Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Даваме на Европа над 411 млн. лв. за банков ремонт

Скъпичко може да ни дойде евентуалното влизане на България в Европейския банков съюз. Банките ще трябва да плащат една, ако не и две такси за банков надзор, чиито размери тепърва ще стават ясни. А пък натрупаните вече средства за преструктуриране на кредитните институции ще трябва да бъдат прехвърлени по сметките на Европейския фонд за преструктуриране. На 18 октомври парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на първо четене нормативния документ, който ще легализира този превод. А става дума за 411.1 млн. лева. И не само. Извърши ли се един път тази операция, всяка следваща година българските банки ще трябва да продължат да правят вноски в същия този единен европейски фонд. Затова е добре, когато българските депутати гласуват нормативния документ, уреждащ  трансфера на тези средства, да са получили  пълна яснота как въпросният европейски фонд взема решенията си, когато става дума  дали и колко пари да даде за преструктурирането на една банка.

Отсега  трябва да е ясно, че  гласът на страната ни по тези важни въпроси няма да звучи с голяма тежест. И нищо чудно да се окаже, че в един момент ще участваме в плащането на нечии други европейски сметки. За какво всъщност става въпрос?

Едно от важните изисквания, които българската държава трябва да изпълни, за да бъде приета от ЕЦБ в Европейския банков съюз, и респективно - в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото - ERM ІІ, е да се присъедини към Единния фонд за преструктуриране, който работи от 1 януари 2016-а. Това е структурата, в която вече две години банките от Европейския банков съюз събират пари, които - вече  по решение на Европейския банков надзор на ЕЦБ и на Европейския банков орган, може да бъдат използвани за преструктурирането на  банка с проблеми.

Според последното съобщение на въпросния европейския фонд през  2018 г.  3315 европейски банки са внесли в него 7.5 млрд. евро . Така в сметките му вече  са се натрупали 24.9 млрд. евро. За сведение - преди няколко дни агенция "Ройтерс" разпространи информация, в която се казва, че според Доминик Лабурекс, член на Единния борд за преструктуриране, капиталовият недостиг на 35 от най-големите банкови групи в Еврозоната възлиза на 125 млрд. евро. Става дума за средствата, които са нужни на въпросните групи, за да покрият всички изисквания по капиталовите буфери.

Разбира се, сумата от 411.1 млн. лв., която при евентуалното присъединяване на България към Европейския банков съюз Българският фонд за преструктуриране ще прехвърли на европейския, е нищожна на фона на цитирания общ  размер на натрупаните в него средства.

Въпросът е  дали страната ни само ще плаща, а достъпът й до Европейския фонд ще бъде илюзорен. Защото 411.1 млн. лв.  са нищо за банка от еврозоната, но за българския кредитен сектор са  доста сериозни пари. Ако например 200 млн. лв. бъдат налети в капитала на една кредитна институция, с тях могат да бъдат  покрити  рискови активи от 1.4 млрд. лева.

Да уточним, че българският Фонд за преструктуриране на банките е създаден през 2015-а и е различен от Фонда за гарантиране на влоговете. Активите на Фонда за гарантиране на влоговете в момента са 678.78 млн. лв. и тези пари засега си остават в България. Казваме засега, защото ако в ЕС се постигне споразумение за създаване на общоевропейски фонд за гарантиране на влоговете, част от натрупаните в нашия - български фонд, пари, а може би и всичките, вероятно също ще излязат от страната ни и ще попълнят поредната общоевропейска сметка.

Важно е да се знае, че след подписването на въпросното споразумение и влизането на България в Европейския банков съюз крайната преценка за това, дали една банка може да бъде подкрепена със средства за преструктуриране, вече преминава е в правомощията на Европейския банков надзор и на ЕЦБ. А те не са доброжелателно настроени към проблемните банки с активи под 50 млрд. евро. Показателен в това отношение е  случаят с третата по големина банка в Латвия - "Ей Би Ел Ви" (ABLV) -  през февруари 2018-а ЕЦБ я остави да фалира  без никакви  колебания.

Не бива да се заблуждаваме и за друго - че събираните във фондовете за преструктуриране средства могат да служат за ликвидна подкрепа. Това е изрично забранено и в европейската директива, и в регламента, уреждащ преструктурирането на банки, а също  и в българския закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

При преструктурирането на банки акционерите губят напълно  своите права, ръководството на институцията се отстранява и дейността й се поема от назначен от органа по преструктуриране представител - нещо като квестор. След акционерите идва ред и на големите необезпечени кредитори, които трябва да редуцират своите вземания с размер, който да позволи банката да бъде оздравена. Единствените защитени лица при  подобна процедура са собствениците на гарантирани влогове и обезпечените кредитори. Проблемната банка може да бъде преструктурирана с пари от фонда само след предприемането на описаните мерки и ако при прилагането им се окаже, че има възможност да бъде оздравена.

След ратифицирането на споразумението, за което става дума - за  прехвърлянето и взаимното използване на вноски и след  евентуалното влизане на страната ни в Европейския банков съюз, преструктурирането на която и да е кредитна институция у нас ще става след благословията на Европейския банков надзор. С други думи, страната ни ще предаде  парите, събирани от българските банки, в разпореждане на  външна за страната ни институция, без да има каквато и да е гаранция, че при необходимост ще може да ползва тези средства. Единственият успокояващ факт е, че тази институция ще е европейска. Решението за това, дали базирана у нас банка ще получи достъп до тези пари, вече ще  вземат "началниците"  извън страната.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във