Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДОЙЧЕ БАНК ТРЯБВА ДА СМЕНИ КУРСА

Главният изпълнителен директор на германския банков първенец Дойче банк (Deutsche Bank) - швейцарецът Йозеф Акерман, се върна към обичайните си задължения, но никой не знае докога ще остане на поста си. Делото за концерна Манесман, по което той бе обвинен заедно с негови бивши директори, че са одобрили прекалено високи премии за мениджърите й, бе прекратено през юли. Помощниците на банкера твърдят, че съдебният процес не му е попречил да ръководи банката. Това сигурно е вярно, макар че доверието в Дойче банк очевидно бе подкопано и от ред други издънки. Печалбите от поделението за инвестиционни банкови услуги, на което Акерман и най-близките му сътрудници възлагаха най-големи надежди, спаднаха през второто тримесечие. Агресивните търговски операции на Дойче банк за сметка на клиенти или за собствена сметка привлякоха вниманието на контролните органи. А най-лошата от всички новини е, че германският банков лидер отказа да купи най-голямата местна банка за дребни услуги Постбанк - сделка, която би изпратила мощен сигнал, че Акерман иска да разшири присъствието на Дойче банк на местния пазар. Но той и подчиненият му изпълнителен комитет от десет души поведоха банката в противоположна посока. От 1996 г. насам тя постепенно се превърна от гигантска институция, обслужваща германския търговски бранш, в световна машина за пари без национална принадлежност. Банката се отказа от амбициите си да стане финансов супермаркет като щатския гигант Ситигруп (Citigroup) и днес усилено се моделира по подобие на Голдмън сакс (Goldman Sachs) - инвестиционния играч, който не се страхува да поема рискове успоредно с другите си дейности. Според един виц, популярен във Франкфурт, където е централата на Дойче банк, в действителност тя се ръководи от индийския облигационен наркоман Аншу Джаин - шеф на пазарното й управление. Акерман и Ролф Бройер - управителя на надзорния съвет на германския банков първенец, лесно могат да мотивират промяната на курса. Местният банков пазар е силно разпокъсан и лишен от възможност да се консолидира заради регионалната политика на отделните провинции. Така че единственият шанс да се подобрят резултатите са приключенията извън Германия и намалението на обема на кредитите, докато те започнат да носят по-високи доходи. Тази стратегия вече дава резултат - през първите две тримесечия на тази година Дойче банк постигна 21% възвръщаемостта на акционерния капитал и единствено местният й конкурент Комерцбанк (Commerzbank) е наблизо с 15.6 процента.Критиците на тази политика пък, които не са малко, не могат да се помирят, че финансовокредитната институция толкова прибързано изгори мостовете зад себе си. Те обаче не вземат предвид на какво изнудване бе подложена Дойче банк от страна на инвестиционните си банкери. През 2000 г. те саботираха едно от най-добрите разрешения за консолидация в германския банков сектор - сливането с Дрезднер банк (Dresdner Bank) - сделката бе подписана, но остана неосъществена. След това Дойче банк се въздържа от обединения с други местни кредитни институции заради потенциални съкращения на работни места. Частните банки на Германия обаче, които държат общо едва 28% от местните банкови активи, никога не биха могли да се слеят безкръвно.При тези условия единствената възможност за Акерман и за екипа му бе да очертаят нови приоритети, вместо да рискуват с обединителната какофония на местна почва. Целта им днес е да създадат международен банков играч, който получава 25% възвръщаемост на акционерния капитал. И ако тази цел не може да се постигне посредством обслужване на местни и чужди клиенти, то може да стане чрез търговски операции за собствена сметка. С други думи банката да се превърне в хеджингов фонд. Преди време Дойче банк признаваше официално, че 80% от пазарните й позиции са за сметка на клиенти и едва 20% - за собствена сметка. Днес банкерите признават за 30% търговски операции със собствен капитал, което вероятно означава, че истинският процент е по-висок. Дори делът да е 30%, то разликата между двата вида дейност е повече от очевидна и нейното име е висок риск. Увлечението на германския първенец по пазарните залози проличава от нивата, които оповестява за цената на риска - с други думи максималната стойност на загубата в лоши дни. Този показател зависи