, защо повечето хора, които разполагат с месечни доходи от 500 до 1000 лв., предпочитат да теглят потребителски кредити - за да удовлетворят текущите си нужди от битова електроника и мебелировка, вместо да кътат пари на депозит. Неоспорим факт е единствено че българите се присъединяват към потребителското общество. Което до няколко години ще попадне в мрежите на модерното робство - т.е. кредитните карти, за които в. БАНКЕРЪ писа подробно в началото на юли (в своя 27-и брой).

Facebook logo
Бъдете с нас и във