Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДО ШЕСТ ГОДИНИ ЗАТВОР ЗА ДЛЪЖНИЦИ ТАРИКАТИ

ПРОДАЖБАТА НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ БЕЗ ЗНАНИЕТО НА КРЕДИТОРА ЩЕ СЕ СМЯТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕИван Искров - председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, пред в. БАНКЕРЪГ-н Искров, банкерите от доста време настояват за промени в Гражданскопроцесуалния и в Наказателния кодекс, които според тях ще защитят по-добре кредиторите и ще стимулират кредитирането. Кои от тези предложения на банковата общност имате готовност да разгледате в парламента?- Нашата парламентарна група вече успя да прокара в Народното събрание някои от предложенията на Асоциацията на търговските банки (АТБ) за промени в законите. На последната среща на 5 февруари, която аз и моят колега - председателят на икономическата комисия Валери Димитров, имахме с управителния съвет на асоциацията, банкерите отчетоха, че Тридесет и деветото Народно събрание се вслушва в проблемите им и се опитва да намери решение за тях. Последната инициатива в тази насока е внесеният от мен и от Валери Димитров законопроект за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс, както и за изменение на някои текстове в Наказателния кодекс. Представителите на АТБ имат една много хубава идея в края на февруари или в началото на март да се организира специална конференция, на която да бъдат обсъдени предложенията за промени в тези закони. И на нея да бъдат поканени не само депутати и банкери, а и представители на всички браншови и съсловни организации, които ще бъдат засегнати от измененията в законите. Това са Българска търговско-промишлена палата, Българска стопанска камара, БИБА, както и съдебната власт.Фактически целта на промените в Гражданскопроцесуалния кодекс е да се улесни събирането на вземанията от некоректни длъжници, така ли е?- Да. Предложенията за промени в ГПК имат точно тази цел и постигането й ще има изключително позитивно влияние за връщането на доверието между кредитор и длъжник. Вие знаете, че в момента то не е напълно възстановено и това е проблем, който последните правителства и парламент обещаваха да решат, но все не им стигаше времето. Знаете, че един от приоритетите в предизборната платформа на НДСВ бе да има по-голяма прозрачност във финансовата система, да се насърчат коректните кредитополучатели и да се даде възможност за по-бързо събиране на вземанията и осребряване на обезпеченията по заемите на нередовните длъжници. Така ще се създадат условия за увеличаване на кредитирането. И смятам, че промените в ГПК ще постигнат тази цел. Според мен, този законопроект е много важен не само за банките, а и въобще за икономиката като цяло, тъй като в нея има огромна междуфирмена задлъжнялост. А ние трябва да създадем условия кредиторите да си събират максимално бързо и ефективно парите от нередовните платци. Така големите доставчици, мобилните оператори, топлофикациите, водоснабдителните компании и електроразпределителните дружества ще могат по-бързо да си събират вземанията. А големите им длъжници ще се замислят, преди да спрат редовното обслужване на своите задължения.Предложените изменения в Наказателния кодекс също ли ще засягат неплащането на задължения?- Предложили сме само три промени в Наказателния кодекс, но тяхната цел е да спре порочната практика, при която длъжникът продава заложеното или ипотекирано имущество без знанието на кредитора. Целта ни е подобни деяния да бъдат криминализирани - с други думи, да се смятат за престъпление.Като законодател ще подкрепите ли искането на АТБ за промени в Закона за банките, които ще позволят в съда да се обжалват решенията на БНБ за издаване и отнемане на банкови лицензи?- Това е предложение на Асоциацията, което е направено на БНБ и според мен тя едва ли ще го подкрепи. Вероятно тези идеи няма да намерят място в проекта за промени на Закона за банките. Но дори и да бъдат включени в него, те няма да намерят подкрепата нито на Икономическата комисия в парламента, нито на Комисията по бюджет и финанси. На срещата с управителния съвет на АТБ Валери Димитров заяви, че е много рано да пускаме духа от бутилката. Още ни държи влага от събитията през 1995 и 1996 г., когато на Централната банка се налагаше да води безкрайни дела и да доказва пред съда, че вземанията на фалирали отвсякъде институции не покриват техните задължения и че не могат да обслужат дълговете си... Не забравяйте, че една от основните критики на Европейската комисия в доклада по разширяването на ЕС, която засяга и България, е, че съдебната ни система не работи добре. Представяте ли си какво ще стане, ако тя трябва да решава дали БНБ правилно е отнела лиценза на една банка?!Искате да кажете, че ако съдебната система трябва да реши дали БНБ правилно е наказала една банка, или не това ще блокира ефективният надзор върху кредитните институции?