Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЕЛЯТ СЪДИЯ-ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВНИ И ЧАСТНИ

И кредиторите сити, и съдия-изпълнителите цели. С тази перефраза на популярната поговорка за вълка и агнето може да се опише развоят на дебата за или против въвеждането на частни съдия-изпълнители у нас. Началото на дискусията около евентуалната приватизация на принудителното събиране на парични вземания, за които има влезли в сила изпълнителни листове в полза на определен кредитор, бе поставено през есента на миналата година. В средата на септември група народни представители, сред които председателят на парламента Огнян Герджиков, неговият заместник Любен Корнезов, шефката на Комисията по правни въпроси Анелия Мингова и колегата й от икономическата комисия Валери Димитров, внесоха в деловодството на Народното събрание два законопроекта - за въвеждането на частното изпълнение и за изменението на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) в частта му за принудителното събиране на непублични парични вземания. Двете законодателни предложения предвиждаха от началото на 2008 г. събирането на частните вземания да бъде прехвърлено от държавните съдия-изпълнители към частни агенти, чието възнаграждение ще бъде процент от събраната сума. Но, както можеше и да се очаква, идеята за приватизация на изпълнителното производство не бе възприета еднозначно от членовете на Правната парламентарна комисия. На заседанието си в четвъртък (20 януари) те формално подкрепиха двата законопроекта, но не малка част от депутатите се обявиха и за запазване на държавните съдия-изпълнителите. Този компромисен вариант бе предложен от народния представител от ОДС Йордан Соколов и бе подкрепен от червените депутати Янаки Стоилов, Михаил Миков и Велко Вълканов. Членовете на правната комисия решиха да създадат специална работна група, която да превърне идеята за смесеното производство в нормативни текстове, така че едновременно с частните съдии-изпълнители да бъде запазено и държавното производство.Един от най-ревностните привърженици на частното изпълнение е председателят на икономическата комисия Валери Димитров. Според него сега съществуващият модел е доказал своята неефективност и е крайно време да се пристъпи към сериозна реформа. Димитров посочи като пример страните от Евросъюза, включително и тези, които бяха приети през май миналата година, които в по-голямата си част са въвели частното изпълнение. Шефът на икономическата комисия не споделя опасенията, че с въвеждането на частните съдия-изпълнители ще се стигне до мутризация на гражданския процес. Всъщност публична тайна е, че поради мудните темпове, с които съдия-изпълнителите успяват да осребряват имуществото на длъжниците, кредиторите у нас нерядко прибягват до услугите на силови структури. Това са т. нар. фирми за събиране на вземания, които по традиция си служат с методи, нерегламентирани в ГПК. По неофициална информация комисионата, която се взема при подобна услуга, варира от 20 до 80 на сто от събрания дълг.Вносителите на законопроектите за частното изпълнение обаче не можаха да дадат пълна гаранция, че порочната практика за силово събиране на паричните вземания ще бъде напълно пресечена, ако съдия-изпълнителите работят на процент вместо на заплата (подобно на нотариусите). Независимо от многото неясноти идеята за приватизация на тази съдебна институция се подкрепя от най-големите браншови организации в страната. Сред привържениците на частното изпълнение са Асоциацията на чуждестранните инвеститори - БИБА, Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата БТПП, Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Асоциацията на търговските банки (АТБ) и Съюзът на работодателите в България. И това е напълно логично, защото статистиката на Стопанската камара сочи, че през 2001 г. неразплатените плащания между компаниите са възлизали на 30 млрд. лева. Година по-късно цифрата нараства на 38 млрд., а през 2003-а междуфирмената задлъжнялост е била 46 млрд. лева. По предварителни данни в края на миналата година тя вече е достигнала 57 млрд. лева.Неособено ласкави за работата на държавните съдия-изпълнители са и данните на Министерството на правосъдието за броя на образуваните и на приключилите изпълнителни дела и за събраните по тях вземания. Така например от насрочените през 2003 г. 31 657 изпълнителни действия по ГПК успешно са приключили едва 16 203. А само през първата половина на 2004 г. са образувани 38 370 изпълнителни дела, като стойността на издадените изпълнителни листове е 251.825 млн. лева. Към тях трябва да се прибавят и наследените от минали години 378 302 дела за 1.579. млрд. лева. Шест месеца по-късно (т.е в средата на 2004 г.) са приключили едва 40 979 дела на стойност 85.518 млн. лева. Според Мария Колева, която е действащ съдия-изпълнител към Софийския районен съд, причините за тази пасивност са не толкова в липсата на мотивация сред колегите й, колкото в несъвършената нормативна уредба. Те са категорични, че действащият ГПК дава прекалено много процедурни възможности на длъжниците да обжалват актовете в хода на принудителното събиране и да размотават процеса с месеци и с години. По думите на Колева, ако съдия-изпълнителите получат повече правомощия и правото да изискват необходимата им информация за имуществото на длъжника (движима и недвижима собственост, банкови сметки, трудови възнаграждения и др.), няма да има особено значение дали те са държавни служители, или частници. Като цяло обаче представителите на гилдията не са единодушни по въпроса дали са съгласни да последват съдбата на колегите си от нотариата и да заработят на частно. При това положение може би наистина е по-добре приватизацията да стане по соломоновски. А току-виж точно от конкуренцията между държавните и частните съдия-изпълнители се родила истината.

Facebook logo
Бъдете с нас и във