Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Дни на подлост

Бившият подуправител и началник на управление "Банков надзор" Цветан Гунев пред в. "БАНКЕРЪ"

Г-н Гунев, измина една година от началото на събитията с КТБ. Как Ви завъртяха в тази "центрофуга"?

- Както знаете, бях обвинен от Софийската градска прокуратура на 16 юни 2014-а - четири дни преди Корпоративна банка да бъде поставена под специален надзор. Вече 370 дни съм обвиняем. Получих обвинението в 10 ч. сутринта и два часа по-късно писмо от ДАНС, че ми е отнет достъпът до класифицирана информация. Забележителна експедитивност! Знаете ли, че бях подслушван, сниман и следен седмици преди да ми бъде повдигнато обвинението, както и след това? Както и всичките ми близки и приятели. Дано да е било законно! Бях в неплатен отпуск цели пет месеца. Излязох в отпуск, за да не бъда отстранен още на 16 юни 2014-а, когато новината за повдигнатото ми обвинение бе съобщена от Искров. Той поддържаше диалог с прокуратурата на съответното ниво. Те просто искаха да не бъда там, когато се случва това, което се случи,  и да бъда обвинен за това.

Знаете за злополучния ми опит да се върна на работа на 6 октомври 2014-а. Никога няма да го забравя, както и думите, които чух от колегите си. Знаете и за скритите документи от заседанията на Управителния съвет на БНБ от периода, когато бях в принудителен отпуск.

През есента на 2014-а ми бе повдигнато второ обвинение, точно когато се завърнах на работа в края на ноември. И знаете ли защо? Защото с първото не можаха да ме отстранят. Самото второ обвинение се базира на услужливо подадена информация от БНБ за разрешен от мен подчинен срочен дълг за КТБ, напълно избирателно, за да може да послужи като допълнително основание за отстраняването ми. След като бях отстранен, на 21 януари 2015-а бях и освободен от поста в пленарната зала, при това в пълно нарушение на чл.14 ал.1 на Закона за БНБ. За съжаление няма механизъм за обжалване от страна на гражданите пред Конституционния съд.  Радвам се, че в промените в законите за съдебната система вече се предлага такава възможност. Очевидно е, че освобождаването ми от поста не целеше някаква промяна в "Банков надзор", защото вече една година няма нов подуправител, а просто да се покажe пред обществото - ето махнахме виновния.

Със сигурност знаете, че от 2008-а досега в Щатите фалираха над 200 банки, в Европа десетки, но не съм чул или прочел някъде да е разследван шеф на банков надзор. Но и ние трябва да дадем нещо на света. Само че този роден феномен няма да бъде изучаван в никой университет в чужбина.

Накратко казано, това бяха ДНИ НА ПОДЛОСТ, каквато аз никога не съм виждал. Казват, че жените са подли и коварни. Пълни глупости! Вижте мъжете на какво са способни.

Какво всъщност се случи тогава?

- Неведнъж съм твърдял, че се случи неандерталски за ХХІ век удар срещу банката. Медии, силови структури, сигнали за убийства, арести, обиски, анонимки, обвинения... Само едно от изброените е достатъчно, за да вдигне репутационния риск за банката до небето и да отключи ликвидния риск. Това е. Една изкуствено предизвикана ликвидна криза доведе до капиталов дефицит със същата характеристика. Ако проследите внимателно прессъобщенията на БНБ в този период, ще усетите промяната. В тях дълго време се говори за ликвиден проблем, а после изведнъж се обръща в капиталов. Говоря за онези 3.5 млрд. лв. кредити без документи. Ясно се  казва, че те липсват, а най-вероятно са унищожени в дните преди квестурата. Това дава основание на КТБ да й бъде отказана държавна помощ. Европейската комисия разреши 3.3 млрд. лв. за подпомагане на банковата система? От тях 1.3 млрд. лв. бяха предоставени, а какво стана с другите? Имаше ресурс за спасителна операция. По мое мнение, затварянето на КТБ беше своего рода терористичен акт спрямо финансовата система на страната.

Можеше ли БНБ да действа по друг начин?

- Съгласно чл.33 от Закона за БНБ Централната банка може да разреши кредитиране на търговски банки при опасност от системна криза, каквато опасност определено имаше, но само срещу ликвидни активи от най-високо качество. Сиреч не може. Защото, ако банка в затруднение има такива активи като ДЦК и злато, тя ще ги изтъргува на пазара. Но БНБ можеше да упражни влияние чрез репутацията си, което е най-големият й актив, и да мобилизира свободен ресурс на търговските банки, като играе ролята на посредник и гарант за такава операция. Можеше да се създаде комитет на кредиторите, който да играе и решаваща роля в управлението на банката по-нататък. Във финансов план възможностите на БНБ в условията на валутен борд са силно ограничени, ето защо според мен независимостта на БНБ е само дума. При всички случаи зависиш от правителството, както и от парламента в условията на криза.

Теоретично погледнато, ако Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки на ЕС беше въведена в България, нещата щяха да изглеждат по друг начин. На първо място, има един процес, в който органът по преструктуриране трябва да оцени за всяка банка дали има икономически и социален смисъл да бъде оздравена, или да мине директно по пътя на несъстоятелността. Тази характеристика за всяка банка се нарича resolvability.  След като познавам критериите за това, съм убеден, че КТБ щеше да е в категорията на банките, подлежащи на възстановяване и преструктуриране, най-малкото заради обема й.  А в този процес  активно участие имат акционерите и фондът за възстановяване и преструктуриране.  Директивата е само 320 страници и е полезно да бъде прочетена.

Интересно, какво е мнението Ви за специалния надзор?

