Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЕРАТ ЛИ БАНКИТЕ ПО ДЕВЕТ КОЖИ ОТ КЛИЕНТИТЕ СИ?

По девет кожи ни съдират от гърба тези банкери. Може ли да дават кредитите с лихви между 13 и 16%, а в същото време да предлагат доходност по депозитите до 6% годишно. Къде се е чуло и видяло подобна разлика? Така се жалят поне от година и бизнесмени, и граждани, принудени да теглят банкови заеми. Ако човек си направи труда да прегледа банковите сайтове или рекламните материали на клоновете им, ще установи, че разликите в лихвите по депозитите и по кредитите за малки и средни предприятия и за граждани са чувствителни. По разплащателна сметка в левове банките предлагат годишна лихва средно по 0.25%, по едномесечен депозит - около 2.5%, а по едногодишен - около 6 процента. В същото време лихвите по кредитите за малки и средни предприятия са между 12 и 14 процента. Още по-зашеметяващи са тези по краткосрочните заеми за граждани. Според данните на БНБ, в края на 2002-ра средният им размер е бил около 17.7 процента. По дългосрочните потребителски кредити той е надхвърлял 16%, а по жилищните - 13 процента. Ако потенциалният клиент се вгледа в таблиците на Банка ДСК за погасяване на петгодишен потребителски заем от 7 хил. лв., ще види, че освен главницата по него ще трябва да плати и още 3500 лв. лихви. Самата сума е достатъчно втрещяваща и предизвиква у заемополучателя логичния въпрос: защо да се бърка в джоба с толкова много пари. Хората, поживели в чужбина, пък отбелязват, че лихвите по заемите в Западна Европа и в САЩ не надхвърлят 6-7% за година. Става въпрос обаче за лихвите по корпоративните кредити. Вероятно за много българи ще е интересно да научат, че изападняците плащат скъпо за ползването на потребителски заеми. И също получават ниски лихви по срочните си и спестовни депозити. Това твърдение, разбира се, веднага ще предизвика крива усмивка на лицата на скептиците. Но данните в сайтовете на няколко американски, британски и германски кредитни институции, които в. БАНКЕРЪ си направи труда да прерови, са красноречиви. Каква е картинката при американските специализирани регионални банки, които се занимават с привличането на депозити и предоставянето на кредити, за разлика от огромните инвестиционни банки, чиято основна дейност е съсредоточена в управлението на активи, сливания и поглъщания и посредничество при емитиране на облигационни заеми. Американската Федерал Сейвинг Банк например предлага по едномесечните спестовни влогове в долари 0.65% годишна лихва (основната лихва на САЩ, определяна от Федералния резерв, в момента е 1.28%), а по едногодишните депозитни сертификати - доходност от 1.79 процента. В същото време лихвите, които клиентите й плащат по двегодишните потребителски кредити, са 13.5%, а по тригодишните - 13.75 процента. По тригодишните автомобилни кредити американската спестовна институция начислява 8.2% годишна лихва, а по заемите за ремонт на жилища - 8.5 процента. Друга американска спестовна институция Стейт Фарм Банк плаща на собствениците на годишни депозити от 1.8 до 1.9% лихва в зависимост от размера на влога, а по отпусканите от нея жилищни кредити (те са различни от заемите за придобиване на имоти) тя достигна до 6.2 процента. Същата е ситуацията и при Ню Йорк Комюнити Банк, която плаща лихви по спестовните влогове от 0.75% годишно, а събира по 6.9% върху сумата, отпусната по жилищни заеми.В Западна Европа разликите между лихвите по депозитите и по заемите за граждани също не са малки. Една от най-големите кредитни институции на Великобритания - Ти Ес Би Лойдс, чието рекламно мото е: Вашият живот. Вашата банка, плаща по различните видове срочни депозити и спестовни влогове годишни лихви, които варират от 0.1% до 4 процента. Но високата лихва могат да получат клиенти, които имат по сметките си минимум 50 хил. британски паунда. В същото време по стандартния потребителски заем, който отпуска Ти Ес Би Лойдс, се начисляват годишни лихви от 14.9 до 17.9% в зависимост от размера на отпусната сума. По жилищните кредити обаче те са много по-ниски - от 5.6% до 5.8% годишно.Дойче Банк не прави изключение от описаната до тук картина. При нея лихвата по едногодишните депозити е 2%, докато по потребителските кредити тя е около 11.5 процента.