Банкеръ Daily

Пет години след смъртта на КТБ - Част 4

Досъдебният пъзел на разгрома

Иван Рачев


Продължаваме оттам, където спряхме предишния път: сигналът на „Протестна мрежа“, изпратен до главния прокурор Сотир Цацаров на 25 февруари 2014 г. и разпоредената от него проверка на фактите в изложението: депутатът от ДПС Делян Пеевски, собственикът на КТБ Цветан Василев и новоизпеченият политик Николай Бареков (до 11 септември 2013-а той е изпълнителен директор на „ТВ 7“) са в съмнителна (по-скоро престъпна) симбиоза. И богатеят за сметка на вложителите в банката. (Пет години след смъртта на КТБ - Част 1 и Докладът на „Аликс партнърс“: 800 000 евро за близалка менте! и Закони до поискване, прокурори на повикване)


 

 

 

На 26 февруари 2014 г. главният прокурор разпорежда на „Отдел 01 - Специализиран“ във ВКП пълни проверки на тримата, като за целта в медиите гръмва подходящо поднесена новинарска бомба:

Главният прокурор Сотир Цацаров е разпоредил пълна проверка на Делян Пеевски, Николай Бареков и Цветан Василев, в която да вземат участие НАП, Сметната палата, МВР, ДАНС, Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), Агенцията по вписванията, БНБ и други органи. Предстои възлагане на действия по данъчен контрол и на други физически лица, както и на свързани с тях търговски дружества.

Случилото се по-нататък е брутално. И по своя характер, и заради непукизма, с който „екзекуторите“ на КТБ изпълняват ролите си в наказателната операция.

„Разкостен“ на съставните му части,

сигналът до Сотир Цацаров изглежда така:

16 страници (без двете приложения), около 580 реда. На 

Цветан Василев са посветени 39 реда,

на Николай Бареков - 40 реда.

Останалите 13,5 страници засягат извънпарламентарното битие на Делян Пеевски и бизнеса на майка му Ирена Кръстева. Плюс двете приложения.

Резултатите от проверките обаче се движат точно в обратния ред:

На 29 декември 2014-а Делян Пеевски и Ирена Кръстева са оправдани по всички „обвинения“, повдигнати им от „протестърите“. 

Прокурор Бецова от СГП, на която е възложена отговорната мисия, издава постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, защото народният представител от ДПС и майка му „са чисти като сълзи“.

Проверката срещу Николай Бареков не е известно кога и как е приключена. За сметка на това е ясно, че бившият вече евродепутат още дълго ще бъде държан на къс повод: материалите от проверките му били отделени в специално досъдебно производство, но върху него тегне нечувано информационно ембарго.

Колкото до проверките на Цветан Василев, там работата си е направо... поръчкова.

В предишния епизод разказахме какво са свършили двамата прокурори от ВКП - Магдален Маринов и Аксиния Митосян. Въпреки това ще припомним за какво иде реч. Важно е, тъй като  

и в този случай дяволът е заровен в детайлите!

През периода 27 февруари - 14 май 2014 г.,

върховните обвинители възлагат на Управление "Банков надзор" в БНБ

извършването на три проверки, посветени на КТБ. Въпреки че изглеждат рутинни, акцентите в първите две задания (27 февруари и 2 април 2014-а) са тематично подбрани:


- копие от лиценза на КТБ и доказателства, че този лиценз е издаден съгласно изискванията на Закона за кредитните институции;

- информация за спазването на правилата за банкова дейност;

- информация за констатирани нарушения в КТБ и резултатите от проверките;

- информация дали в БНБ са постъпвали сигнали за нарушения, аналогични на твърденията в изложението на „Протестна мрежа“, правени ли са проверки по тези сигнали и какви са резултатите;

- да бъдат изпратени всички проверки на КТБ, осъществени от Управление „Банков надзор“;

- информация дали са извършвани проверки относно капиталовата адекватност и задължителните резерви на КТБ;

