Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДОСИЕТАТА МОГАТ ДА ПОКАЖАТ КОЙ ИЗТОЧИ БЪЛГАРИЯ

Евгени Димитров - заместник-председател на комисията по досиетата*, пред в. БАНКЕРЪГ-н Димитров, защо точно сега комисията по досиетата реши да се занимае с кредитните милионери и с шефовете на банките? Но не ми отговаряйте по царски, че сега им е дошло времето...- Комисията се ръководи от текстовете на Закона за достъп на документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. В него категорично е посочено, че освен проверките в БНБ впоследствие ще се извършват и проверки на физически лица, които са заемали или заемат длъжности в управителни и контролни органи на банки или са били техни прокуристи. Същото се отнася и за синдиците, които са включени в централния списък на БНБ, както и в списъка по Търговския закон. Комисията започва работа и по изискванията на параграф 31 т.4 от закона. В нея е казано, че за досиета се проверяват и лицата, които са били членове на управителен съвет на фирма, посочена в списъка, изготвен по силата на закона за информацията за необслужваните кредити. В момента сме предоставили за проверка от специализираните следствени служби общо 1573 души от 63 банки. Става дума за всички лица, които по различно време са били в управителните и контролните органи или са били прокуристи на тези банки от създаването им досега или до момента, в който те са съществували. Освен това се проверяват и 37 банкови синдици. Само за хората, които с действията си са навредили на други граждани ли ще изнасяте информация, или за всички, за които намерите документи?- Законът ни задължава да обявим имената на всички, за които констатираме принадлежност към Държавна сигурност. Както ви казах, изключение правим само за хората, за които специализираните служби ни помолят да не правим това с мотивиран доклад. Не обявяваме и имената на гражданите, за които открием само картонче в Държавна сигурност и в разузнавателното управление.Каква е гаранцията, че няма унищожени документи или такива, които са подправени и са ви подхвърлени от определени лица с цел да навредят на свои конкуренти в бизнеса?- Факт е, че има унищожени или укрити дела. Но комисията има право да извършва проверки в архивите на службите. За жалост при тези проверки имаме доста проблеми. Службите не предоставят пълната информация, което ни кара да се притесняваме дали всички данни, които получаваме, са достоверни. Не се редки случаите, когато комисията нееднократно иска от специализираните служби да попълват изпратеното им дело. Но, така или иначе, ние не коментираме дадено лице без наличието на съответните документи, които по безспорен начин доказват неговата принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателното управление. Когато имаме съмнение, правим необходимите експертизи, включително и графологични. Също така даваме възможност на лицето да подпише декларация дали е било, или не агент на службите и да се запознае с материалите по делото. Правим всичко възможно, за да сме сто процента сигурни, че гражданинът е бил служител или сътрудник на службите, преди да решим да обявим името му.Съществува ли начин да установите по друг път, че едно лице е работело за службите, ако документите за това са унищожени?- Самите книги, където лицата се водят под определена номерация, не могат да бъдат подправени. Що се отнася до агентурния апарат, дори да има частично унищожена информация за работата на един човек, ние можем да го засечем по документите в делата на неговите жертви. Не може всички данни за един служител да бъдат тотално заличени, а за тези, за които е донасял, да останат. И може би точно това притеснява службите, че ние сме намерили друг начин, по който да докажем с абсолютна сигурност, че едно лице е работело за тях.От кои служби срещате най-голяма съпротива?- От Министерството на вътрешните работи. Там е основният проблем.Какъв резултат очаквате да получите от проверката на лицата, които сте дали на МВР?- Трудно ми е да кажа. Обемът от информация, който се дава, е много голям. В списъка на БНБ за кредитните милионери фигурират 10762 физически и юридически лица. В юридическите лица понякога има над 20 души, които трябва да дадем за проверка. Много ми е трудно да прогнозирам какъв ще е резултатът от нея. Но имайки предвид краха на големия брой банки, кредитите, които те са раздавали и не са събирали, и политиката на БНБ за рефинансиране, имаме основание да мислим, че в тези операции не са участвали случайни хора. Сега, с изпълнението на закона, отново се опитваме да вдигнем завесата, която скрива истината за това кой и как предизвика краха на финансовата система.Според вас, колко достоверна е битуващата от доста време в българското общество версия, че източването на парите на държавата е станало от лица, които преди 10 ноември са работели за Държавна сигурност?