Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЕБИТНИТЕ И КРЕДИТНИТЕ КАРТИ ОВЛАДЯВАТ ФИНАНСОВИЯ ПАЗАР

Ако имаше първенство за най-бързо развиваща се финансова услуга, голямата награда без никакво колебание щеше да бъде присъдена на дебитните и кредитните карти, които издават банките. Статистическите данни говорят точно за това. Според статистиката на БНБ от края на 1999 г. до средата на 2004 г. общият размер на кредитите се е увеличил пет пъти, а на привлечените депозити от граждани и фирми - два пъти. На този фон ръстът на издадените дебитни и кредитни карти и на операциите, които се извършват с тях, е направо главозамайващ. От данните, публикувани в сайта на националния картов оператор БОРИКА, се вижда, че от края на 1999 г. до средата на 2004 г. броят на издадените карти е скочил близо 12 пъти. Преди четири години и половина клиентите на банките са разполагали с 272 хил. карти, докато в средата на 2004-а техния брой е 3.17 милиона. Излиза, че почти всеки втори българин има дебитна или кредитна карта. Според шефовете на някои банки тези данни изкривяват картината за пазара на този вид финансови инструменти, тъй като минимум 20% от издадените дебитни карти са спящи - т.е. от тях не се теглят пари и не се извършват преводи или плащания. Но и отчитайки това обстоятелство, действащите карти пак са с внушителен брой - 2.55 милиона. Що се отнася до ръста на транзакциите, извършени през банкомати и ПОС-терминали за четири години - от края на 1999 г. до края на 2003-а (по-актуални данни няма) той е още по-впечатляващ - увеличението е повече от 1000 пъти. В края на 1999 г. с дебитни и кредитни операции са извършени преводи, плащания или тегления от банкомат на обща сума 3.53 млн. лв., докато в края на 2004-а тя е над 3.6 млрд. лева.Рязкото увеличение на броя на дебитните и кредитни карти и на операциите, които се извършват с тях, до голяма степен се дължи надържавната подкрепа Още в закона за бюджета за 2000 г. и в правилника за приложението му бе записано, че на бюджетните ведомства се препоръчва да изплащат възнагражденията на служителите си по безкасов път. С други думи, те да им бъдат превеждани по сметки. Този тип препоръки държавните чиновници обикновено приемат като заповед. Шефовете на ведомства и бюджетни организации се юрнаха да сключват договори с банките за издаването на дебитни карти за техните служители. Не останаха по-назад и директорите на държавни дружества, че дори и на болниците. Тъй или иначе доброволно и доброзорно над 800 000 държавни служители, медици, учители, военни и полицаи станаха собственици на дебитни карти.Разбира се, за големия ръст на този вид услуга голяма роля изигра и активната реклама на банките. Всяка година дебитните карти са един от най-активно предлаганите продукти чрез елктронните и печатни медии. Кредитните институции обвързват предоставянето на заеми и други финансови услуги с издаването - често пъти безплатно, на дебитни карти. И резултатът е налице - ръст от 12 пъти за четири години и половина.Доказан факт ече дебитната карта е особено полезна, когато трябва да се получават пари, независимо от това дали човек има нужда от тях през почивните дни, дали е в командировка, или на почивка. Например за родителите на студентите от провинцията е много по-просто да внасят през местния клон на банката пари по картовите сметки децата си, които учат в някой от университетските градове, отколкото да им пращат пощенски записи. Схемата е далеч по-проста: ако парите се преведат до 11 часа сутринта, собственикът на дебитната карта може да разполага с тях още същия ден. В случай че сумата е внесена след 11 часа, парите може да се теглят на другия ден сутринта. По същия начин могат да се превеждат пари на родителите или на нуждаещи се роднини в друго населено място. Почти всички кредитни институции предлагат възможността към основната да се издадат и до четири допълнителни дебитни карти Всички те се захранват от една сметка, само че клиентът може да определя дневни лимити за теглене на пари от допълнителните карти. Тази система често се използва от семейства, които искат точно да разчетат разходите си. Човекът, който получава най-много пари - независимо дали това е съпругът или съпругата, има своя дебитна карта, като раздава на останалите членове на семейството допълнителните карти с определените в тях лимити. Например вторият родител може да тегли до 10 лв. на ден, а детето до 3 лв. на ден. За съжаление банкоматите - около 1471 в края на юни 2004 г., все още не са недостатъчни, за да осигурят ефективното ползване на дебитни карти в цялата страна.Малко са и ПОС-терминалите - устройствата, през които с дебитни карти могат да се плащат стоки и услуги, едва 5031. А работата с тях е много проста и е логично да се предположи, че фирмите с удоволствие ще ги инсталират. Отивате например в бензиностанция на Шел или на Петрол и решавате да платите сметката си за горивото, с което сте заредили колата. Служителят набира сумата на клавиатурата на ПОС-терминала и вие я виждате на екрана му. На специално място в устройството той поставя картата ви, след което обръща към вас клавиатурата и екрана, за да наберете вашия ПИН-код - комбинация от цифри, чрез която активирате дебитната карта. Когато извършите тази операция, натискате бутона за превеждане на парите - и те вече са в сметката на бензиностанцията.