Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДИКТАТУРАТА НА МВФ

МВФ изисква от всичките страни длъжници да спазват строга фискална дисциплина, насочена към ограничаване на разходите, респективно на бюджетния дефицит. Това е особено важно за развиващите се страни, чиито правителства си спечелиха печална популярност с разточителното и щедро пилеене на държавни пари и с различните схеми за източване на държавните хазни.Развитите европейски държави също държат сметка на разходите. При тях те набъбват със заплашителна скорост заради остарелите системи на щедри обезщетения при безработица, на пенсионното и трудовото законодателство. Заплашително застаряващото население пък вече не може да пълни държавните пенсионни фондове и се налагат мащабни реформи на тези системи и затягане на коланите или увеличаване на данъците. Подобна политика по правило ограничава икономическия растеж, което именно е основанието на Германия и Франция да пледират сърцато за облекчаване на суровите условия на Пакта за стабилност и растеж на ЕС.В САЩ, след борсовия срив през 2000 г. и разкритите мащабни корпоративни злоупотреби, затрили личните и пенсионни спестявания на милиони американци, икономиката също буксува и има нужда от допълнителни стимули освен безпрецедентно ниската основна лихва от 1 процент. Според администрацията на Джордж Буш, ключът към икономически просперитет е драстичното намаление на данъците, което автоматично увеличава бюджетния дефицит. Експертите на Международния валутен фонд (МВФ) са свикнали да изискват строга финансова дисциплина от всички държави длъжници на фонда, без да се съобразяват с конкретните икономически условия във всяка отделна страна. Това се потвърди и по време на поредната мисия от 10 до 18 септември на международния кредитор в България. Емисарите на фонда, водени от Джералд Шиф (в сряда, 10 септември), се вкопчиха в предлагания от финансовия министър Милен Велчев бюджетен дефицит за 2004-а от 0.7% от БВП. Те се позоваваха на стари обещания дефицитът да е 0.5%, както бе предвидено в съгласуваната с правителството тригодишна бюджетна прогноза. Точно ден преди мисията на МВФ да пристигне в България, Аржентина доказа, че може да защити интересите си дори след като през декември 2001 г. спря да обслужва задължения за 132 млрд. щ. долара. Правителството й отказа да плати на 9 септември тази година поредната вноска от 2.9 млрд. щ. долара към Фонда, преди той да отпусне нов заем на страната. Аржентинският президент Нестор Киршнер не се съгласи с нито едно условие на международния кредитор, което би отслабило крехката икономика на Аржентина. Той обвини разработената през 1999 г. с помощта на МВФ програма на сурови ограничения и изключително лошите съвети на някои експерти на организацията като основни виновници за продължилата четири години рецесия в държавата и за драматичния 11-процентен спад на брутния й вътрешен продукт през миналата година. Упорството му очевидно даде резултат, защото МВФ се отказа от почти всичките си капризи и прие условията на Киршнер. Ден след като бе договорен нов заем от 21 млрд. щ. долара за рефинансиране на Аржентина, (на 10 септември) правителството й преведе дължимите 2.9 млрд. щ. долара.Един от спорните въпроси между Аржентина и МВФ бе размерът на първичния бюджетен излишък (преди лихвените плащания по кредитите) на страната за 2004 година. Фондът настояваше той да е 3.5%, но накрая прие предлаганите от аржентинския кабинет 3 процента. Киршнер доказа, че има нужда от създаването на нови работни места и от по-стабилен растеж, което не може да се постигне при висок бюджетен излишък. Втората спорна точка, която отпадна от споразумението с МВФ, бе за увеличението на ценовите ставки на приватизираните общински енергийни фирми, някои от които работят на загуба след девалвацията на песото през януари 2002 година. Киршнер се мотивира, че Фондът не би трябвало да лобира за конкретни частни бизнесгрупировки. В резултат на това в споразумението няма дори намек за програма по дати за увеличение на цените и нито дума за исканите от МВФ компенсации за банките, понесли загуби при принудителното обезценяване на заеми и депозити от различните обменни нива на местната валута. По този начин Киршнер защити каузата си не само вкъщи, пред Фонда, но и пред акционерите му по целия свят. Което стана възможно благодарение на огромната подкрепа на населението и съпротивата срещу правилата на МВФ.Разбира се, фискалната дисциплина е изключително важно условие за просперитет и напредък, но в някои моменти тя трябва да отстъпи на по-важни приоритети. Това днес доказват и най-мощните световни икономики. Администрацията на САЩ е заложила 644 млрд. щ. долара бюджетен дефицит, или 5.8% от БВП за финансовата 2004 г., която започва на 1 октомври. Тази стойност е близка до рекорда на кабинета на Роналд Рейгън, който през 1983 г. постигна бюджетен недостиг от 6% от БВП. Същевременно сегашният дефицит на Щатите е съчетан с огромна дупка в текущата сметка на страната, която вече е над 5% от БВП, и за запълването й са необходими чуждестранни инвестиции от 1.5 млрд. щ. долара дневно. В Европейския съюз пък вече една година се води епична битка между малки и големи държави. Малките настояват двете водещи сили - Германия и Франция, да спазват изискванията на Пакта за стабилност и растеж на общността, който регламентира таван на бюджетния недостиг в размер на 3% от брутния вътрешен продукт на съответната страна. Бюджетният дефицит на Германия през тази година се очертава да достигне най-малко 3.4% от БВП. В проектобюджета си за 2004 г. финансовият министър Ханс Айхел залага 2% ръст на БВП и солидни постъпления от приватизацията на държавни предприятия, така че недостигът да остане в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Тази хипотеза обаче е твърде несигурна и самият Айхел признава, че рисковете за нарушаване на условията на пакта и през идната година са твърде високи.Европейската комисия притиска и Франция да сложи в ред финансите си до октомври - или да ограничи разходите, или да увеличи данъците, така че да спазва правилата на Пакта за стабилност и растеж. За тази година се очаква френският бюджетен недостиг да бъде 3.6% от БВП.На 16 септември правителството на Холандия предложи мащабна програма за намаление на разходите и увеличение на данъците на обща стойност 16.9 млрд. евро през следващите четири години, която трябва да изтръгне държавата от най-тежката за последните двадесетина години икономическа криза. Мерките предвиждат главно реформа на системата за социално осигуряване. Профсъюзите бяха призовани да се съгласят заплатите да бъдат замразени за две години. Очаква се това да предизвика масови протести. Мерките ще ограничат бюджетния дефицит на Холандия до 2.4% от БВП през тази година и постепенно ще го намалят до 0.6% от БВП до 2007 година. Финансите на бъдещите страни членки на ЕС също не са в особено цветущо състояние. Финансовото министерство на Унгария например предвижда ограничаване на бюджетните разходи със 76 млрд. форинта (286 млн. евро), за да задържи дефицита под планирания таван от 832 млрд. форинта, или 4.5% от БВП. Ръководството на Унгарската централна банка пък изрази съмнение относно плановете на кабинета да снижи бюджетния дефицит от 9% от БВП през миналата на 2.5% до 2006 година. От цитираните по-горе цифри се вижда, че в нито една държава бюджетният дефицит не е 0.5% от БВП и едва ли ще стане в близките десетина години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във