- Това е един пъзел, който тепърва трябва да бъде запълнен. И с колкото повече документи разполагаме, толкова по-ясна ще става картината. Хронологията на източването на държавните финанси е доста интересна. Тя започва още от 1983 г. със създаването на външнотърговските дружества. Те са филтърът, през който минава износът на българските предприятия преди 1990 г., и в тях се натрупват валутните постъпления от продадената на международните пазари продукция. С приемането на Указ N56 се създават новите фирми, в които участват много представители на външнотърговските дружества. В същото време голяма част от предприятията, които са изнесли продукция преди 1990 г., не получават парите си от нейната продажба. Между 1990 и 1995 г. се появи един нов момент в държавната политика - за опрощаване на дълговете, точно на тези държавни предприятия. Тук вече прозира търсенето на мотиви как парите за изнесената преди 1990 г. продукция да не бъдат върнати в страната и да бъдат прикрити.Ето ви една схема при търговията с бившата ГДР. Преди 1990 г. един лев бе равен на четири източногермански марки. При обединението на двете Германии една марка на ГДР се замени срещу 1 марка на Федералната република. Следователно българските предприятия, които бяха изнесли продукция с отложено плащане - да кажем за 1 млн. лв., трябваше да получат за нея четири пъти повече пари в западногермански марки. Това е една доста колосална печалба, но много държавни фирми така и не успяха да си я приберат.Защо тази печалба не дойде в България?- По този въпрос най-много информация може да даде БУЛБАНК, през която са минали външнотърговските плащания. Но, ровейки в документите, ние вече си съставяме една много по-ясна картина. Наред с провежданата политика за опрощаване на дълговете на държавните фирми до края на 1995 г., се наблюдава и една тенденция на постоянно засилващо се кредитиране на тези предприятия. То е стимулирано от сериозното рефинансиране, което БНБ предоставя на търговските банки. До края на 1996 г. неговият размер достига 700 млн. щ. долара. Това са интересни моменти, които не могат да станат без знанието и съгласието на определени хора, заемащи ръководни длъжности в управлението на страната, на БНБ и на съответните служби. Много са индикациите, които ни карат да мислим, че това поведение не е случайно и не е вследствие на незнание или на недооценяване на икономическата ситуация. В него прозират съвсем други неща. За обществото не е тайна през този период какви хора, за който говоря, започнаха да влизат в банките - да стават техни собственици, да ги управляват... Няма да ви заблудя, пък и не се шегувам, като казвам, че някои от тези хора преди това сме ги виждали на улицата да продават на дребно най-различни стоки.Какви стоки - банички и боза ли?- Дори банички и боза. Няма нищо лошо в това човек да продава, все пак това е начин за препитание. Но може ли един човек, който е продавал банички и боза, след 10 ноември 1989 г. изведнъж да стане банкер. И нормално ли е бизнесът му да просперира, а в същото време той да е натрупал големи задължения, които не обслужва? В случая става дума за едни контрасти, които в крайна сметка карат хората дълбоко да се замислят за способностите и връзките на този и онзи. А когато излязат данните за кредитните милионери и шефовете на банки, които са били свързани с Държавна сигурност, на българите ще им стане много по-ясно кой, как и защо е имал възможност да създава и да ликвидира фирми и банки, и след това отново да завърти този бизнескръг. Могат да се очертаят доста интересни родословни бизнесдървета.Но данните, които комисията ще изнесе, няма да върнат откраднатите милиарди левове от банките. Какъв е смисълът тогава да се вадят досиетата?- Задачата на комисията е да изясни няколко важни теми и да представи хронологическата и историческата истина за тях на обществото. Това са възродителният процес, източването на парите от държавата преди 1990 г., изкуственото създаване на фирми и банки след 1990 г., създаването на кредитните милионери. Защото днес точно те са хората, които помагат и участват и в политиката на страната. Като казвам помагат, имам предвид, че финансират определени политически лобита.Не се ли опасявате, че като проверявате всички бивши и сегашни шефове на действащи банки, можете да предизвикате паника сред вложителите?- Първо, всеки, който влиза в политиката и управлението на държавата, трябва да има чисто минало и да не се притеснява от него. Има хора, които са работили в службите и са изпълнявали ангажименти, свързани с националната сигурност. Те не бива и не трябва да се притесняват от това, което са правили, така че, когато отиват в политиката или в управлението на държавата, няма нищо срамно и лошо да се каже, че са работили за службите.Нашият закон не е лустрационен. В него няма клауза, която да казва, че лицето, което е работило за службите, няма право да участва в политиката или в управлението, или пък да ръководи банка или фирма. Друг е въпросът за хората, които са се занимавали с очерняне и оплюване на гражданите.*Пълното название на комисията е Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.

Facebook logo
Бъдете с нас и във