Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДАНЪЧНИТЕ СЕ ЗАИГРАХА С НЕРЕАЛНИТЕ ЦЕНИ

ЛИХВИТЕ ПО КРЕДИТИ НАД 17% СА ПОДОЗРИТЕЛНИДанъчните закони изобилстват от мерки, насочени срещу фирмите. Благовидният повод за въвеждането им е, че така ще бъдат притиснати нередовните платци и шмекерите. Резултатът за дружествата обаче е, че много разходи не им се признават за такива (например брак на активи, ремонти, разходи за лични потребности) или пък се облагат със специален данък (например разходите за автомобили, социалните и представителните разходи). В други случаи фирмите са длъжни да отчитат приходи, които реално не са получили. Непризнаването на данъчен кредит по ДДС също е една от мерките, насочена срещу евентуални нарушения.Честите поправки в тези текстове на данъчните закони са не само повод за много спорове, но и нерядко внасят объркване (дори у данъчните служители). Въпреки това след всяка поредна промяна остават незазидани вратички, които се използват от истинските нарушители.Такъв е случаят и с трансферното ценообразуване, с което се занимава Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). С този термин се характеризират специфични операции за източване на печалби от компаниите, без за тях да се плащат данъци. Класическият пример за това е - когато едно дружество купува стоки по завишени цени и ги продава на занижени цени на друга фирма, която е регистрирана в офшорна зона. И двете компании са собственост на едно и също лице. То плаща по-малко данъци и в джоба му съответно влизат повече приходи, тъй като вследствие на трансферното ценообразуване печалбата от сделките остава в офшорната фирма. Схемата позволява компанията майка да печели директно от дъщерните си дружества, без обаче да получава от тях дивидент, за който у нас трябва да плаща 15% данък. Тази схема се прилага от много предприятия, купени от чуждестранни инвеститори. Едно от предизборните обещания на НДСВ обаче бе, че ще ограничи тази практика на източване на печалби. Но както много други закани на царските хора, и тази засега виси във въздуха. Известно е само, че на експерти от МФ е възложено да разработят проектозакон за трансферното ценообразуване.Един от текстовете в Закона за корпоративното подоходно облагане може да изправи косата на много кредитори и длъжници. Това е разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 3, която казва, че при получаване или даване на кредит с лихва, която се отличава с повече или по-малко от 1/4 от законната, финансовият резултат на длъжника, респ. кредитора, се увеличава със сумите, които произтичат от това отклонение. Казано по-просто, ако законната лихва е 10%, а предоставеният кредит е с 5% лихва, то отклонението трябва да се обложи с данък печалба, тъй като се предполага, че кредиторът ще получи разликата от 5% като прикрит приход. Тълкуванието е аналогично и в случай, че лихвата по кредита надхвърля с една четвърт законната. Тогава превишението няма да се признае за разход на заемополучателя.При сегашните лихвени равнища това ограничение засяга твърде много сделки (виж таблицата). Лихвената статистика на БНБ показва, че кредитите в долари, отпускани от банките, почти винаги надхвърлят тавана на лихвите, които могат да се признаят за разход. Лихвите по депозити пък често са по-ниски от размера, приемлив за данъчните.Цитираната разпоредба (чл.15, ал.3, т.3 от ЗКПО) обаче рядко предизвиква паника у кредитори и длъжници, защото не се прилага поголовно. Причините за това са две: първата е, че ограничителната мярка е измислена само за случаи на трансферно ценообразуване - т.е. за отчитането на сделки по нереални цени, които водят до източване на печалби от една компания към друга. Неслучайно този текст се намира в раздела Предотвратяване на отклоненията от данъчно облагане на ЗКПО. На второ място, текстовете в този раздел трудно могат да се нарекат прецизни и работещи. И най-щедрите кредитори а и длъжниците, които плащат по-високи лихви (от признатите по ЗКПО), все още могат да спят спокойно. Защото преди да се стигне до въпросния текст на чл. 15, ал. 3, има няколко други разпоредби, които определят дали той ще се прилага. Излиза, че регулирането на лихвите от данъчните на практика се извършва само ако:- свързани лица сключват сделки при условия, които се отклоняват от обичайните (чл. 13);- една или повече сделки са сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително и привидни сделки (чл. 14); - в резултат на посочените по-горе сделки печалбата е намалена или е отчетена загуба (чл. 15, ал. 2).Следователно, ако сте сключили договор за банков кредит с лихва от 20%, не е задължително по-големият разход да не се признае. Това ще стане, само ако сте акционер на банката или пък статистиката на БНБ показва коренно различни числа за средните лихви. Трябва да се признае обаче, че подозрението за привидни сделки може да легне над всяка операция, която се осъществява при по-различни условия. (Бел. ред. - в България трудно се установява пазарната лихва, а какво остава за отклоненията от нея.) От друга страна, свързани лица са както акционерите, така и служителите (т. 3 на Допълнителните разпоредби на ЗКПО.) А това обстоятелство незабавно привлича вниманието към вътрешните кредити на банките.Освен че е пожелателна, уредбата за борба с данъчните отклонения е и много непълна. Ако дадена фирма плаща прекалено високи лихви по кредитите, тя трябва да увеличи финансовия си резултат със сумите, произтичащи от... тези сделки. Под термина сумите се разбират разходите за плащането на високите лихви. Но не е ясно в какъв размер трябва да се увеличи финансовият резултат на кредито-получателя (само с разликата между нормативно признатата и реално платената лихва или с цялата сума, която фирмата е изразходвала за издължаване на високата лихва).Освен това пропуските в дефинирането на законната лихва са толкова сериозни, че данъчните не прибягват често до въпросния чл. 15. Според определението, дадено в Допълнителните разпоредби на ЗКПО, законна лихва е основният лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта. Но когато кредиторът или лизингодателят е чуждестранно лице и няма дейност в страната (например австрийската Централ Кредит унд Вексел банк, която отпусна заем на българската фирма Рексойл), за законна лихва се приема шестмесечният ЛИБОР на съответната валута, при която е предоставен кредитът, плюс 5 пункта.Голямата загадка е каква е законната лихвакогато кредитът е във валута, но кредиторът е българска компания (например при ипотечните кредити в долари, които отпуска Първа инвестиционна банка)? Очевидно е, че в случая не може да се приложи формулата ОЛП плюс 10 пункта, тъй като тя се отнася само за левовите заеми. Законната лихва не е и ЛИБОР плюс 5 пункта, тъй като това се прилага само за кредити от чужбина.В подобна ситуация излиза, че е достатъчно заемът да се уговори във валута и ако кредиторът не е чуждестранна фирма или банка, която има дейност в България, то на практика върху размера на лихвата по отпуснатия от нея заем няма ограничения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във