Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДИСКУСИЯТА ЗА СВОБОДНИТЕ ПАРИ

В книгата на Николай Неновски за свободните пари* е направен задълбочен анализ на една почти непозната у нас икономическа теория. С голяма смелост и убеденост авторът защитава тезата, че парите ще изпълняват по-добре своите функции, ако се емитират не от една монополна институция (централната банка), а от конкуриращи се частни банки. За да съхрани доверието в своите банкноти и да разшири района на тяхното приложение, всяка банка ще се стреми те да имат достатъчно покритие с резервни пари и пълна ликвидност. Ако една банка в процеса на кредитирането емитира повече свои банкноти, отколкото е реалното търсене, те ще се връщат към нея чрез другите банки и клиринговите системи. В процеса на т. нар. враждебен клиринг ще се стигне до опасно намаление на резервните й пари.Според автора, ако банката не ограничи емисията и не възстанови запасите от резервни пари, ще спадне доверието в нейните банкноти, ще се увеличат разходите и ще възникне заплаха от фалит.Предимствата на свободните пари пред парите на централната банка са в автоматичното и бързо възстановяване на равновесието между търсенето и предлагането на пари и изключването на инфлацията. Николай Неновски привежда аргументи срещу опасенията (изразени от Милтън Фридмън и други автори), че ако всички банки едновременно увеличават емисията, действието на враждебния клиринг може да бъде обезсилено и да се стигне до безкрайно увеличаване на паричното предлагане.Трайната финансова стабилност при режима на свободните, конкурентни пари изключва деформациите в относителните цени и е едно от общите условия за по-висока ефективност на стопанството.Заместването на свободните пари през ХIХ и ХХ век с парите на централната банка е станало, според автора, единствено по политически и военни причини и е било в интерес на държавната бюрокрация и могъщи икономически групи.Разпространението на електронните и особено на дигиталните пари в условията на ИНТЕРНЕТ-технологиите можело да доведе до изчезването на парите въобще.Разгледаните в книгата въпроси са остро дискусионниНа някои от тях ще се спра в следващите редове:При анализа на парите е възприет субективният подход, според който размяната се основава на субективното неравенство в оценката на облагата от всеки отделен човек. Двигател на размяната е, че човек винаги дава по-малко, отколкото получава. Разменят се, според Николай Неновки, не еднакви, а неравни стойности, въпреки че преобладаващото мнение от Аристотел до днес е, че съществува еквивалентна размяна.Възникват обаче поне два въпроса:Първият е как биха могли да се възпроизвеждат и да оцелеят индивидите, ако чрез техните субективни (и понякога ирационални) оценки и действия не се налага като средна тенденция еквивалентността при размяната.Вторият въпрос се отнася за възможността при стоковата размяна всеки да дава по-малко, отколкото получава. Откъде ще идват благата, които всички стопански субекти получават в повече, отколкото са създали? Не е ли по-точно да се каже, че в случая се проявява ефектът от разделението на труда в обществото, при което всеки се специализира в производството на блага, които му струват по-малко разходи? Но конкуренцията между производителите на една и съща стока свежда цената до нейната пазарна стойност, независимо дали тя се определя от пределните, или средните разходи за нейното производство.Вярно е, че стойността не може да бъде измерена, но не защото зависи от усещането на индивида, а защото абстрактният общочовешки труд, който представлява нейното съдържание, не може непосредствено да се улови. Това става единствено в процеса на размяната, където се формира пазарната стойност. Николай Неновски смята, че е напълно достатъчно парите да бъдат средства за размяна, без да е задължително те да са и мярка за стойността. Той допуска, че е възможно да съществува система за размяна, в която златото играе ролята на пари, а абстрактен измерител са например килограмите жито или квадратните метри земя.