- Когато говорим за специалния надзор, нещата трябва да се разглеждат в три направления. Първото е качеството на квесторите. Станислав Лютов е напълно непознат за мен и не мога да давам оценка,  докато за Елена Костадинчев - да. Категорично не бих заложил на нея. Винаги съм мислил, че за квестори в банка трябва да се назначават хора с управленски банков опит, защото те знаят да управляват действащо предприятие.

Второто направление е обхватът на специалния надзор. Ако разсъждаваме като позитивни хора и подчиним поставянето на банка под специален надзор като инструмент за нейното оздравяване, както е записано в чл.115 от Закона за кредитните институции, следва много внимателно да определим обхвата му, базирайки се основно на специфичните характеристики на отделната банка. Ако пък погледнем в чл.116 на същия закон, ще установим, че БНБ МОЖЕ ДА приложи изброените мерки, но, забележете, не е длъжна изрично да го направи. Законодателят е предвидил възможност да се обмисли и избере подходящото за случая. Така например при ограничаване на операциите на банката има опции ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО. Какво бе приложено - пълна забрана на всякакви операции. Ако познаваш банката, много внимателно ще прецениш обхвата на специалния надзор, за да не й навредиш допълнително.

И третото направление е самото изпълнение от страна на квесторите, за което нямам информация освен тази в публичното пространство.

А за цесиите?

- Цесиите са сделки, сключени извън банката, и на тях не може да бъде попречено. Но когато те масово се превръщат в прихващания, е било редно да се направи опит да бъдат спрени. Та нали всички очакваха бъдеща несъстоятелност? И това е трябвало да стане с акт на БНБ, тъй като този процес е в периода на специалния надзор. Само че напротив - има изрични указания от БНБ към квесторите, с които прихващанията са разрешени.

Сега много се говори за вината и отговорността на Искров...

- Аз не определям ничия вина. Човек сам трябва да може да се съди. Ще кажа само, че управителят Искров беше напълно запознат с дейността ми през краткия период на моя мандат. Аз също търсех неговата подкрепа и съвет. И това е нормално за хора,  които работят заедно. Доверявах му се. Познаваме се от 20 години. Той ми казваше: ти си много добър специалист, но нищо не разбираш от политика. Ето защо искам всичко да знам, защото понякога нещата са многопластови. Беше прав и съм го информирал за всичко. Но като говорим за участието на Искров в разгрома на КТБ, трябва да отдадем заслуженото и на  Димитър Костов и Кордовска като преки главни инструктори на одиторите, квесторите и инспекторите, които провеждаха надзорна инспекция, на Калин Христов, на членовете на УС на БНБ от президентската квота, въпреки че за последните не съм много сигурен, че са били напълно убедени в какво действително участват.

Споменахте Кордовска. Как ще коментирате факта, че е изтеглила личния си депозит в последните минути на КТБ?

- Без съмнение тя е знаела какво предстои. Въпреки че депозитът й е в рамките на гарантирания максимум, тя го е изтеглила. Най-вероятно защото е бил с преференциална лихва. Допусна грешка, която може би ще й попречи да постигне главната си цел, а именно да стане подуправител. Апетитът й към мястото на подуправителя е известен на всички. Чрез премахването ми тя е виждала златен шанс да го заеме, за което вероятно е била окуражавана от Искров.

Няма как да избегнем въпроса за обезценката от 4.2 млрд. лева.

- Не искам да коментирам повече консултантски еквилибристики. Може да Ви шокирам, но одиторите са изпълнили онова, за което им е било платено. От средствата на КТБ, разбира се. Направили са и своите уговорки в докладите си. Взели са предпазни мерки за себе си. Решението за обезценяване на активите на банката е взето от УС на БНБ и е наредено на квесторите да го изпълнят. Да виним само квесторите за това не е честно. Това решение бе публикувано на сайта на БНБ. Такава дупка няма. Сещам се, че когато вървяха преговорите с ЕПИК, се говореше за 900 млн. евро участие от тяхна страна в оздравяването на банката. По това време разговарях с Димитър Костов. Думите му бяха, че около 700 млн. лв. обезценка е почти сигурна, но може да стигне и до 4 млрд. лева. Каза: ще видим! Очевидно размерът на обезценката, респ. загубата, е трябвало да обезсмисли каквито и да е усилия в спасяването на банката. Имам чувството, че е имало паралелен център за вземане на решения.

Има и още един момент. Сега нали ще заработи международна фирма за проследяване на паричните потоци в банката? Е, мога ли да попитам какъв одит е направен тогава в КТБ, след като не са ясни паричните потоци за всеки един от активите й. Как одиторите са преценили обезценка от такъв гигантски мащаб, след като не са стигнали до базовия актив? Ами ако се окаже, че базовият актив е надежден за обслужване на кредита обратно по веригата? Ето защо услугата им е консултантска.

Най-масовото твърдение е, че банковият надзор не си е свършил работата. Какво ще кажете за това?

- Ще кажа, че не е вярно. Предлагам следното в чисто теоретичен план. Представете си да се направи експеримент с коя да е българска банка и да се приложи всичко онова, което се случи с КТБ в периода след май 2014-а, но без ни най-малкото изключение. Отсега ви казвам, че тази банка няма да съществува. Пак ли ще означава, че банковият надзор не си е вършил работата?

Как изглежда банковият надзор сега?

- Българският банков надзор сега е като кораб със счупено кормило, без капитан, с обезверен екипаж, в бурно море. Първият риф би го потопил. Ето така изглежда.

 

Разговора води Петър Илиев

Facebook logo
Бъдете с нас и във