- установени ли са нарушения при отпускането на кредити на свързаните лица и банкови гаранции от банката към 201З г.;

- информация за съответствието между отпуснатите кредити и банкови гаранции (от една страна) и капитала на банката към 2013 г.;

- констатирани ли са нарушения на надзорните изисквания от КТБ и има ли наложени наказания в тази връзка;

- информация за броя и размерите на предоговорените (преструктурирани) кредити в просрочие в КТБ, за промените в размера на провизиите след предоговарянето на тези просрочени кредити, за наложените надзорни мерки в тази връзка;

- информация за извършени надзорни инспекции на КТБ, резултатите от тях и наложените надзорни мерки.


Явно получените отговори 

не са се вписли в представите на прокурорите за качествена информация.

Ето защо, с постановлението си от 14 май 2014-а те рязко настъпват газта (правописът е оригинален - бел. ред.) и

Подлагат на атака независимата Централна банка

„... С постановления от 27. 02. 2014 г. и от 02. 04. 2014 г. са възложени по случая проверки от ВКП на БНБ. В същото време наличните данни в сигнала не са достатъчни да се направи извод за извършено престъпление от НК, с оглед на което считаме, че към настоящия момент не са налице основанията предвидени в чл. 207 ал. 1 от НПК и с оглед установяване на достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК за извършено престъпление от общ характер, които да послужат като основание за образуване на досъдебно производство, което налага съобразно разпоредбата на чл. 145 ал. 1, т. З от ЗСВл да бъде извършена проверка от служители от „Банков надзор“ в БНБ, поради което е необходимо :


1. Да ни бъдат посочени извършените през последните 5 години ревизии и одити на Корпоративна търговска банка.

2. Да ни бъде изготвен списък с всички фирми и физически лица, които са получили през 2011 г. кредити от КТБ.

3. Да ни бъде изготвен списък на всички фирми и физически лица, на които са издавани банкови гаранции от КТБ.

4. Във връзка с твърденията в сигнала на протестна мрежа, моля да ни отговорите, има ли данни за свързани физически и юридически лица с КТБ, получили кредитите от КТБ през 2011 г.? ...“


И понеже получените данни явно отново не позволяват на ВКП-обвинителите Магдален Маринов и Аксиния Митосян директно да „препоръчат“ на СГП образуване на досъдебно производство срещу Цветан Василев, те правят един... изумително лъстив ход: на 26 май 2014 г. изпращат в СГП всички „съответни“ материали.

Успоредно с тази сюжетна линия, от края на март 2014-а

В СГП започват да редят... същинският Анти КТБ-пъзел.

Тази част от историята е по-скоро страшна, отколкото потресна. Защото може да се случи на всеки и по всякакъв повод. Без значение какво „обектът“ е направил, какво не е направил или какво е отказал да направи.

Крайъгълния камък на този пъзел е сигналът на лицето Светломир Михайлов Стоянов, изпратен до административния ръководител на СГП на 27 март 2014 година. За разлика от 16-те страници на „Протестна мрежа“, в този случай авторът е свил обема в максимална степен: около страница и половина. Съдържанието също е годно за употреба на един дъх. Повествованието прилича на кандидат-студентско есе - увод, изложение и заключение. 

В увода, Светломир М. Стоянов описва себе си като „служител в една от търговските банки у нас“. И дефинира първоизвора на тревогите му, накарали го да седне и да изпълни мисията си на гражданин с будна съвест: „Обществено известен е проблемът с лошите банкови кредити, които засягат стабилността на българската банкова система. И точно в този аспект е безспорно, че контролът следва да бъде изключително стриктен“.

Дотук - прекрасно. Останалото е 

мехлем за душата на всеки амбициозен обвинител.