Това разбиране може да се приеме, ако се докаже, че пазарната стойност се проявява и е измерима вън от размяната. Или ако се докаже, че пазарната (обществена) стойност на стоките няма собствено вътрешно съдържание (абстрактният труд), а се определя единствено от субективните предпочитания на индивидите. Доказателството би било убедително, ако се посочи как биха се възпроизвеждали и съхранявали стокопроизводителите при липса на еквивалентност в размяната и коя друга мярка, извън овещественият в стоките труд, може да прави благата съизмерими. * Николай Неновски отбелязва, че различните златни сертификати или конкурентни парициркулират в райони, ограничени от възможността за разпознаването им. За да увеличат тяхната полезност, отделните банки ще се стремят да образуват картел, в рамките на който ще конвертират своите банкноти по номинал (при 100% заменяемост и чрез общи салда за всички участници). Банките в картела ще стигнат до определяне на общи правила за конверсията, за равнището на покритие с външни (резервни) пари, за контрола и санкциите. Трудно е да се повярва на твърдението, че в рамките на картела монополът няма да измести конкуренцията. По-логично е, че интересите на участниците в картела ще наложат да се емитират общи за целия картел вътрешни пари (банкноти). В крайна сметка стремежът към икономии и рационалност вероятно ще доведе до превръщане на картела (или съюзилите се картели) в една национална емисионна банка. Ще спечелят както участниците в картела, така и потребителите на банкноти. Монополът на емисионната институция ще изисква въвеждането на определен публичен контрол. Възникналата от картела централна банка ще бъде принудена да съобразява емисията на вътрешни пари с реалното търсене. Ако все пак тя емитира повече вътрешни пари (например чрез кредитната експанзия), ще намалее тяхното покритие с външни пари, ще започне повишение на вътрешните цени, спадане на валутния курс, загуба на доверие и обща дестабилизация. Националните (вътрешни) пари все повече ще бъдат измествани от резервната валута - явление, познато сега като доларизация или евроизация.* Читателят на книгата с основание може да си постави въпроса логично ли е да се предлага връщането към частните, вътрешни пари, след като тенденцията в съвременния свят е към създаване на големи валутни зони - на долара, еврото и др. Защо например дванадесетте държави членки в Еврозоната не останаха на етапа ERM-II, когато националните пари още съществуваха и изпълняваха функцията средство за размяна, но бяха строго фиксирани към общата валута - евро, която беше близка по своя характер до външните, резервни пари?Единственият реален мотив за възстановяване на частните, конкурентни пари, съществували при златния стандарт, би могъл да бъде избягването на държавния монопол и на свързания с него субективизъм и злоупотреби в паричното предлагане и регулирането на икономиката. Но тогава възниква друг въпрос: ако съвременната държава в лицето на своето правителство узрее за идеята да допусне свободните, конкурентни, пари на частните банки, защо тя да не е в състояние да отмени правото и задължението на централната банка да провежда дискреционна политика и да използва присъщите на такава политика инструменти като определянето на сконтовия (основния) лихвен процент, операциите на открития пазар, кредитор от последна инстанция и др.? Някои нови тенденции като че дават основание за положителен отговор на този въпрос. Например възприетите от държавите членки в еврозоната ограничения при таргетирането на инфлацията, бюджетния дефицит, държавния дълг и др., както и прилагането на подобни ограничения от централните банки на много от развитите страни са стъпки в тази посока. Следващите решаващи стъпки могат да бъдат при последователната либерализация на икономиката намаляването и премахването на задължителните минимални резерви на търговските банки, както и постепенното прекратяване на операциите на централната банка на открития пазар и като кредитор от последна инстанция, пазарното определяне на сконтовия лихвен процент. Когато това стане, паричното предлагане автоматично ще се приспособява към реалното търсене на пари. Постигнатата трайна финансова стабилност ще има положително влияние върху икономическия растеж и доходите. Все по-силни икономически и политически интереси ще влияят за възприемане на такава парична система и за окончателно отхвърляне на дискреционната (по преценка) парична политика.Ще бъде обаче най-голяма заблуда да се очаква, че тези процеси ще протичат безпрепятствено и бързо. Либерализацията на икономиката и на финансовата система ще се натъква на огромна съпротива. Тя ще идва както от държавната администрация, така и от социалните слоеве и представляващите ги политически движения, които се чувстват застрашени от свободния глобализиращ се пазар и настоятелно искат специална защита на своите интереси. В заключение бих искал на подчертая, че книгата на Николай Неновски съдържа огромна информация, идеи, логичен анализ и търсене на решения на съвременните проблеми на икономиката и финансовата система. Те дават повод за размисли и остра дискусия.* Николай Неновски, Свободните пари. Въпроси на икономическата теория. Академично издателство Проф. Марин Дринов, София, 2001.

Facebook logo
Бъдете с нас и във