Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Депутатите подготвят правната рамка за влизане в Банковия съюз

Устремът  България да влезе в Банковия съюз и в Единния надзорен механизъм, изглежда, все пак  е успял да консолидира политиците от всички парламентарни партии.  Поне такова впечатление остави заседанието на бюджетната комисия в Народното събрание, което се проведе на 6 декември 2018-а. Бяха приети измененията в Закона за БНБ, а  чрез негови текстове - и в Закона за кредитните институции. Така  се създава правната основа за кандидатстването на България за Банковия съюз и за Единния надзорен механизъм.

Да напомним, че за да може една страна да влезе в Банковия съюз, първо нейното законодателство  трябва напълно да отговаря на изискванията на европейското банково законодателство. Освен това  трябва да има и изрични нормативни разпоредби, даващи право на ЕЦБ да извърши преглед на качеството на активите на избрани от нея банки в страната кандидат, а при необходимост и да им наложи надзорни мерки или препоръки. Иска се още  в нормативната уредба на държавата кандидат  да има изрични ангажименти, че след влизането й в Банковия съюз всички кредитни институции и други поднадзорни лица ще се подчиняват пряко или косвено на разпоредбите на ЕЦБ. Е, с изпълнението на всички тези изисквания се урежда с приемането на промените в Закона за БНБ и в Закона за кредитните институции, за  които става дума и които бяха гласувани на второ четене в парламентарната Комисия по бюджет и финанси на 6 декември.

В тези промени има изрични текстове, които да забраняват на БНБ да кредитира не само българските държавни и общински институции и предприятия, които са държавна или общинска собственост, но също и подобни  институции и предприятия на Европейския съюз  и на държавите членки. На пръв поглед вероятността БНБ да кредитира пряко Европейската комисия или примерно  общината на Брюксел  изглежда абсурдна. Но за да бъдат спазени европейските правила, по които работи ЕЦБ, такава забрана трябва да съществува изрично и в Закона за БНБ. 

В промените в Закона за БНБ е пропуснато да се изпълни една от препоръките на ЕЦБ по отношение на независимостта на БНБ. Става дума за възможността членовете на УС на БНБ да могат да обжалват предсрочното си освобождаване пред компетентен съд. За момента такова право има само управителят. Промените не предвиждат засега то да се разпространи и върху останалите членове на БНБ. Но ако ЕЦБ продължи да настоява за това, такова  право бързо може да бъде дадено с промяна в закона.

Приетите от бюджетната комисия промени дават необходимите правомощия на ЕЦБ да извърши в България преглед на качеството на активите и след евентуалното ни влизане в Банковия съюз да осъществява пряк и косвен надзор върху целия български банков сектор. Тук е важно да се уточни, че банките, които са получили надзорни препоръки в хода на този преглед или са вкарани под някаква форма в процедури по преструктуриране, при влизането на България в тези механизми ще попаднат под прекия надзор на ЕЦБ - независимо от размера на активите си. 

С промените в Закона за кредитните институции се  дава и право на БНБ да осъществява по-строг контрол по отношение на избора на членове на ръководните органи на банките. Въвеждат се и  допълнителни правомощия за надзора по отношение на ограничаване на банковия и ликвиден риск. Предвидена е и  възможност БНБ да започне да събира от банките надзорни такси. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във