Става въпрос за същинското изложение, което е структурирано в две части. Първата е принципна (цитираме):

„...По закон всяка банка, която има лош кредит, в срок от три месеца следва да го декларира пред Българската народна банка (БНБ). Нещо повече, притежаващата лош кредит банка е длъжна и да внесе неговата равностойност в БНБ. Този регулаторен механизъм е създаден с цел ненарушаване ликвидността на банките, съхраняване стабилността на банковата среда, стимулиране на банките да недопускат лоши кредити и бързо да се справят с тях и не на последно място - незастрашаване на гарантираните от държавата банкови депозити на българските граждани в размер до 100 000 лева.

В действителност обаче това не се случва. Напротив, действителността в банковата сфера е твърде смущаваща. Регулаторният механизъм за лошите кредити е грубо потъпкван, системно нарушаван и действащ в силно корупционна среда...“

Втората част в изложението на С. Стоянов вече е... тематично-целева (също цитат):

„...Основна отговорност за спазване и прилагане на регулаторния механизъм по отношение на лошите кредити от страна на Българската народна банка носи нейният подуправител, следящ за банковия надзор.

От 12.06.2013 г. тази длъжност, след като е избран от Народното събрание, заема лицето Цветан Гунев.

Прави впечатление, че Гунев беше избран със 175 гласа от 179 присъствали и то в състояние на силна политическа конфронтация в Народното събрание, което води до извода за силно лобиране в негова полза от страна на банковия сектор.

Именно Цветан Гунев осигурява комфорта на банките за сметка на застрашаване интересите на българските граждани и юридически лица, вложители в тези банки по начина, описан по-горе, като това определено не се върши безвъзмездно...“.

 

 

Това четиво

би трябвало да бъде изхвърлено в „кръглата папка“

(т.е. в кошчето за боклук), защото няма нищо общо с изискванията за подаване на сигнал, публикувани в сайта на държавното обвинение:

„... Писменото съобщение (за извършено престъпление - бел. ред.) трябва да съдържа идентификационни данни за лицето, от което се подава (три имена, адрес, телефон за контакт), подробно описание на всички обстоятелства, които заявителят  е възприел или са му станали известни...

Съобщението трябва да бъде подписано лично от подателя.

Сигналът може да се изпрати по пощата или по ел. поща на адреса на съответната прокуратура. За съобщенията по ел. поща не се изисква електронен подпис, но е задължително посочване на подробни идентификационни данни за подателя.

Анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване...“

В случая с КТБ се случва точно обратното. Авторът се е обозначил само с трите си имена - Светломир Михайлов Стоянов, и непълен адрес - град, улица и номер. Според „Гугъл карти“, на посоченото място има 6-етажен блок с два входа. Ако се съди по броя на балконите и прозорците, в този блок има не по-малко от 24 и не повече от 36 апартамента - в зависимост от това дали са два или три на етаж.

Кое точно жилище обаче обитава добросъвестният банков чиновник Светломир М. Стоянов и в който вход се намира то - в сигнала не пише. Останалите задължителни реквизити за идентифициране и обратна връзка -  телефонен номер и електронна поща - също никакви ги няма. Или казано на по-обикновен език, въпреки че подателят на сигнала е написал имената си и се е подписал, „четивото“ му си е чиста проба анонимка. Тоест - то не може да се таксува

като законен повод за започване на разследване,

както става ясно от написаното в сайта на Прокуратурата на Република България. Нищо подобно. Още същия ден - 27 март 2014 г. - е спретната такава каскада от действия, сякаш „някой“ току що е научил, че в парламента цъка 100-килограмова бомба с часовников механизъм. Сигналът на будния гражданин Светломир М. Стоянов е заведен в деловодството на СГП под № 6466/2014 г. и по него е образувана прокурорска преписка (пр. пр.) със същия номер.

На случаен принцип, работата по тази преписка е разпределена на прокурор Снежанка Копчева, която мигновено издава постановление, в което се казва:

„... След запознаване с материалите по преписката намирам, че към настоящия момент са налице условията за образуване на досъдебно производство, по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК:

1. ЗАКОНЕН ПОВОД - съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление, съгласно чл.208, т.1 от НПК.

