Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЕЛОТО СРЕЩУ ШЕФОВЕТЕ НА ТСБАНК БЕ ПОДСЛАДЕНО ОТ ЗАХАРНА ДАЛАВЕРА

Вйекослав Смрекар - една от ключовите фигури по делото срещу бившите изпълнителни директори на ТСБанк Любомир Гибински, Николай Златев и Стефан Тодоров, се изправи на 27 януари 2003 г. пред магистратите от Софийския районен съд, но не като обвиняем, а като свидетел. Тримата ексшефове на обявената през 1997 г. в несъстоятелност ТСБанк ще отговарят по обвития с мрачна слава за банкерите чл.282 от Наказателния кодекс. Според Софийската градска прокуратура, те не са спазили разпоредбите на Закона за банките и кредитното дело (ЗБКД), наредбите на БНБ, устава на ТСБанк и единните й правила за кредитиране, когато са отпускали заеми на свързаните с акционерите на банката фирми Ровотел ЕООД, Арси Бизнес Груп ООД, Черноморска технологична групировка АД и ТС Лизинг АД. В списъка с кредитите, по които прокуратурата е подгонила Гибински, Златев и Тодоров, е и заемът за Компакт ООД - дружество, което се контролира от Иван Евлогиев, бивш изпълнителен директор и последен собственик на фалиралата Международна банка за инвестиции и развитие. Включените в обвинението срещу шефовете на ТСБанк седем кредита на изброените фирми са за над 50 млн. щ. долара, 23 млн. г. марки и около 7 млн. нови лева. Към тези суми се прибавят щетите, нанесени от сделката, с която Либела поема дълговете на Дискавъри 93 (собственост на Вейкослав Смрекар и Стоян Николов) към ТСБанк. Бизнесменът Вейкослав Смрекар, който отдавна си е запазил място в черния списък на българските предприемачи, трябваше да изясни подробностите около разигралата се през 1996 г. скандална захарна далавера между Дискавъри 93 ООД и Либела ЕООД, в която потънаха 29 млн. щ. долара и 4 млн. г. марки на ТСБанк. Едно от обвиненията към Златев и Гибински е, че на 21 август 1996 г. са подписали договор, според който Либела (фирма, която е регистрирана на името на македонския гражданин Владко Грижовски) поема дълговете на Дискавъри 93 към банката. Така фирмата на Смрекар се отървава от задълженията си към ТСБанк месец преди кредитната институция да бъде затворена (на 27 септември 1996 г.).На 28 януари 2003 г. Смрекар заяви пред съда, че Дискавъри 93 винаги е била изряден платец и никога не е закъснявала с изплащането на вноските по кредитите. Обезпеченията по тях също били гарантирани по еднакъв начин - със запис на заповед в полза на банката и със залог на налична стока. Във взаимоотношенията между банката и Дискавъри 93 всичко върви гладко до момента, в който се появява съблазънта под формата на македонеца Владко Грижовски. Според показанията на Смрекар през 1996 г. Грижовски, собственик на Либела ЕООД, му предложил много изгодна оферта за доставка на нерафинирана захар на ниска цена. Ние проучихме Грижовски чрез нашите търговски партньори в Македония и те ни увериха, че на него може да се разчита, заяви Смрекар. Затова той сключил с Либела договор за доставка на нерафинирана захар и дори му предплатил 8-9 млн. щ. долара. Пред съда Смрекар обясни, че Дискавъри 93 нямала практика да работи с акредитиви и винаги превеждала директно парите на своите партньори. Подобни обяснения звучат странно от устата на изпечен търговец като него, като се има предвид, че акредитивът е най-сигурната форма на плащане при търговски сделки. Ако е сключен правилно, той гарантира че купувачът ще преведе парите едва когато стоката се намира в ръцете му. Но по някакви причини Смрекар и партньорите му пренебрегват тази банкова услуга. По думите му собствениците на Дискавъри 93 се усещат, че в сделката с Либела нещо куца едва след като няколко месеца поред не получават нерафинираната захар. Аз бях обяснил на Грижовски, че парите, с които сме му платили, кредит от ТСБанк, и поисках по някакъв начин да се разплати с нас, каза в съдебната зала Смрекар. Няколко дни след като поставил ултиматум на македонския си партньор, при едно от многократните си посещения в банката той разбра, че Либела иска да откупи дълга на Дискавъри 93 към ТСБанк. Пред магистратите Смрекар обясни честите си посещения в банката с това, че