Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Депозити за над 51.32 млрд. лв. под защита

Финансистите знаят колко много пари се въртят по различни канали в държавата. И все пак често се изненадваме от солидните суми, за които става дума. Каква е  например общата сума на депозитите, която подлежи на защита от Фонда за гарантиране от влоговете? Към септември 2017-а тя е 51.32 млрд. лева. Това число няма да се види  никъде в официалните данни, които публикува БНБ. Но до него може да се стигне по пътя на анализа на информацията, която Централната банка представя на обществото. Ще припомним, че според Закона за гарантиране на влоговете на защита подлежат всички спестявания на граждани и фирми до 196 хил. лева. Според банковата статистика към септември 2017-а в банковия сектор има около 10.57 млн. броя депозита и сметки на нефинансови компании и на физически лица, в които са съсредоточени близо 67.51 млрд. лева. От тях 10.54 млн. броя депозити са с размер до 200 хил. лв. всеки  и може да се приеме, че общата сума, натрупана  в тях - повече от  46.47 млрд. лв., подлежи на пълна гаранция. Сметките и депозитите, в които има над 200 хил. лв., са 24 757 на брой, но трябва да е ясно, че колкото и да са  парите в тях - независимо дали са 400 хил., или 10 млн. лв., те са гарантирани до 196 хил. лева. Едно просто преизчисление показва, че от тези големи по своя размер сметки и депозити към общия размер на подлежащите на гаранция суми трябва да бъдат присъединени още 4.85 млрд. лева. И като  се присъедини тази сума към подлежащите на пълна гаранция сметки и депозити, чийто общ размер, както вече бе казано, е 46.47 млрд. лв., се получава общата сума, върху която се разпростира законовата защита -  51.32 млрд. лева.

Разбира се, никога няма да се стигне до ситуация, в която да се наложи чак цялата сума, която подлежи на гаранция, да бъде покривана. Това би означавало фалит на всички банки и крах на финансовата система, на икономиката и на държавата като такава. Подобно чудо не се е случвало никога, дори и през страшната зима на 1996-1997-а, когато фалираха 19 банки. Защо тогава предъвкваме отново  тези числа?

Важно е да се знае, че, за разлика от много други държави, в България спестяванията и на гражданите, и на фирмите са предимно в сметки и в депозити. Съхраняването на свободните парични средства в облигации или под друга форма е рядкост за финансите на фирмите, а при повечето граждани е направо екзотика. 

Другата важна особеност е, че в България имаме концентрация на банковия бизнес. В първите шест по размер на балансовото си число банки в България са съсредоточени около 46 млрд. лв. депозити на граждани и фирми, или около две трети от всички спестявания на бизнеса и на населението. Над 35 млрд. лв. от тези средства подлежат на гаранция. Точно по всички тези причини всякакви спекулации с доверието към банковата система са изключително опасни и граничат с престъпление срещу държавата. А приказките, че фалитът  на системно значима банка е естествен пазарен процес, са, меко казано, безотговорни.

Историята от 2014-а показа, че изпращането в небитието на голяма кредитна институция изисква огромно напрежение от страна на финансите на цялата държава, води до сътресения в целия банков сектор и до стагниране на цялата икономика.  От разсекретените стенограми от заседанията при президента Росен Плевнелиев от лятото на 2014-а става ясно, че дори Европейската комисия е била на мнение,  че преструктурирането на проблемна банка е по евтиния вариант за държавата в сравнение с обявяването й в несъстоятелност. Но българските политици явно не смятат тази европейска институция за компетентен съветник. За сметка на това политиците в други държави - като Ирландия, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург, Испания, Португалия и Гърция, споделят позицията, че системни банки не трябва да фалират, а да бъдат преструктурирани. Защото каквито и проблеми да носи  подобно решение, те са с пъти по-малки от негативните ефекти, свързани с фалита на структуроопределяща кредитна институция. В Ирландия например бе разтресен  целият  банков сектор и правителството взе решение да го одържави тотално. Независимо че от това последва  удвояване на държавния дълг  и той  надхвърли със 100%  БВП. Но срещу тази цена бе запазено доверието на гражданите във финансовия сектор, в стабилността на държавата  и Ирландия бързо се възстанови от удара -  сега е отново е една от най-бързо развиващите се икономики в ЕС. А ние? Ние се радваме на 4% ръст на БВП, стимулиран почти изцяло от вътрешното търсене. И без каквито и да е изгледи за сериозен интерес на стратегически инвеститори към икономиката ни.

Но да се върнем на казуса с огромния размер на подлежащите на гаранция депозити и сметки. Сегашните и бъдещите  сливания и поглъщания в банковата ни система  ще увеличат концентрацията на депозити в най-големите банки  у нас, а с това ще нарасне и  рискът - ако някоя от тях се срине,  държавата да бъде натоварена с изключително голямо и в определени случаи -  непосилно финансово бреме. Тук аргументите, че кредитните институции у нас са високоликвидни и че повечето от тях са собственост на сериозни външни инвеститори, безспорно са много силни. Но не са единствената истина. Кризите показват, че когато паниката се развихри, дори и 30% ликвидност трудно помагат, а когато самият собственик и държавата, в която той е базиран, е в тежко финансово положение, дъщерната му банка у нас по правило е изложена на недоброжелателни слухове. При доказаната склонност за вредителско политиканстване на българските политици, които не се свенят да атакуват банковата система, за да удовлетворят  тяснопартийните си и корпоративни интереси, силната концентрация на депозити в големите банки вече крие и  голям потенциален риск. И при липсата на реална близка перспектива за влизане на България в еврозоната той може да бъде преодолян само с поддържането на огромен фискален резерв - от поне 12-13 млрд. лв., също  и чрез  ясен механизъм за бърза ликвидна подкрепа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във