Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЕЛОТО ЗА МИНЕРАЛБАНК Е НА ФИНАЛНАТА ПРАВА

Софийският районен съд е на път да приключи делото срещу бившите шефове на МИНЕРАЛБАНК Владимир Ташков, Румен Касабов, Асен Запрянов, Живко Стоименов, Петко Праматаров, Кирил Николов и Емил Хърсев, които са обвинени, че са причинили вреди на кредитната институция в размер на 11.533 млн. щ. долара. От 6 до 8 ноември съдът изслуша защитата на седмината подсъдими. На практика процедурата ще приключи с представянето на пледоариите на адвокатите им и на обвинителите, което ще стане на 19 и 20 ноември. След това думата ще има съдът, който трябва да се произнесе по предявените им обвинения. В ранната утрин на 6 ноември бившите изпълнителни директори на МИНЕРАЛБАНК се явиха в съдебната зала, подготвени да оборят всяко едно от обвиненията на прокуратурата. След пет години размотаване по следствие и съдилища за тях най-сетне настъпи моментът да се защитят сами пред служителите на Темида. Бившите шефове на банката обаче бяха притеснени от евентуални изненади, които може да им е подготвила прокуратурата. Представителят на обвинението - Десислава Кайнакчиева, заяви в съдебната зала, че поради постоянно представяне на все нови и нови доказателства от страна на подсъдимите в хода на делото е настъпило пълно объркване и не е ясно кой документ къде се намира. Това провокира педантичността на съдия Владимир Астърджиев, който направи пълен опис на постъпилите доказателства, събрани в 72 тома. Цялата тази процедура му отне над два часа, през които повечето от присъстващите в залата (с изключение на подсъдимите) се изнервиха. Първи пред съда застана бившият председател на МИНЕРАЛБАНК Владимир Ташков, който трябваше да представи своето становище по предявените лично към него обвинения. Прокуратурата му търси сметка за това, че е участвал в отпускането на три кредита на Евроенерджи ойл ЕООД - дъщерна фирма на станалия по-късно скандалноизвестен Евроенерджи холдинг (доминиран от Атанас Коларов, Васил Генчев и Иван Михайлов). Според прокурорите тези три заема са останали неиздължени и са главната причина за фалита на банката. Произнасяйки своята позиция по случая, Ташков бранеше не само себе си, но и своите бивши колеги. В пледоарията си той се опита да обори основните тези на цялото обвинение. Неслучайно защитата му се разпростря върху 140 страници, чието прочитане пред съда отне почти цялото тридневно заседание по делото.Първият от кредитите, по който шефовете на МИНЕРАЛБАНК са подсъдими, е за 7 млн. щ. долара, предоставени на Евроенерджи ойл с решение на съвета на директорите на банката от 15 август 1994 година. Вторият заем пак е за Евроенерджи ойл ЕООД - отново за 7 млн. щ. долара, и е одобрен на 26 юни 1995 година. За него прокуратурата твърди, че е необезпечен. А за третия заем за 2 млн. щ. долара обвинителите твърдят, че преди сключването му с Евроенерджи ойл - на 10 януари 1996 г., фирмата майка - Евроенерджи холдинг, на кредитополучателя вече е имала просрочени левови задължения към МИНЕРАЛБАНК. Още в началото на изказването си Ташков отхвърли първата от основните тези на прокуратурата, според която едно от прегрешенията му било, че е нарушил Правилника за дейността на банките, приет на 19 май 1989 година. Според бившия председател и изпълнителен директор на МИНЕРАЛБАНК, правилникът въобще не е бил действащ при отпускането на първия кредит за Евроенерджи ойл през 1994 година. Ташков обясни, че въпросният правилник е отменен мълчаливо с приемането на Закона за банките и кредитното дело на 27 март 1992 година. Какво излиза накрая, че аз съм обвинен в нарушение на нормативен акт, който е отменен, загубил е своето значение години преди инкриминирания период, заяви пред магистратите Ташков. Той не пропусна да обясни, че цялата процедура по одобряването на заемите, проучването на кредитополучателите и наличието на обезпечения са били старателно контролирани.Ташков отхвърли и тезата на обвинението, че кредитите са били отпускани преди свързаните с Евроенерджи холдинг фирми да са изплатили предишните си задължения към банката. Според твърденията му, чрез сключено тристранно споразумение между МИНЕРАЛБАНК, Плама и Евроенерджи ойл е уреден механизмът, по които се е извършвало финансирането, което в крайна сметка е отивало в плевенската рафинерия. Става въпрос за договорена револвираща (подновяваща се) кредитна линия, според която банката може да отпуска кредити на Евроенерджи ойл ЕООД на стойност до 7 млн. щ. долара, като само след погасяването им дружеството може да получи нов. Финансирането е трябвало да се използва за покупката и доставката на суров петрол за държавната тогава рафинерия Плама. Тя пък се е задължавала да преработи и реализира получените от петрола нефтопродукти и с придобитите пари да се разплати с Евроенерджи ойл ЕООД, а дружеството от своя страна се ангажира да погаси задълженията си към банката. Тоест Плама е носила отговорност солидарно с Евроенерджи ойл ЕООД за неизплатените задължения към кредитната институция. Ташков припомни пред съда, че съществува и едно четиристранно споразумение, също приложено по делото, в което освен изброените по-горе трима участници е включена и БНБ. Централната банка, управлявана по това време от проф. Тодор Вълчев, е била запозната с договорената между МИНЕРАЛБАНК, Плама и Евроенерджи ойл ЕООД схема на финансиране и се е съгласила да рефинансира банката със сума, която покрива размера на кредитите, отпуснати за доставка на суров петрол. Според Ташков, двете споразумения са изпълнявани перфектно до момента, в който Плама започва да бави разплащанията си с Евроенерджи ойл ЕООД. За опасността от задълбочаване на финансова криза в Плама по онова време съветът на директорите на МИНЕРАЛБАНК неколкократно е разговарял с представители на Министерството на промишлеността, но мерки за стабилизирането й не са взети. Ташков заяви, че за отправените предупреждения за състоянието на Плама свидетелстват заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и показанията на свидетели в предишни заседания по делото. На едно от тях в съда се яви и експремиерът Жан Виденов, към когото е било отправено последното писмо на съвета на директорите на МИНЕРАЛБАНК (преди поставянето й под особен надзор на 17 май 1996 година). В него е изказано опасението, че рафинерията е пред фалит и са предложени начини за преодоляване на кризата в Плама. Ташков припомни, че при разпита си Виденов не е отрекъл, че е имало отправени инструкции към големите държавни предприятия (най-вече от тогавашния промишлен министър Климент Вучев - б.ред.), сред които и Плама, в които се е препоръчвало те да не си плащат задълженията към банките. В материалите по делото има приложена и докладна записка от 10 май 1996 г., според която МИНЕРАЛБАНК е била готова да започне съдебно производство срещу Плама за невърнатите на банката кредити. Само седмица по-късно обаче - на 17 май 1996 г., МИНЕРАЛБАНК бе поставена от БНБ под особен надзор.Следващото заседание по делото ще бъде на 19 и 20 ноември. Тогава съдът ще продължи с изслушването на защитните позиции на останалите подсъдими, с пледоариите на адвокатите им и на прокурора. Очаква се на това заседание да бъде насрочена и датата, на която съдия Астърджиев ще оповести присъдата по делото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във