през август 1996 г. е договарял с шефовете да получи нов кредит за друго свое дружество. Той обаче не можа да си спомни кой му съобщил, че Либела е поискала да откупи дълга на Дискавъри 93. Амнезията на Смрекар е необяснима при положение, че точно заради това заместване в дълг през февруари 1998 г. срещу него е образувано дело за представяне на документи с невярно съдържание, което все още не е приключило. Логично би било той да си спомня до най-малките подробности всичко, свързано със сключения на 21 август 1996 г. договор, според който Либела поема задълженията на Дискавъри 93 към ТСБанк. Смрекар твърди, че на въпросната дата той е отишъл в кабинета на изпълнителния директор на ТСБанк Любомир Гибински и там е подписал споразумението за прехвърляне на дълга, под което вече е стоял парафът на Грижовски. От договора Смрекар разбрал, че неговата Дискавъри 93 вече не е длъжник на банката, и престанал да погасява заемите, които е ползвала фирмата. Либела също не ги е обслужвала. Пред следствието македонският й собственик Владко Грижовски категорично е отрекъл да познава длъжностни лица от ТСБанк и от Дискавъри 93 и да е имал някакви взаимоотношения с тях.След като изслуша на сутрешното си заседание на 27 януари 2003-а Вейкослав Смрекар, следобед Софийският районен съд насочи вниманието си към въпроса заизчезналите документи от архива на ТСБанкЗаседанието се проведе независимо от подадения по обед сигнал, че в сградата на районната магистратура е поставена бомба. Органите на реда провериха помещенията по време на почивката между 12.00 и 13.00 ч. и установиха, че тревогата е фалшива. Затова следобедните заседания не бяха отложени за друг ден.За липсващите папки с кредитни досиета от архива на банката съдът разпита бившия й квестор Димитър Даракев, който, заедно с Виолета Илиева, бе натоварен от БНБ да управлява ТСБанк веднага след като на 23 септември 1996 г. тя бе поставена под особен надзор.Даракев потвърди показанията, дадени от Илиева на предишните съдебни заседания, че камерите в банката са заснели как нейни служители изнасят кашони от кредитната институция. Записът е направен два дни преди Централната банка да постави ТСБанк под особен надзор. Според двамата квестори, не е ясно какво е имало в кашоните, но имуществото е изнесено от стаите на изпълнителните директори. Даракев заяви, че при описването на имуществото в банката не е присъствал никой от изпълнителните й директори. Той обясни, че тъй като той и другият квестор Виолета Илиева са отишли в банката вечерта на 23 септември 1996 г., не е имало време да опишат имуществото й същия ден и това е направено няколко дни по-късно. Според Даракев, единственото, което той и Илиева са направили при първото си влизане в банката, е било да запечатат кабинетите и касите. Той обясни, че освен в БНБ подробна информация за установените нарушения в банката квесторите са предоставяли и на прокуратурата.Показания за събитията от 23 септември 1996 г. даде и свидетелят Пламен Грозданов. Той е бил четвъртият изпълнителен директор в ТСБанк. Но тъй като е отговарял за административните дейности, за личния състав и за външните проекти в банката, т.е. бил е далече от кредитирането, срещу него не е повдигнато обвинение. Той посочи, че при влизането си в банката квесторите не са разрешили на бившите изпълнителни директори да си вземат дори личните вещи, той самият все още не си е получил своите.След като изслуша показанията на Грозданов, съдията по делото Мирослава Тодорова насрочи следващото заседание за 25 март. На него като свидетели ще бъдат призовани бившите синдици на банката - Александър Попов и Васил Василев. Освен това от БНБ ще бъдат изискани всички доклади за дейността на синдиците Димитър Даракев и Виолета Илиева. По искане на адвокатите на обвиняемите Централната банка ще трябва да предостави и Паметната записка с препоръки на МВФ, озаглавена България - укрепване на банковия сектор. В този легендарен документ се съдържа класификацията на търговските банки у нас и отправените препоръки към правителството за затварянето на някои от тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във