2. ДОСТАТЪЧНО ДАННИ - съдържащи се в пр.пр. № 6466/2014 г. по описа на СГП, от които може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление, по смисъла на чл. 211, ал. 1 НПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 212, ал. 1, чл. 209 и чл. 211, чл. 195, ал. 1, чл. 194, ал. 2 и чл. 214, ал. 1 от НПК;

ПОСТАНОВИХ:

ОБРАЗУВАМ досъдебно производство срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че в качеството си на длъжностно лице в гр. София умишлено не е положил достатъчно грижи за ръководене, управление , стопанисване и запазване на повереното му имущество и от това е последвала значителна повреда, унищожаване или разпиляване на имуществото или други значителни щети на стопанството в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай.

Престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. З и ал. 1 от НК.

УКАЗВАМ в хода на разследване да се изяснят всички факти и обстоятелства по предмета на доказване, да се разкрие обективната истина и се установи извършителя на деянието, по реда на НПК.


1. Да се изискат и приложат съответните документи за разкриване на обективната истина.

2. Да се изяснят правата и задълженията на всички длъжностни лица, които в различни етапи и периоди са взимали управленски решения .

3. Да се разпитат в качеството на свидетел всички лица имащи отношение към предмета на делото.

4. Да се извършат необходимите ПСД по реда на НПК с оглед изясняване на обстоятелствата от обективна и субективна страна по предмета на делото.

5. Да се установи извършителя и се съберат данни за личността му.

6. Да се извършат процесуално-следствени действия, чиято необходимост е възникнала в хода на разследването с оглед доказване или отхвърляне на обвинението по несъмнен и категоричен начин.

7. Да се докладва в СГП 30 дни преди изтичане срока на разследване делото ведно със събраните доказателствени материали, с оглед преценка хода на разследване и необходимостта от удължаване срока на разследване.


Срок - 2 (два) месеца..."

За да не остане по-назад от подчинената си, временният ръководител на СГП Куман Куманов възлага досъдебното производство на Следствения отдел към СГП (бившата Столична следствена служба).

В постановлението му, издадено също на 27 март 2014 г., се казва:

„... Предмет на разследване по делото е специфична част от банковата дейност на страната, което изисква изследването на законодателната уредба на същата в сравнително продължителен период от време, на голям обем документи имащи отношение към предмета на разследване и извършването на свързаните с това множество процесуално-следствени действия. Изложеното обуславя определено фактическата сложност на делото.

От друга страна се очертава усложнена престъпна дейност, което пък определя и правната сложност на делото.

С оглед на така установеното и обезпечаване на обективно, пълно и всестранно разследване по делото намирам, че същото следва да бъде възложено на СО-СГП.

С оглед на изложеното и на основание чл.194 ал.1 т.4 и чл.199 НПК:

ПОСТАНОВИХ..."

 

 

Дали някой в онези години или днес се е впечатлил от тоталното разминаване в поведението на прокурорите от ВКП и СГП? Не!

Върховните прокурори подлагат данните в сигнала на „Протестна мрежа“ на тримесечни проверки, докато колегите им от СГП правят точно обратното - приемат написаното от полуидентифицирания буден гражданин Светломир М. Стоянов за чиста монета и тутакси образуват дело...

срещу неизвестния извършител Цветан Гунев.

От законова гледна точка, процесуалното поведение на обвинителите в СГП е правилно: има сигнал, има посочен виновник, проверките са процесуално забранени, но поради липса на доказателства - разследването се води срещу неизвестен извършител.

Проблемът в случая е друг.  Първият е очевиден. Задачите, които черноработниците от Следствения отдел на СГП трябва да изпълнят в двумесечен срок - според постановлението на наблюдаващия прокурор Снежанка Копчева - изглеждат откровено... малоумни (без никакво извинение). По онова време става дума за 28 кредитни институции - 22 банки, лицензирани в България и 6 клона на чуждестранни банки (днес банките са с две по-малко, защото КТБ я няма на белия свят, а дъщерната „Виктория“ се сля с „Инвестбанк“). Тоест - за да разкрият обективната истина, както повелява прокурор Копчева, за два месеца следователите трябва да получат, прочетат и анализират

поне пет-шест ТИР-а с банкови и счетоводни документи. 

