Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЕПУТАТИ ЗАЧЕРТАВАТ ГОЛЕМИТЕ БАНКИ ОТ ПЕНСИОННИЯ ПАЗАР

Статутът и функциите на банката-попечител, от чиито услуги задължително трябва да се ползва всеки пенсионен фонд, се оказаха ябълката на раздора при обсъжданията на текстовете на новия Кодекс за социално осигуряване (все още Кодекс за задължителното обществено осигуряване). Депутатите отложиха решението, докато се постигне компромис в спора: може ли да съществува обвързаност между акционерите на банката и на осигурителното дружество. Според внесения от правителството законопроект банката-попечител би могла да бъде свързано лице с пенсионноосигурителното дружество, чиито активи съхранява. Ще рече, че попечителят може да бъде акционер в пенсионната компания, чиито средства управлява. Такава е ситуацията сега в ПОК Съгласие (между неговите собственици е и БУЛБАНК), СКПОК Родина (в която дял притежава Банка ДСК) и ПОД Алианц България (в което акционер е банка България Инвест). На правителственото предложение обаче се противопоставиха при второто четене на кодекса в пленарната зала депутатите от Коалиция за България Емилия Масларова, Георги Пирински, Димитър Димитров и Кръстьо Петков. Те настояват да се въведе забрана за свързаност между банките и осигурителните дружества. Според депутатите от левицата, ако двете финансови институции имат едни и същи акционери, това би увредило интересите на осигурените лица. Което, ако не звучеше некомпетентно, би могло да се изтълкува като предизборен флирт. Или като елементарно непознаване не само на логиката на всеки инвестиционен процес, но и на практиката в страни с традиции и успехи в това отношение.Друг, също съвсем несъстоятелен упрек към вносителите на закона е, че акционерната обвързаност съдържа предпоставки да бъдат манипулирани лихвите, които банките дават за парите на фондовете.Според кодекса всички средства на допълнителните пенсионни фондове трябва да се внасят в банката-попечител. Левите депутати обаче смятат, че ако трезорът и пенсионноосигурителното дружество са свързани лица, те биха могли да договорят по-ниски от пазарните лихви за средствата на осигурените, които задължително престояват по разплащателни сметки. Но банката и свързаното с нея дружество могат да направят и обратното - да се наговорят за по-високи лихви по депозитите, за да създадат изкуствена доходност на фондовете си с рекламна цел. Опонентите от левицата смятат, че това предполага двойна опасност за осигурените - да бъдат ощетени и чрез по-високи, и чрез по-ниски лихви. При единия вариант става дума за договаряне на по-ниски от пазарните лихви върху депозитите, което води до разпределяне на по-ниска доходност по партидите на гражданите. Във втория случай депутатите подозират, че е възможен рекламен трик, с който осигурителят да се опита да привлече повече лица по време на своите кампании. Но този аргумент страда от очевидна правна и икономическа слепота, тъй като по закон в петдневен срок от постъпването на парите на осигурените лица по сметката на пенсионните фондове в банката-попечител те се инвестират в определени от Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗОО) финансови инструменти. А разликите в предлаганите от банките петдневни лихви са нищожни и вършат работа главно на статистиката.Очевидно от левицата не отчитат и факта, че в банковата и пенсионноосигурителната система, за разлика от други сфери, вече са въведени Международните счетоводни стандарти и каквито и да са преливанията на капитали, те не могат да останат в тайна нито за одиторите, нито за служителите от съответните надзорни институции. Но депутатите от Коалиция за България пропускат още един железен факт: след приватизацията на Банка ДСК банковата и пенсионната система ще бъдат изцяло частна собственост и в конкуренцията за пазари и клиенти никой от играчите в тях не би заложил на карта своето реноме и скъпоструващ имидж заради няколко долара повече. Твърдението, че банковият депозит, особено ако е направен в банката-попечител, която е свързано лице с пенсионноосигурителното дружество, представлява несигурна и нискодоходна инвестиция, е съвсем елементарно. Защото ако банката няма добри специалисти на ключови позиции и в ценни книжа да вложи парите на пенсионния фонд, пак може да ги загуби. За разлика от инвестициите в корпоративни ценни книжа например, банковите депозити се определят от българското, а и от редица чуждестранни законодателства като сигурна инвестиция. Неслучайно законовите разпоредби определят банковия депозит като 100% гарантирано обезпечение.Ако се съди от думите на депутатите от левицата, излиза, че те се съмняват не само в акционерната връзка между банката-попечител и осигурителното дружество, но и в това, че попечителят ще пренебрегне изискванията на закона и ще вложи парите на осигурените в непозволени за това финансови инструменти. Нека да допуснем, че някоя от банките се изкуши да не изпълни тази своя функция. Тогава тя ще поеме всевъзможни, но неоправдани рискове. Които могат да й донесат не само административнонаказателни санкции, но дори и отнемане на лиценза. Не на последно място и пред банките, и пред пенсионните дружества, и най-вече пред техните акционери стои опасността да станат жертва на обществено презрение. И да загубят търговската си репутация. Което би предизвикало незабавен спад на котировките им и съответните загуби. За сериозни финансови институции това е твърде дребна игра с прекомерно голям залог.