Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЕМИРБАНК ЗА ВТОРИ ПЪТ ЩУРМУВА БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР

Халук Курчер, главен изпълнителен директор на Демирбанк, пред в.БАНКЕРЪХалук Курчер е роден през 1956 година. Завършил е висшето си икономическо образование в Истанбул. От 1996 до 2002 г. е бил вицепрезидент на Демирбанк (Румъния). През юни 2002-ра идва в България като главен изпълнителен директор на Демирбанк (България). Твърди, че банката е второто му семейство. Курчер е женен, с две дъщери, които живеят в Истанбул, но често идват у нас. Халук Курчер казва, че е щастлив в нашата страна и дори смята през тази година да започне да учи български. Г-н Курчер, в края на януари БНБ даде разрешение на собствениците на Демирбанк (България) да вдигнат капитала й от 15 млн. на 20 млн. лева. Какво наложи това увеличение?- Вдигането на капитала ще увеличи потенциала на банката за разширяване на позициите й на българския пазар. Освен това чрез увеличението с 5 млн. лв. собствениците на банката биха искали да покажат положителните си намерения към България. По-големият капитал ще позволи на Демирбанк (България) да бъде по-активна в кредитирането и във финансирането на външнотърговски операции най-вече на фирми, занимаващи се с внос и износ между България и Турция. Банката смята да предложи нови услуги за гражданите - потребителски кредити, дебитни карти. Ще развиваме и ИНТЕРНЕТ-банкиране, продуктът за което вече е разработен и до два-три месеца ще го представим на пазара. Ще разширим и клоновата мрежа. Банката вече нае имот в Пловдив, където вероятно през март ще открием клон. Ще се стремим да привлечем за свои клиенти средни и големи български фирми, като им предложим изгодни условия по оборотните кредити и по финансирането на търговските сделки.Как си обяснявате факта, че след близо четиригодишно присъствие на българския пазар Демирбанк все още не е сред големите кредитни институции в България?- Кризата в Турция през ноември 2000 г. засегна и Демирбанк Т.А.Ш.. Тя и всичките й дъщерни дружества - в България, Румъния, Киргизстан, Казахстан и Холандия, бяха поставени под контрола на Върховния надзор на банките и застрахователните фондове в Турция. Заради този правителствен контрол през 2001 г. банката не бе активна и динамична. А пък и такава бе стратегията на турското правителство. За да запази финансовия пазар жив, то избра варианта да продава банките, върху които бе поело контрола. Така Ейч Ес Би Си Холдинг придоби Демирбанк Т.А.Ш., а Уникредито Италиано взе румънската Демирбанк. Финансовите институции в България, Киргизстан, Казахстан и Холандия бяха купени от Халит Джангълъоглу и от Доган Холдинг. От средата на 2002 г. банката бе принудена повторно да навлиза на пазара и да представи отново продуктите си. Но в края на 2003-а банката ще бъде много по-голяма и много по-различна отколкото през 2002 година.Двамата нови акционери на Демирбанк (България) - Ъшъл Доган, която е съпруга на Айдън Доган, собственик на Доган холдинг, и Халит Джангълъоглу притежават ли големи банки в Турция?- Доган Груп държи Дъшбанк. Групировката има и кредитна институция в Холандия, която носи същото име. А фамилията Джангълъоглу е собственик на 50% от кредитните институции в България, Киргизстан, Казахстан и Холандия, носещи името Демирбанк. Дъщерята на Халид Джангълъоглу закупи 70% от една инвестиционна банка в Турция - Си Банка. Каква политика ще води Демирбанк (България), за да разшири пазарното си присъствие у нас?- Както вече ви казах, ще разширим клоновата си мрежа. В края на март започваме от Пловдив и смятаме след това да открием свои структури в още три четири града. В областта на кредитирането основната ни целева група са средните и големите български фирми, които имат добри бизнеспроекти.Смятате ли да се борите с големите кредитни институции у нас за дял от пазара на потребителски и жилищни кредити?- Що се отнася до потребителското банкиране, ние не бяхме активни в България до 2002 година. Но през април миналата година ръководството на банката реши да предложи потребителски заеми. Този продукт вече е на пазара и смятам, че ще се развива успешно.Що се отнася до ипотечното кредитиране, не мисля, че сме готови да предложим подобен продукт на пазара. Работили сте шест години в Румъния. Каква е разликата между българската и румънската банкови системи?- В Румъния банките са по-динамични. Основните причини за това са, че в Румъния 90% от търговските плащания се осъществяват с чекове. Бизнесът не разчита на плащания в брой, тъй като по закон те са ограничени до 3000 щ. долара. Докато в България кешът е основната форма на разплащане. Как би се отразила на бизнеса ви една война в Ирак? - Ние сме българска банка с турски капитал. Работим с български и с турски компании. Поради това не мисля, че една война с Ирак ще повлияе върху банката по начин, който е различен от този, по който ще се отрази върху целия банков сектор в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във