Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЕПОЗИРАЙТЕ ПАРИТЕ СИ В ЛЕВОВЕ

СВРЪХПРЕДЛАГАНЕТО НА ИМОТИ МОЖЕ ДА ИЗИГРАЕ ЛОША ШЕГА НА НЯКОИ ПРЕДПРИЕМАЧИ. ТЕ СЕ РАЗПРОСТИРАТ В МНОГО ПРОЕКТИ, КОЕТО Е ПРЕДВЕСТНИК ЗА ЛИКВИДНИ ПРОБЛЕМИ ПО-НАТАТЪК.Красимир Катев, съветник на министъра на финансите, пред в. БАНКЕРЪКрасимир Катев е бакалавър по финанси и счетоводство на Държавния университет на Ню Йорк, САЩ, бакалавър по икономика от Университета по икономически науки в Будапеща, Унгария, и магистър по финанси от Лондон Бизнес Скул, Великобритания. През 2001 - 2003 г. бе първи заместник-министър на финансите, ръководител управлението на активи и пасиви и алтернативен гуверньор за България към МВФ. Преди това е бил вицепрезидент на групата за управление на активите на AIG International Trading Ltd., Лондон (2000 г.), директор на Daiwa Europe Limited, Лондон (1997-2000), ръководител на отдел търговия на източноевропейските местни пазари в Paribas Capital Markets, Лондон (1995-1997).Сега е съветник на министъра на финансите Милен Велчев.Г-н Катев, каква е Вашата прогноза за движението на курса долар/евро. Възможно ли е щатската валута да започне да поскъпва, след като от месеци е близо до историческия си минимум?- В момента (б.а. - интервюто е взето на 2 декември) доларът е на нива 1.30-1.33 спрямо еврото, а анализаторите изчисляват, че е възможна допълнителна обезценка с до около 5 процента. Но капиталовите пазари обикновено реагират по обратен начин, така че не изключвам възможността да има и временно засилване на долара с около 5-6 на сто. Ако тези тенденции продължат в средносрочен аспект - за период от 6 до 12 месеца, по всяка вероятност доларът ще остане на сегашните нива или дори малко по-евтин - до 6 процента.Какви са обясненията за трайното поевтиняване на щатските пари?- Американската икономика изпитва немалко проблеми. Дефицитът по текущата й сметка е на ниво от около 5.5-5.6%, над 5% е и бюджетният дефицит. Тази комбинация е взривоопасна даже и за водещи световни икономики като американската. Така че прогнозата е сравнително слаб долар, но с възможни колебания и в двете посоки.Как рефлектират всички тези процеси върху българската икономика?- Водещите анализатори са на мнение, че нашата икономика е относително защитена от големи валутни колебания. Отслабването на долара има противоречиви ефекти, които взаимно се неутрализират. Слабият долар не е опасен за нас, главно защото частично неутрализира високите нива на горивата и енергоносителите. Поевтинява и вносът от доларови дестинации, което е благоприятно от гледна точка на инфлацията. Ако петролните цени се задържат на сегашните си нива, то вероятно ще станем свидетели на едно укротяване на инфлацията у нас до около 4% за цялата следваща година.А какви са отраженията за експортно ориентираните отрасли?- Около 65-70% от износа ни отива директно за еврозоната или в новоприсъединилите се страни, които също са свързани с еврото. В това отношение сме сравнително предпазени. Естествено страдат износителите в доларови дестинации. Много проблеми има в текстилната индустрия, търпят негативи и някои от предприятията на химическата промишленост. Но като цяло икономиката ни се справя добре и въпреки тренда за обезценка на долара през последните година и половина икономическият ръст, инвестиционната активност и производството бележат ръст от 12 до 15 процента. Неутрален е и ефектът върху брутния вътрешен продукт като цяло. Благоприятно е влиянието върху лихвените и амортизационните плащания в долари.Губи или печели бюджетът от ниския долар? - Ако вземем сегашното ниво долар/лев, което е около 148-1.49 и го сравним с бюджетната прогноза за 2005 г., която е за около 162-1.65, т.е. с почти 8-9% по-високо, то естествено влиянието върху лихвените разходи по дълговите плащания ще е положително. Все още около 35-40% от външния публичен дълг е деноминиран в долари, а резервът е предимно в евро. Това автоматично прави изгодно погасяването на дълг в доларово изражение. По мои изчисления, ако сегашното равнище на долара се запази, спестяванията, заради валутния ефект, ще бъдат около 25-30 млн. лева.Слабият долар има благоприятно въздействие и върху съотношението на дълга към БВП, но там ролята е по-маргинална. В края на следващата година се очаква това съотношение да спадне до около 35-36 процента. Тези стойности са два пъти по-ниски от заварените през 2001 г., когато дълг/БВП беше 74-74 на сто.Какво се случва със спестяванията на гражданите и оборотите на фирмите в подобна ситуация?- Моят съвет към гражданите и фирмите е да не се опитват да спекулират, а да се придържат към валутата, към която е ориентирана основната им дейност. Препоръчвам на спестителите да държат депозитите си в левове заради лихвения диференциал, който е с около 2.5 до 4.0% по-висок от депозитите в евро. Освен това така се получава и естествена застраховка срещу резки движения в курса на долара.Неслучайно напоследък забелязваме много силно развитие на кредитирането в евро. Просто защото такива кредити крият най-малко валутни рискове.Сега спестителите правят това, което държавата направи преди няколко години. Тогава предприедприехме категорични стъпки и евроизирахме лихвените и валутните колебания.Иначе се надявам, че лихвените маржове при евродепозитите и кредитите ще намаляват.Банките отчитат бум на ипотечните кредити. Как според вас ще се развива ипотечният пазар в страната?