Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЕБИТНИТЕ КАРТИ СЕ НАДПРЕВАРВАТ С GSM-ИТЕ

Любителите на нестандартни облози могат да организират залагания кой пръв ще набере два милиона клиенти - GSM-оператора Мобилтел или банките - издатели на дебитни карти. Със сигурност наддаването ще е атрактивно, тъй като по данни на картовия оператор Борика към края на юни 2003-а в страната са издадени 1 924 704 дебитни карти. Става дума за значителен по обем и което е по-важно - за бързоразвиващ се пазар. За изминалите четири години броят на дебитните карти, които през 1999-а са били 270 929, е нараснал осем пъти. За същия период общата сума, преминала през тях, се е увеличила от 265.2 млн. на близо 2.24 млрд. лв. (през 2002 година). Само за прегледност - тези средства са приблизително равни на всички бюджетни приходи от данъка върху доходите на физическите лица (около 1.1 млрд. лв.) и от акцизите и пътните такси (1.3 млрд. лв.) за 2002 година.Бизнесът с дебитни карти е толкова обещаващ, че почти всички банки полагат неимоверни усилия да овладеят възможно по-голям дял от него. Лидерите на картовия пазарса ОББ - с над 413 637 клиенти, Банка ДСК - с над 388 хиляди, и ХЕБРОСБАНК, заемаща третото място с 200 хил. издадени дебитни карти. Значителни дялове на този пазар успяха да отхапят БИОХИМ (издател на 163 хил. карти), ПИБ (155 хил. карти) и БУЛБАНК (около 120 хил. карти). Борбата за привличането на нови клиенти за тази услуга е заради дългосрочния финансов ресурс, който собствениците на дебитни карти оставят в банките. Тук някои хора може би ще се изсмеят на глас, тъй като е обществена тайна, че внесените по картови сметки пари не се задържат в тях повече от две седмици. Но по всяка от тези сметки има неснижаем остатък (т. нар. минимално салдо). В повечето случаи той е между 2 и 5 лв., които клиентът няма право да тегли, ако не иска картата му да бъде закрита. По международните дебитни карти на някои банки като ОББ, Пощенска банка, РОСЕКСИМБАНК и БУЛБАНК неснижаемият остатък е от 30 до 50 щ. долара. Според познавачи на пазара на дебитни карти, общият размер на неснижаемите остатъци по картовите сметки (във всички банки) надхвърля 10 млн. лева. Това е неприкосновен дългосрочен ресурс, който винаги е на разположение на кредитните институции и спокойно може да се ползва за отпускането на дългосрочни заеми. Дебитните карти са изгодни за банките тъй като за всяко теглене от тях или за плащане на стоки и услуги чрез ПОС-терминал клиентът плаща комисиона - от 0.15 до 0.30 лв. на транзакция. При получаване на пари от банкомат чрез международна дебитна карта в чужбина тези такси са минимум един процент от сумата. А по някои карти до 3 евро плюс 1% от парите. Твърди се, че общият размер на таксите и комисионите, които банките получават от операциите с дебитни карти, са около 6 млн. лв. годишно. Това са 4% от всички приходи на кредитните институции от такси и комисиони.Банките измислят невероятни хитриниза да пласират дебитните си карти. Те се раздават безплатно при откриване на сметка, при различни промоции и при получаване на потребителски кредити. При сключването на договори за комплексно обслужване на фирми повечето банки предлагат издаването на безплатни дебитни карти за служителите им. За реклама на картите си банките харчат стотици хиляди левове. Но въпреки това желаният от тях ефект все още не е постигнат. Рядкост е в най-гледаното телевизионно време на който и да е канал да не видите клипа на някоя банка, която рекламира дебитните си карти. Допреди година постоянното присъствие на малкия екран бяха картите на Първа инвестиционна банка. Сега нейното място е заето от РОСЕКСИМБАНК. Жестока битка се завърза между банките и по темата коя от тях да обслужва служителите на бюджетните организации.От 2000 г. насам Министерството на финансите (всяка година) препоръчва на шефовете на бюджетните ведомства да плащат заплатите на своите подчинени не на каса, а по картова сметка. Това означава, че всеки служител, който приеме да получава месечното си възнаграждение по безкасов път, трябва да има дебитна карта. Затова всяка есен през ноември банките започват бясно ухажване на шефовете на бюджетни организации - общини, военни поделения, МВР-управления, митници, болници и т.