И... да разпитат не по-малко от 1200-1300 души. Сметката ни е проста и е „врътната“ на база официалната статистика по делото срещу Цветан Василев и компания: 16 000 страници обвинителен акт, над 1300 тома доказателства, над 20 сателитни дела, 18 подсъдими, 400 свидетели... И всичко това - умножено по 28, колкото са кредитните институции през 2014-а.

Всъщност, нищо малоумно няма в тази история. Става дума за

най-обикновена пушилка, длъжна да придаде легитимен характер на операцията, целяща  да срине КТБ до основи.

Ключовото доказателство е „заровено“ в едно друго прокурорско постановление. То е издадено на 26 май 2014 г. от Нина Кирилова и гласи (правописът е оригинален):

В СГП е образувано ДП 92/14 г. на СО-СГП, пр. пр. 6466/14 г. на СГП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 219 ал.1 НК.

С писмо на ВКП от 26.05.14 г. са изпратени допълнително материали, заведени на номер на ВКП 6257/14-1, като е посочено че същите касаят дейността на КТБ и Цветан Василев, отделени са от друга преписка на ВКП и са заверени с „вярно с оригинала”.

В СГП получените материали са заведени на номер на пр. пр. 6466/14 г. Към настоящия момент делото се намира в СО-СГП, а в наблюдателното производство се съдържат най-общо сведения за образуване на дос. пр. срещу неизвестен извършител по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 1 вр. ал. З вр. ал.1 НК, както и първоначален сигнал/копие/ срещу дейността на БНБ и „комфорта на банките...за сметка на българските граждани и ЮЛ” и не може да бъде направена на този етап категорична преценка за връзката им с воденото до момента производството, то считам че в хода на воденото производство същите могат да бъдат проверени след приобщаването им. В случай, че водещият разследването след провеждане на задълбочено разследване установи, че същите или част от тях не са съотносими към предмета, няма пречка да изготви предложение за отделянето им.

Доколкото делото ми е разпределено на случаен принцип и поради заместване на наблюдаващ прокурор от СГП и доколкото в писмото на ВКП се сочи, че тези материали се изпращат на основание чл. 35,ал. 2 от НПК - по компетентност и е поставена резолюция от Гр. прокурор- да се прецени дали има основание да се приложи към пр. пр. 6466/ на СГП, считам че в част от сигнала - пункт 2, касаещи КТБ и Цветан Василев, се съдържат именно такива сведения.

Предвид изложеното и на основание чл.199 НПК,

ПОСТАНОВИХ:

ПРИСЪЕДИНЯВАМ материалите, получени с писмо от 26.05.14 г. под номер на ВКП № 6257/14 .- I по пр. пр. 6466/14 г. на СГП.

Препис от постановлението ведно с цитираните материали да се изпрати на СО-СГП за изпълнение.“

Ето така уважаеми читателю се случват нещата в България.

С текст от нищо и никакви си 25-30 реда, прокурор Нина Кирилова светкавично разтоварва следователите по делото срещу неизвестния извършител от титаничната хамалогия.

И очертава единственият правилен коловоз, по който те са длъжни да допълзят до крайната цел:

незаконни практики има само в КТБ, а Цветан Гунев е ортак на Цветан Василев.

Да, ама не!

Нищо не може да е толкова просто, колкото прокурорските заключения внушават, че е!

 

 

Докато никой не разследва официално КТБ, единият от следователите - Петьо Петров, по-известен като Пепи Еврото - си прави отвод по делото, защото бил клиент на банката. Случката се случва 11 дни преди тараша в билдинга на бул. "Цар Борис Трети" (13 юни 2014 г.), който също нямал нищо

 


Четете продължението Кой на пожар и тихомълком изтегли парите си от КТБ"


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във