- Можем да очакваме по-конкурентни лихви и по-дълги ипотеки. В България вече е нормално да се говори за 20-годишна ипотека. Освен това ипотеките ще бъдат предимно в евро, което също е нормално, тъй като от година и половина пазарът на недвижимости се е преориентирал към еврокотировки.Имате ли рецепта и за спестителите, които са останали на доларови позиции? Възможни ли са все пак обрати в курса?- Нека да изчакат. По всяка вероятност през следващите шест месеца доларът ще поскъпне с 5-6%, така че ще могат да обърнат спестяванията си в левове. Ако имат по-дълъг хоризонт - над две, три и даже четири години - по-добре да не правят нищо. Не изключвам възможността тогава да се стигне до паритет между двете валути.Защото валутите на световните икономики действат на принципа на скачените съдове...- Именно, а и обикновено се движат в три- до петгодишни цикли. Цикълът на отслабване на долара започна в средата на 2002 г., така че е нормално той да продължи до края на 2005-а. Прогнозите са, че ще има по-дълъг период на завръщане на долара до позициите отпреди четири години. Това е важно и за България. Периодично се чуват критики за замените на дълга от долари в евро, които направи Министерството на финансите. Фактите обаче говорят друго. Едва ли някой би се наел да пророкува какъв ще е матуритетът на доларовите облигации през 2015 година. Така че намаляването на валутния риск прави управлението на бюджета по-прогнозируемо. Освен това в него се залагат по-малко лихвени разходи, което означава повече пари за другите бюджетни сфери. Замените се извършваха постоянно и по времето на различни правителства. От началото на 2000 г. до средата на 2001 г.е имало плащания за над 2 млрд.долара, защото над 65 % от дълга е бил в долари. Те са били изплащани чрез конвертиране на евро и левове от фискалния резерв. Само че средният курс на долара по това време е по-нисък, отколкото курсът, на който са направени замените.Искате да кажете, че управлението на дълга е било лошо?Не се заяждам, но е ясно, че ние направихме логичните действия по отношение на икономиката, която ясно е ориентирана към еврото, а всъщност наследихме огромен дълг в долари. Че политиката ни е била правилна, е видно от оценките на рейтинговите агенции. Но най-много това личи от оценката на пазара. В момента държавните дългови книжа са с матуритет от десет години и лихвена надбавка от 0.7-0.8% над европейските или американските книжа. Докато в средата на 2001 г. тази надбавка беше десет пъти по-висока - около 7-7.5 процента. Така че спорът за управлението на дълга е излишен. Това е видно и от доверието на чуждестранните инвеститори.Вашата прогноза за развитието на пазара на недвижимата собственост в страната?Това е тема, по която доста се спекулира напоследък. Причината е, че българинът е доста привързан към имотеца си. Освен това в страната няма развити капиталови пазари, на които да се инвестират свободните спестявания. Известно също е, че пазарът на недвижимости се развива спрямо политическите и икономическите реалности. Ерго, инициативата на България за влизане в ЕС, стабилността на макрорамката на бюджета, отпушването на кредитирането и т.н. Освен това се наблюдава засилен интерес през последните шест-седем месеца от страна на големите чуждестранни фондове и от българските емигранти. Ето защо нарастването на цените донякъде е обяснимо.Какво да очакваме от тук нататък?Не съм ентусиазиран от перспективата цените на имотите да продължават да растат с досегашните темпове. Не отричам, че поскъпване ще има. Но скромната ми прогноза е, че това ще става по-бавно и много по-селективно - най-вероятно цените ще нарастват с 5 до 7% през следващата година и половина.Не бих се учудил, ако след приемането ни в ЕС има период на стагнация, даже на известен спад. Но, както знаете, в недвижимите имоти всичко е въпрос на локация. Някои апартаменти в центъра на София може и да се продават по 1000-1200 евро за квадратен метър. Не виждам обаче перспективи за растеж на средните цени на имотите в София, които са около 700 евро, т.е. колкото в Будапеща. Но вижте данните за БВП на глава от населението. Нивата в България са три пъти по-ниски от тези в Унгария, Полша или Чехия. Как тогава да очакваме техните цени на недвижимости у нас? Цените в най-престижните квартали в Будапеща не надхвърлят 1000-1100 евро. Да не говорим, че дори в Брюксел има страхотни апартаменти за по 1500 евро.На пазара има свръхпредлагане, най-вече заради разликата между строителната и продажната цена на имотите. Какви ефекти очаквате от това?- Свръхпредлагането на имоти може да изиграе лоша шега на някои предприемачи. Те се разпростират в много проекти, което е предвестник за ликвидни проблеми по-нататък. Така че човек трябва да е много предпазлив.Другият проблем е, че цените на наемите са доста ниски. А именно те са индикатор за икономическата активност, бизнестърсенето и номиналното изражение на доходите.Ние тръгнахме от нива от 12-15%, а в някои случаи и 18% доходност от наем спрямо цената на апартамента. Сега този показател не надхвърля 5-7 на сто. Това е много сериозен предупредителен знак за край на спекулациите с цените на недвижимите имоти.Така ли стоят нещата и по отношение на цените на земеделските земи?- Там може би има потенциал за растеж на цените, което прави темата доста интересна. Но не трябва да се мисли само за купуване или продаване на земи. Инвестиционното мислене предполага и тяхното окрупняване и обработка. Тук и държавата трябва да си изиграе своята роля и да се активизира в комасацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във