За лихвите по фирмените кредити трудно може да се намери информация в сайтовете на западните банки. Причината е, че те зависят от финансовото състояние на всеки клиент, както и от степента на риска, който носи банката при кредитирането на неговия проект. Правило е обаче, че големите и платежоспособни дружества получават много по-евтини заеми, отколкото малките или новосъздадени фирми. Корпорациите имат много различни възможности за финансиране - чрез увеличаване на капитала си (като пуснат нова емисия акции), чрез емитиране на облигационен заеми или чрез продажба на вземанията си по част от търговските си операции. Кредитите, които големите и доказали се партньори на банките получават, са дългосрочни, а лихвата по тях, в зависимост от проекта им, е 3-4% процента. По-стимулиращото за нашия бизнес е, че и в България вече има дружества, които могат да получат големи заеми при много ниски лихвени проценти. Твърди се, че кредитът, отпуснат от осем български и чуждестранни банки на ТЕЦ Марица-изток е с лихва около 6% годишно. Някои енергийни фирми са успели да договорят с български банки валутни кредити, по които лихвата е около 3.5-4% годишно. Ноза малките и нововъзникващи фирми лихвите са много по-високи. Причината е, че рискът и разходите за банките при отпускането на подобни заеми е много по-голям.Определянето на лихвите по един кредитен продукт зависи от няколко неща. На първо място, това е цената на ресурса, с който работи една банка. Тук се включват лихвите по депозитите и сметките на граждани, фирми и на финансови институции. След това прибавяме обстоятелството, че банките поддържат в БНБ задължителни минимални резерви, по които не получават доход. Тези резерви са 8% от привлечените средства. С други думи за нас поддържането на тези резерви е разход. На трето място идват разходите за издръжка на клоновата мрежа и на банката като цяло. Към всичко това прибавяме определен процент, който отразява какъв е рискът заемът да не бъде върнат. Накрая слагаме и печалбата, която банката трябва да реализира от кредита, обясни изпълнителният директор на ОББ Стилиян Вътев.Според него, клиентите не бива да се учудват от това, че жилищните кредити, които са най-дългосрочни (до 15 години), са с по-ниски лихви от потребителските, които се отпускат до седем години. Това е така, защото заемите за жилища са обезпечени с ипотека, а имотът е застрахован срещу пожар, земетресение и други природни бедствия в полза на банката. Кредитополучателят пък получава застраховка живот, която също е в полза на банката. Така че каквото и да се случи, кредиторът може да си прибере парите по ипотечния заем.При потребителските кредити рискът е по-голямтъй като те не са обезпечени с ипотеки, а с поръчителство или, в най-добрия случай, с имуществото, което е закупено с тях. Според шефове на български банки, съвсем нормално е лихвените равнища у нас да са по-високи, отколкото в Западна Европа, тъй като икономическата среда в България е много по-несигурна, а рискът заемът да не се върне е много по-голям. Пък и у нас все още не съществуват специализирани институции, събиращи информация за финансовото състояние на длъжниците, която банките да използват при вземането на решение за отпускането на заеми или за предоставянето на кредитни карти.За високите лихви по има и други причини. Задължителните минимални резерви, които българските банки заделят в БНБ, са 8% от привлечените от тях средства, докато в Западна Европа и САЩ те са с пъти по-ниски - между 2 и 3 процента. Кредитните институции у нас започнаха да въвеждат нови информационни системи за управление на цялостната си дейност сравнително отскоро. А те изискват значителни инвестиции. За банките от ранга на ОББ и БУЛБАНК те се движат от порядъка на 10 млн. до 30 млн. евро. Друг фактор, който не позволява бързото намаляване на лихвените равнища по кредитите е, че чуждестранните инвеститори, които придобиха български банки, очакват да си върнат вложените в покупката им пари. В противен случай чуждестранните капитали не биха инвестирали у нас. Известно е , че в САЩ и в Западна Европа печалбите на банките се движат през последните две-три години между 12 и 15% от собствения им капитал. В България този показател е по-висок, но това е благодарение именно на по-големите лихви по кредитите и по-ниските доходи, които получават собствениците на срочни депозити и спестовни влогове.В крайна сметка обаче лихвените равнища се определят най-вече от пазара и конкуренцията на него Независимо че българинът се оплаква от малките си доходи, той не се отказва нито да спестява, нито да взема кредити. За изминалите четири години (от началото на 1999 г. до края на 2002-ра) общият размер на депозитите на граждани и фирми е нараснал от 5.5 млрд. на 11.3 млрд. лв., а на отпуснатите кредити - от 2.4 млрд. на 6.3 млрд. лева. Ако лихвите на банките бяха антипазарни, този ръст едва ли би бил отчетен. Според повечето шефове на кредитни институции, с подобряването на икономическата ситуация в страната и с разрастването на конкуренцията лихвите по кредитите ще продължат да намаляват. Що се отнася до лихвите по валутните депозити, те ще останат функция от международните пазари. Лихвите по левовите депозити пък ще зависят от доходността, която правителството дава по тримесечните си съкровищни бонове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във