Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЕФИЦИТЪТ В ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС МЪЧИ БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ

Запазването на обема на чуждестранните инвестиции и растящият дефицит по текущата сметка на платежния баланс не са само проблем за българската икономика, а и за всяка от страните от Балканския полуостров. И ако досега в държавите от региона е имало сериозен приток на външно финансиране, то това няма да е за дълго, твърдят експерти от ЕБВР. Проблемът е, че привлечените досега чуждестранни инвестиции се дължат основно на приходи от приватизация, чиито възможности съвсем скоро ще бъдат изчерпани. Затова предизвикателство за страните от региона е да заменят прякото външно финансиране с инвестиции на зелено, обясни Питър Санфи, който е част от екипа на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), участвал в разработването на изследването за макроикономическото състояние на страните от Югоизточна Европа. Анализът включва Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Македония, Молдова, Румъния и Сърбия и Черна гора. Според Санфи обобщените икономически данни за региона като цяло показват висок дефицит по текущата сметка. За 2003 г. е той е над 7% от общия брутен вътрешен продукт на всички държави на Балканите (в България той бе 8.7% от БВП, в Албания - 6.7%, в Македония - 6%, в Хърватска - 6%, а в Румъния - 5.8%). Това ниво, смята Сафи е изключително опасно и заплашва стабилността на всяка една икономика. В много случаи обаче в платежния баланс има пропуски и някои данни не се отчитат, обясни експертът от ЕБВР.Друг сериозен проблем е сивата икономика. Според данни на ЕБВР около 1/3 от целия бизнес в страните от региона е в сянка и избягва декларирането и плащането на данъци. Лидер в това отношение е Албания, в която според различни изследвания делът на нелегалната икономика е около 60% от БВП. Безспорен е фактът, че всяка от странните се бори с този проблем, но експертите от ЕБВР препоръчват да се внимава с начина за пълното й ликвидиране. Проблемът според тях е, че това може да предизвика сериозни социални последици, защото участващите в сивата икономика фирми са едни от най-големите работодатели. Добрите новини за региона обаче са повече от лошите, са констатирали в изследването си Питър Санфи и колегите му от ЕБВР - Елизабета Фалцети, Анита Тачи и Сладжана Тепич. Все още страните от Югоизточна Европа отбелязват най-високия икономически ръст на Стария континент, а и очакванията за бъдещото им развитие са оптимистични. През всяка от последните три години БВП на всяка от тях се е увеличавал доста по-бързо от този на държавите от Централна Европа. Така например за 2001 г. средният икономически ръст на страните от Югоизточна Европа е бил 4.5%, за 2002 г. - 4.6%, а за 2003 г. - 4.3%, докато при централноевропейските той е бил 2.4% за 2001-а, 2.3% за 2002-а и 3.6% за 2003 година. Според изследването перспективата за балканските страни и за тази година са доста добри. Прогнозите за 2004 г. са, че те ще отбележат ръст от 4.2%, който отново ще е най-високият в Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във