Много банки - като БУЛБАНК, СИБАНК, SG ЕКСПРЕСБАНК, ДЗИ Банк, ПИБ и БНП-Париба (България) не събират такси за преводи на пари от клиентите, които притежават техни карти. Таксите, който се плащат на останалите банки за преводите при покупки на стоки и услуги с техни дебитни карти, варират от 0.15% до 1% от платената сума, или от 10 до 30 стотинки.ПОС-терминали вече има и във веригите Метро, Била, Оазис, Бонжур и Европа. Повечето големи хотели и агенции за продажба на самолетни билети също разполагат с ПОС-терминали. Ако във всички - или поне в големите магазини и заведения, имаше по един ПОС-терминал, инсталирането на по-голям брой банкомати нямаше да е необходимо, тъй като клиентите директно щяха да плащат за стоките и услугите с дебитните си карти. Само че по-голяма част от фирмите все още не гледат с добро око на ПОС-терминалите, тъй като масовото им използване прави прозрачни за данъчните органи оборотите на тези дружества. Дебитните и кредитните карти могат да се ползват и при пътувания в чужбинаТам обаче притежателите им винаги трябва да имат едно наум и да си носят поне половината от необходимата им валута в джоба. Причината е, че не са редки случаите, когато издадените от български банки дебитни карти отказват да работят в чужбина.Всички банкомати имат меню на английски език, което информира клиентите какво и в каква последователност трябва да направят, за да изтеглят пари. Много от банкоматите дори имат опция за избор на езика, на който исканата информация да излиза на екраните. Най-често това е английски, френски и немски плюс езикът на страната, в която се намира банкоматът. Ако дебитната карта блокира поради грешно въведен ПИН-код или по други причини, клиентът трябва да информира картовия отдел на банката и след това да изпрати по факс данните от личния си паспорт и номера на картата, за да бъде тя разблокирана.Трагедията настъпваако банкомат в чужбина глътне дебитната карта. Тогава тя може да бъде възстановена само в България и, за да не остане собственикът й без пари, добре е незабавно да се обади на роднини, колеги или приятели в България, за да му изпратят пари чрез системите за незабавни разплащания Уестърн Юнион или Мъни Грам. Те имат широка мрежа от представителства в почти всички държави с що-годе развит банков сектор и чрез тях всеки може да си получи парите до 10 минути, след като са преведени от България. Неприятното е, че таксите, които ще трябва да плати човекът, изпращащ сумата, са доста соленички - между 3 и 15% от размера на превода. Не е изключено собственикът на международна дебитна карта да не може да изтегли пари с нея извън страната си, без да има вина за това. Има случаи, когато дебитните карти отказват заради нарушена комуникация между българския оператор БОРИКА и картовия оператор на съответната чужда страна. Тъй като връзката между тях се осъществява чрез сателит, се случва в нея да има сривове, които обаче могат да докарат до инфаркт притежателите на дебитни карти.Ако дебитната карта работи безотказно извън страната, но парите в нея не стигат, собственикът й може да помоли свой близък в България да внесе средства по съответната картова сметка и максимум след един ден те ще бъдат на разположение, без да е необходимо да се плащат допълнителни такси и комисиони. В повечето европейски държави и в САЩ банковата карта дава и друго самочувствие. Там просто са свикнали да плащат с карти и затова почти всички магазини и заведения са оборудвани с ПОС-терминали.Кредитните картизапочнаха масово да навлизат в България от 2001 г. насам. За да получи кредитна карта обаче, на клиента ще му се наложи да разкаже пред банката и майчиното си мляко. Той трябва да даде подробни сведения за финансовото си състояние - доходи, депозити, имоти, задължения към държавата и към други банки и финансови институции. Попълването на тези формуляри стряска повечето клиенти, желаещи да получат кредитна карта. А когато научат лихвата, която им начислява банката по ползвания чрез картата заем, направо им се завива свят, тъй като при различните кредитни институции тя варира от 1% до 2% месечно. Банките твърдят, че лихвените равнища по кредитните карти са по-високи, тъй като заемът, който клиентът може да ползва чрез този продукт, е напълно необезпечен. А лимитите по кредитните карти съвсем не са малки. При ОББ, в зависимост от картата, която се издава и от доходите на клиента, те достигат до 10 хил. лв., при БУЛБАНК - до 20 хил. лв., а при ПИБ - до 50 хил. лева. Особеното е, че при повечето кредитни карти лихвите започват да се начисляват на 45-я или 48-я ден, след като клиентът ползва заем чрез тях. Това дава възможност на гражданите да не плащат високите лихви, ако бързо си погасят задълженията към банката, издала кредитната карта. Развитието на този продукт до голяма степен зависи от увеличаването на платежоспособността на населението. Факт е обаче, че в него е бъдещето. Доказват го и статистическите данни на Борика. Според тях в края на 1999 г. издадените кредитни карти са били 1417, а четири години и половина по-късно те са около 54 241. Според служители в някои банки, когато средната работна заплата в България достигне 1000 лв. месечно, броят на издадените кредитни карти ще достигне този на дебитните. Това ще стане в доста далечно бъдеще, тъй като според данните на Националния статистически институт средната работна заплата по трудови договори в края на март 2004-а е била 283 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във