Банкеръ Daily

Финансов дневник

Десетолевката "живее" най-кратко

Броят на негодните за употреба банкноти се е увеличил през лятото с 2 млн. броя (15.24%) и те вече са 14.9 млн. броя. Това сочат данните на Българската народна банка (БНБ) към края на третото тримесечие на годината. През месеците юли, август и септември обаче броят на повредените купюри се е свил с 12.89% (8.2 млн. броя) спрямо същия период на 2017 година.

В най-лошо състояние са десетолевките - през изминалите три месеца на годината  повече от 40.8% от проверените пари били повредени. Следват ги негодните 20-левови банкноти - с дял от 30.8 на сто. Дяловете на банкнотите от 2 и 5 лв. са съответно 9.78 и 10.30 процента. По-малки са дяловете на отделените като негодни банкноти от 50 и 100 лв., съответно 5.90 и 2.42 на сто.

Причините те да са по-запазени са няколко. Едната е, че все по-често зареждат банкоматите с банкноти с високи номинали и все по-малко - с десетолевки. Тъй като парите в тях преминават през предварителна проверка за годност и чистота, през тези устройства в търговския оборот влизат само нови или сравнително нови пари. Десетолевките не минават през този своеобразен контрол, но са между най-употребяваните номинали в търговския оборот и честото им препредаване от ръка на ръка бързо ги захабява.

Проверката на Централната банка е установила обратната тенденция и по отношение на качеството на монетите. Броят на негодните метални пари  е намалял спрямо предишното тримесечие със  156 хил. броя, достигайки 216.7  хил. монети. Спрямо същия период на 2017-а общият брой на отделените като негодни за паричното обращение разменни монети се е увеличил с 25.9 хил., или с 2.2 на сто, сочат данните на Централната банка.

Процедурата и редът за подмяната на негодните пари  са описани в Наредба № 18 на БНБ за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в паричното обращение. Според тази наредба централната и търговските банки подменят повредени пари, които са законно платежно средство в  зависимост от това каква част от банкнотата е запазена и се определя и какъв дял от номинала й ще бъде изплатен.  

Освен повредени БНБ открива и известно количество банкноти менте. През третото тримесечие на годината били задържани 31 фалшиви банкноти по-малко в сравнение с предишните три месеца - или 221 броя. Най-фалшифицирани се оказали банкнотите от по 20 лева. Те съставлявали 73.76% от заловените ментета. Фалшифицирани - но в по-малки дялове, били купюрите от по 50  и 10 лв., съответно с 13.57  и 11.76 на сто.

Експертите от БНБ открили и ментета на най-новите монети от по 2 лв., които са в обращение от 7 декември 2015 година. Задържани били три подобни двулевки менте.

Далеч повече са фалшифицираните монети от по 1 лев -  23 броя, и тези от по 0.50 лв. - 44 ментета. Не е ясно каква е причината за това, тъй като разходите за изработването на подобен фалшификат не си заслужават евентуалната полза от неговия пласмент.

Сериозно свиване на броя на задържаните банкноти фалшива валута отчита БНБ в края на септември. Ако през третото тримесечие на 2017-а фалшивите купюри в евро са били 1837, година по-късно броят им бил сто петдесет и седем. При долара ситуацията била същата: през месеците юли, август и септември били задържани 65 фалшиви доларови банкноти при 100 броя година по-рано. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във