- Ами ще се върнем на казуса Първа частна банка, когато обявяването й в несъстоятелност се протакаше безкрайно в съдебните зали. От това, според мен, никой няма да има полза.Смятате ли, че само несъвършенствата в законите са пречка за развитието на кредитирането?- Не! Не смятам, че законите са пречка. По-скоро това се дължи на средата, в която оперират банките. Доскоро те бяха силно мотивирани да инвестират парите си в чужбина. От пласмента на средствата им в абсолютно безрискови депозити и други активи в чужбина те получаваха доход, който понякога достигаше 6.75% годишно. Рецесията в световната икономика обаче доведе до драстично сваляне на лихвените нива, както и до нарастването на риска на международните капиталови пазари. При тази ситуация българските банки ще започнат да обръщат по-голямо внимание на операциите си на нашия пазар и съм убеден, че ще бъдат по-активни в кредитирането и по-специално в банкирането на дребно.Защо точно в банкирането на дребно?- Защото там е най-неразработеният пазар у нас. В крайна сметка в една отворена икономика, каквато е България - в която има 7.5 млн. души, няма как да се намерят повече от сто-сто и петдесет първокласни компании. А те вече са разпределени между тридесет и деветте банки, които оперират на нашия пазар. В същото време банкирането на дребно не е добре развито. Допреди две години този бизнес се развиваше единствено от Банка ДСК. Постепенно в него навлязоха ОББ, Пощенска банка - в някаква степен и SG ЕКСПРЕСБАНК. Но този пазар все още е неразработен и в него има голям потенциал.Над 80% от банковия сектор вече се контролира от чуждестранни собственици. Не мислите ли, че трябва да се даде възможност и на българските инвеститори да се разраснат в този сектор и да се превърнат в реална конкуренция за чужденците?- Вярно е, че има много чуждестранни капитали в банковата система. Но аз съм противник на разделението на капитала на местен и външен, както съм противник и на деленето на дребен и среден бизнес. Когато решаваме един проблем, трябва да го направим в полза на целия бизнес, независимо от националността или от размера му. Още преди изборите заявихте, че НДСВ ще изгради система за единен надзор на финансовите пазари. Ще включите ли в нея и банковия надзор, който в момента е на подчинение на БНБ?- Когато първоначално обсъждахме идеята за този единен надзор, не изключвахме възможността в него да влезе и банковият надзор. При обсъждането на проекта в специална работна група към парламента всички участници в нея се обединиха около мнението, че отделните надзорни органи се намират на различна степен на развитие. Ако приемем, че банковият надзор е в Христова възраст, то надзорните органи в областта на капиталовия пазар, а да не говорим за застраховането и осигуряването, все още прохождат. Затова сметнахме, че новият закон трябва да обединява онези надзорни органи, които са в бебешка възраст. Това са надзорът върху капиталовия пазар, надзорът върху застраховането и върху осигурителните фондове. Към тях не смятаме да присъединяваме банковия надзор. Лично аз мисля, че този нов орган за контрол над финансовите пазари трябва да е независима надзорна агенция, която да е на подчинение на парламента. Това ще му осигури достатъчно голяма независимост и правомощия като тези на БНБ. Тя също се отчита пряко на парламента и е с независими управител и подуправители.Какъв ще бъде мандатът на хората, които управляват тази надзорна агенция. Ще има ли при избора им квоти на парламента и на президента, така както е при определянето на състава на УС на БНБ?- Това са доста сериозни въпроси, които ще се обсъждат по-нататък с участието на представителите на всички парламентарни сили, тъй като, според мен, този закон трябва да бъде приет с консенсус. Въпросът за мандатите е много интересен. От една страна, те гарантират независимост, от друга, понякога не са полезни за ефективната работа на различните институции. Виждате, че има случаи, в които, когато на власт дойде нова политическа сила, хората в някои институции забравят за служебните си ангажименти. Затова казвам, че мандатите имат своите плюсове и минуси, които трябва внимателно да се преценят.Но ако хората, ръководещи надзорната агенция, нямат мандати, те ще са силно зависими от политическата сила, която е на власт. Това не е ли опасно за обективността на тази институция?- Възможно е, но в крайна сметка няма напълно независими органи. Имайте предвид, че когато има някакъв проблем, никой не се интересува кой го е причинил. Всички обвиняват управляващите. Да вземем например такса смет. Хората не се замислят, че тя трябва да бъде намалена от съответния кмет. Обвиненията се хвърлят върху управляващото мнозинство. По същия начин, ако сега Централната банка вземе едно непопулярно решение, обвиненията ще бъдат насочени и към политиците, които в момента управляват. В случая не отправям никакви обвинения към БНБ. Просто давам една хипотеза. Но много добре знаете, че в България е така - виновни за всички проблеми са управляващите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във