Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЕПУТАТИТЕ ЩЕ ЗАПЕЧАТАТ 2.5 МЛРД. ЛЕВА ВЪВ ФИСКАЛНИЯТ РЕЗЕРВ

Народните представители ще ограничат правата на финансовото министерство да разполага (по свое усмотрение) с парите на правителството, които стоят на депозит в БНБ и формират част от фискалния резерв. Това предвижда проектът за промени в Закона за устройството на държавния бюджет. Той бе обсъден на 26 ноември в парламентарната Комисия по бюджет и финанси. В проекта за първи път е записан текст, който казва какво точно включва фискалният резерв. Това са средствата на републиканския бюджет, НОИ, здравната каса и техните извънбюджетни сметки и фондове, които са вложени по текущи и срочни депозити в БНБ и в търговските банки. Прави впечатление, че в тази група не фигурират парите на съдебната власт, Сметната палата, както и на общините.Основната идея на законопроекта е да се определи минималното равнище на фискалния резерв за всяка година. Предлага се той да е по-голям от прогнозните плащания по дълга за съответната година, или 85% от средногодишните плащания за следващите три години, ако те формират по-висока сума. Тези средства задължително ще се държат в БНБ, като се допуска изключение само за парите от Националния фонд (получавани от европейските предприсъединителни програми ИСПА, ФАР и САПАРД), които в момента са депозирани по сметки в БУЛБАНК.Досега фискалният резерв се вписваше в споразуменията с Международния валутен фонд - за 2003-а той е 2.4 млрд. лева. За създаването на специален регламент, по който да се определя резервът, се заговори в началото на юли тази година, в разгара на политическите пазарлъци за избор на управител на Централната банка. Тогава депутатите от левицата изразиха опасения доколко разумно ще се управлява той. За решаването на този въпрос бяха предложени два варианта - създаването на специален закон за фискалния резерв или промени в Закона за устройството на държавния бюджет. В последна сметка народните представители от управляващото мнозинство и от БСП се разбраха за втория вариант, а на Министерството на финансите и на БНБ бе възложено спешно да съставят въпросния документ.Проектът бе готов още в средата на юли 2003-а, но едва сега депутатите стигнаха до него с намерението да го разгледат и евентуално да го гласуват заедно с измененията в данъчните закони и законопроекта за бюджет 2004.Ако предложените изменения в Закона за устройството на държавния бюджет бъдат приети, фискалният резерв през 2004-а не бива да е под 2.15 млрд. лв., смята заместник финансовия министър Красимир Катев. На заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси на 26 ноември той поясни, че това се налага, тъй като плащанията по дълга догодина са 950 млн. евро, а 85% от средногодишните плащания за следващите три години са 2.15 млрд. евро. (Както вече бе споменато, проектът предвижда фискалният резерв да не е по-малък от по-голямата от тези две суми.) Катев обаче подчерта, че при определянето на резерва е добре да се гледа и в по-далечна перспектива. Според него през 2007-а плащанията по външния дълг нарастват и би било разумно още през 2004-а фискалният резерв да е не 2.15 млрд. лв., а минимум - 2.5 млрд. лева.В проекта за промени е определен и таванът на сумите, които могат да бъдат инвестирани извън БНБ, без да се намалява минималният размер на фискалния резерв. Предвижда се това да става след провеждането на публични търгове, които ще се организират по правила, определени в наредба на финансовото министерство. По време на обсъждането на проектодокумента в парламентарната Комисия по бюджет и финанси без отговор остана поставеният от депутата от БСП Георги Пирински въпрос: дали е редно да се третират еднакво средствата във фискалния резерв, които са получени в резултат на заеми (те се записват в бюджета под черта като финансиране на дефицита) и временните излишъци по различни сметки на бюджетните ведомства. Този казус вероятно ще бъде обсъден след приемането на проекта на първо четене в пленарната зала. Някои експерти изказаха опасенията си, че подобна дискусия може да отложи окончателното гласуване на предлаганите промени. Становището на Красимир Катев обаче е, че липсата на законодателство, което да урежда финансирането на дефицита (т. нар. операции под черта), не бива да забавя приемането на измененията в Закона за устройството на държавния бюджет, уреждащи фискалния резерв.

Facebook logo
Бъдете с нас и във