от амплитудата на колебания на котировките на финансовите пазари - колкото е по-ниска тя, толкова по-голям брой позиции може да направи банката при определен обем вложен капитал. И тъй като от есента на 2002 г. насам пазарните амплитуди намаляха рязко, то и Дойче банк има възможност да сключи повече сделки и да отдели повече пари за търговски операции. Ръководството на финансовокредитната институция твърди, че банката е много консервативна по отношение на промените в степента на пазарните колебания, но въпреки това търговската й експозиция е прекалено голяма. Причината е проста - моделът за цената на риска не може да се приложи в най-инфарктната ситуация - когато пазарът премине към свободно падане. Подобно на други играчи от бранша, и Дойче банк прави ежеседмични стресови тестове, които имат за цел да изчислят колко капитал е необходим за буфер на рисковите позиции в подобна ситуация. Тези тестове обаче зависят изцяло от въображението на създателите си.Все пак, твърдят анализаторите, по-добре е да си сключил сделки с ликвидни инструменти, които могат бързо да се продадат, отколкото с неликвидни кредити или с ценни книжа в частни компании. По данни на Дойче банк, тя е намалила експозицията си в подобни алтернативни активи от 9.7 млрд. евро в края на 2002 г. на 3.5 млрд. евро към 30 юни тази година. За съжаление обаче в тези цифри не са включени инвестициите в хеджингови фондове.Подобно на най-едрите си конкуренти, и германската банка е силно ангажирана като първичен брокер (или финансист) на хеджинговите фондове. Това й дава полезна информация и възможност да сключва същите търговски сделки като тях. Освен това Дойче банк, както и другите кредитни институции, си има собствени хеджингови фондове, а също така дава пари на талантливи търговци да основават фондове извън структурата й. Германският първенец има поделение за хеджингови фондове - ДБ абсолют ритърн стратиджис (DB Absolute Return Strategies), което управлява над 9 млрд. щ. долара пари на инвеститори и над 600 млн. щ. долара собствени средства. Съществува и друго поделение - ДБ адвайзърс (DB Advisors), което инвестира собствен капитал на банката в хеджингови фондове. И накрая, за да усили бъркотията, идва ДБ мастърс фънд (DB Masters Fund), който разрешава на външни инвеститори да ползват услугите на търговци от ДБ адвайзърс и да заемат същите като банковите позиции. Така, в гонитбата на по-висока възвръщаемост на акционерния капитал, Дойче банк поема правни и финансови рискове. През април нейно поделение бе наказано от английския финансов надзорник за осъществени в аванс търговски операции без да бъде информиран клиентът, които са имали за цел да хеджират портфейлна сделка на кредитната институция. Дойче банк бе разследвана и за евентуално подвеждане на клиенти при влагане на техни пари в акции на производителя на камиони Сканиа. Миналия месец пък назначеното от държавата административно ръководство на италианската групировка Пармалат подаде съдебен иск срещу Дойче банк, защото си е поискала дължимо плащане предварително спрямо други кредитори - две седмици преди фалита на компанията в края на декември 2003 година. В интерес на истината благодарение на тази стратегия Дойче банк увеличи приходите на акция от 0.6 евро през 2002-а на 2.83 евро през първото полугодие на 2004-а. За съжаление обаче пазарната капитализация на кредитната институция спадна от 55 млрд. евро в края на 2000 г. на 31 млрд. евро в момента. Изобщо страстта към реформи в Дойче банк не отива по-далеч от силното увлечение на инвестиционните й банкери да направят повече пари. Две други банки в миналото, които залагаха на този подход, едва оцеляха. Едната е щатската Бенкърс тръст (Bankers Trust), която поставяше клиентите на второ място и бе принудена да се слее с Дойче банк през 1999 година. Другата е Креди суис фърст бостън (Credit Suisse First Boston), която продължи по този път до 2001 г., когато бе сменено ръководството й. В стремежа си да разшири хоризонта си Дойче банк го стесни, а докато се мъчеше да стане световна сила, тя изтръгна корените си на местна почва. Едно смело обединение у дома може да й осигури поне по-голяма устойчивост. Акерман обаче изглежда не желае или не може да предприеме подобен ход. Но надзорният съвет на банката може скоро да намери някой по-гъвкав от него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във