Аргументи срещу въвеждането на забрана за свързаност между банката-попечител и пенсионния фонд могат да се намерят и в действащия Закон за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. В него пише, че чуждестранни лица могат да бъдат учредители на пенсионноосигурителни дружество, ако са регистрирани като осигурителна, застрахователна или финансова институция по националния им закон и ако представят банкови референции от първокласна чуждестранна банка, потвърдени от Българската народна банка. При сегашния ремонт на Кодекса за задължителното осигуряване се предвиждат изменения в цитирания законов текст, а той недвусмислено определя, че положителната репутация е задължително условие дадена финансова институция да бъде регистрирана и да има право да придобие акции в българско пенсионноосигурително дружество. В преобладаващата част от лицензираните към момента дружества акционери са търговски банки и (или) свързани с търговските банки лица. Това се обяснява с факта, че учредяването и управлението на фонд за допълнително пенсионно осигуряване (което означава работа със значителни парични потоци) е дейност, за която се изисква опит и специализация в тази материя. Може би затова не е изненадващо, че у нас търговските банки, които са акционери или се явяват свързани лица с акционерите на лицензираните пенсионни дружества, са и техни попечителки. И ако исканото от левицата ограничение бъде прието, то може да отблъсне от осигурителния бизнес някои големи чуждестранни инвеститори, които са спазили изискванията на закона, когато са вложили парите си в акции на български банки и на пенсионноосигурителни дружества. Особено като се има предвид твърде скромният (напоследък) приток на инвестиции в икономиката. Честно казано, прекалените тревоги за опасните ефекти от проблема със свързаните лица твърде лековато прескачат предвидените законови гаранции за защита на средствата на пенсионните фондове в банките-попечителки. В измененията на КЗОО, както и в действащото българско законодателство са вписани куп стриктни изисквания при инвестиране на средствата на пенсионния фонд. Предвиден е и механизъм за контрол върху инвестиционната дейност на пенсионноосигурителните дружества и банките-попечителки. Така например те инвестират средствата (ценните книжа) на фонда, като се основават на договор за попечителски услуги между банката-попечител и дружеството, и то след писмено нареждане от упълномощено от пенсионната компания лице. Този договор подлежи на предварителна проверка и одобрение от оторизираните от закона държавни регулаторни органи. А тяхната работа е да защитават интересите на осигурените лица и да следят българските търговски банки да спазват законите. Нещо повече - преди сключването на договор за попечителски услуги се издава специален акт на регулаторните органи, които трябва да установят, че съответната търговска банка е достатъчно квалифицирана и компетентна да извършва попечителска дейност в съответствие с българското законодателство. Конкретното инвестиционно решение се взема винаги и на база на направените от инвестиционния посредник предложения. В закона детайлно е уредена процедурата за замяна на една банка-попечител с друга с оглед да се гарантира изпълнението на задължението за съхраняване на активите на пенсионния фонд без прекъсване. Там дори изрично е записано, че активите на фонда в банката-попечител се отчитат отделно от активите на банката. Това са само част от аргументите, които могат да се приведат в противовес на съмненията, че акционерната обвързаност съдържа предпоставки клиентите на пенсионните фондове да бъдат по някакъв начин измамени, а парите им пропилени или злоупотребени. И изводът сякаш е ясен: меко казано, странно е да се въвеждат необосновани забрани. Съществува модерна законодателна рамка в областта на банковото право и допълнителното пенсионно осигуряване, държавните регулаторни органи работят, повишава се доверието в банковия и в пенсионноосигурителния сектор. Положени се основите на два модерни пазара - на банковите и на пенсионноосигурителните услуги, които заедно със застрахователния пазар в близко бъдеще ще са единствените изцяло частни пазари в България. Тук правилата се определят само от конкуренцията и от борбата за клиенти. А вече съществуващото доверие в банковия сектор следва да бъде развивано, за да прерасне в икономически растеж. И да носи по-високи доходи на заетите в българската икономика, а оттам и до по-високи вноски за допълнително осигуряване, които да осигурят на тези лица спокойни старини.Иначе, ако се реши, че законите тъй или иначе няма да се спазват - каква е ползата от тях?

Facebook logo
Бъдете с нас и във