н. За привличането на клиенти някои банки не се свенят да предлагат на шефовете на ведомствата всевъзможни облаги. По тази причина ръководителите на много бюджетни организации просто задължиха своите служители да ползват дебитни карти - независимо от това, дали им харесва, или не.Потребителите на дебитните карти с основание са недоверчиви към тях. Банкоматите все още са малко на брой - 1073 за цялата страна. Монтираните в магазините, ресторантите, хотелите и бензиностанциите устройства (т. нар. ПОС-терминали), които позволяват директно плащане на стоки и услуги с тези карти, пък са едва 3007 броя. Засега българите със сигурност могат да плащат с картите си в почти всички бензиностанции, големи хотели и в хипермаркетите Метро и Билла. Но дебитните карти са почти неприложими при всекидневното пазаруване и на практика се ползват главно за теглене на пари в брой от банкомат. Точно в този случай обаче те често играят лоши шеги на собствениците си. Обикновено по празници - като Коледа и Великден, повечето банкомати бързо се изпразват. Гражданите не могат да изтеглят необходимите им пари и са принудени да обикалят из целия град, за да търсят зареден банкомат.Когато българинът - картопритежател, е в чужбина, е изправен пред още по-сериозна опасност- да остане без пари.Дебитната му карта може да блокира заради разпадане на сателитната връзка между българския национален оператор Борика и картовия оператор на страната, в която се намира. Така нашенският турист ще се окаже без средства за пребиваване и ще псува българските банки до насита. Подобни случаи вече има колкото щете. Особено неприятен обаче бе този през 2000 г., когато в Италия с жълти стотинки остана цяла група инвалиди, отишли там на лечение. Причината бе, че поради прекъсване на връзката между Борика и италианския оператор дебитната карта на водачката на групата се превърнала в ненужен къс пластмаса. Хората във въпросната група събрали последните си налични италиански лири, за да покрият част от разходите. А роднините на инвалидите били принудени спешно да им пратят пари от България, ползвайки скъпите услуги на Уестърн Юнион и на Мъниграм. След подобен случай никой здравомислещ човек дълго не би посегнал към дебитната си карта и би предпочел да държи банкнотите си във вътрешния джоб (в близост до сърцето си). Това не означава, че от дебитните карти няма полза. Иначе те просто не биха се наложили на пазара.Дебитните карти са замислени като форма на защита за парите на гражданите от крадциАко някой отмъкне от джоба ви портфейл с такава карта, няма защо да се тревожите. За да ви вземе парите, апашът трябва да знае личния ви код (т. нар. ПИН-код), който активира картата. Въпреки това злоупотреби има. Струва си да знаете, че дори в близост до вас да няма минувач, когато теглите пари от банкомат, действията ви могат да се заснемат от разстояние с камера, чийто обектив е фокусиран върху пръстите ви. Следващата стъпка на измамниците е да ви откраднат дебитната карта. Да прегледат записа от камерата на забавен каданс, да научат вашия ПИН-код и без проблем да приберат парите от картовата ви сметка. По този начин през 2000 и 2001 г. бяха ощетени хиляди граждани в Румъния. Затова в тази държава използването на карти е изключително ограничено, а банкоматите са едва двеста. Но това не е единственият тип измама. Ако банкоматът глътне дебитната ви карта, не се лъжете да искате помощ от случаен минувач, като му кажете ПИН-кода си. Не е изключено той да е член на престъпна група. Казвайки ПИН-кода си на такъв човек, той не само няма да ви помогне да си върнете картата, но след като си тръгнете разочарован, ще я извади от джоба на банкомата и с нея ще изтегли парите от сметката ви. Независимо от това дебитните карти са станали всекидневие за повечето граждани от страните в Централна Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във