Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДАНЪЧНИТЕ ОБЕЩАНИЯ СА САМО МЪГЛА ОТ ДУМИ

Емил Хърсев е роден в Димитровград на 19 октомври 1961 година. Завършва немска гимназия, а впоследствие финанси и кредит в УНСС. Кандидат е на икономическите науки. От 1990 до 1993 г. е изпълнителен директор в БНБ, после и неин подуправител. Сега е шеф на консултантската фирма Хърсев и Со. Семеен, с две деца.Г-н Хърсев, напоследък се правят недвусмислени заявки, че ще се редуцират някои от данъците за бизнеса и за гражданите. Обявено бе, че от началото на 2005-а ще се въведе семейно подоходно облагане. Смятате ли, че е дошло времето за такива данъчни реформи?- Подобни идеи само витаят във въздуха, без изобщо да са предприети някакви реални стъпки. Не знам нещо сериозно да е направено за въвеждане на семейното подоходно облагане, т.е. за промяна на системата на лично облагане в България. Иначе приказки всякакви. Но не се забелязва законопроект или намерение, подплатено с документ. Убеден съм, че няма да е това правителството, което ще извърши данъчната реформа. По правило такива реформи се правят в началото на мандата, а не в края му. В момента този кабинет няма нито властовия ресурс, нито времето, за да извърши радикални данъчни промени. Следващият - може би да. Все пак свалянето на данък печалба до 15 на сто е част от данъчната програма на този кабинет... .- Ясно е, че с наближаването на изборите ще се разиграят поредното предизборно наддаване и пазарлък между партиите коя от тях повече ще намали данъците. Очаквам в тази кампания да се стигне до много груби лъжи. Подобен тон вече беше зададен преди миналите избори. Полето на данъчната политика очевидно ще е мястото на най-остър сблъсък. По-важни са обаче не толкова обещанията, колкото реалните възможности да се промени системата на данъчно облагане от 2005 година. Такива няма, така че и мащабни реформи просто няма да се случат.Вие сте един от радетелите за въвеждането на т.нар. структуриран ДДС. Защо и сегашният финансов екип бяга като дявол от тамян от идеята да се въведат диференцирани ставки на този налог да се намали облагането примерно на някои стоки от първа необходимост?- Защото на България й харесва да е най-правоверната данъчна държава в Европа. Тезата за единния ДДС в Евросъюза на теория е записана във всички хармонизационни документи на Общността. Лошото е, че почти нито една страна не прилага тези постулати. Факт е, че нашата е с най-тежкия ДДС. Той е единен, висок и отгоре на всичко крайно неприятен за платеца. Само в скандинавските държави този налог е по-голям, но там са предвидени много облекчения, които позволяват заобикаляне на правилата.Има и друг проблем. У нас сме свидетели на невероятен данъчен терор, упражняван върху всеки, който иска да си възстанови ДДС-то. Има отлагателни срокове за възстановяване, непризнаване на данъчен кредит и други дивотии, които ги няма в практиката на други страни. Нито са описани във финансовата литература. В този смисъл въпросите за ДДС в България даже не опират до размера на ставките и структурата на данъчните облекчения. По-съществено е да се облекчи режимът на облагането, като се намали терорът върху бизнеса.Когато данък печалба беше намален от 23 на 19.5%, правителството обяви, че оставя в ръцете на бизнеса допълнителни 200 млн. лв. за инвестиции и разкриване на нови работни места. Задаващата се редукция до 15% също е съпроводена с подобни послания...- Държавата не дава пари на бизнеса. Просто му взима по-малко. По същия начин може да се каже, че вместо две ризи ще му бъде свалена само една. По-големият въпрос е дали изобщо ще има намаление на данъците? Защото то е възможно, след като стане част от законодателството. А не когато обикаля пространството във вид на мъгла от думи. Мисля, че е реално единствено падането до 15% на ставката за корпорациите. Всички други приказки са само част от предизборната игра. Като цяло как оценявате данъчната и фискалната политика на сегашното правителство през първите три години от новия мандат?- По-скоро положително. Изглежда, че това мнение се споделя и от повечето безпристрастни наблюдатели. Фискалната политика е последователна - без грешки и сериозни проблеми. Вярно, тя е по-скоро инертна и консервативна, тъй като не реши вече съществуващите проблеми. Но като че ли така е по-добре.Без грешки... Това ли е обаче възможната политика в днешните български условия?- Факт е, че правителството не прави грешки във финансовата политика и действа канонично и правилно. Вярно е също, че не прави резки движения, поради което не постига грандиозни и забележими успехи. Но в икономиката не се правят магии. Нито се съставят списъци от мерки, които да бъдат следвани в очакване на чудото. В икономическата политика има поне стотина базисни параметъра, които могат да се разглеждат само в съвкупност. Безумие е да се променя една или друга сфера, без да е ясно какво става с останалите. Това се отнася до целеполагането на идеите, но при приложението им нещата стават по-сложни. А точно от това зависи до каква степен икономиката ще е ориентирана към развитие.Примерно, ние имаме чудесно ДДС-законодателство на хартия , но имаме проблеми със събираемостта. Или бюджетирането - там също видимо всичко е наред. Но продължава трайната тенденция за намаляване на прогнозата за приходите. Просто правителството поддържа наследения навик да се лъже, че приходите ще са по-ниски. А когато впоследствие се регистрира преизпълнение, Министерският съвет харчи парите на данъкоплатците за каквото му е угодно, заобикаляйки контрола на парламента и идеята за прозрачност на обществените разходи. Така че пороците в приложението на политиките си остават.Остава и осигурителната тежест за бизнеса и населението, която в общи линии също се запазва.- Напротив, има желание осигуровките да се увеличават. Не е некоректно осигурителната тежест да се смята за част от данъчната. Още повече че в България им данъчен модел на осигуряване. Докато при капиталовия модел, както при застраховането, се създава пряка връзка между това, което се дава, и това, което се получава от осигурения. Такова нещо у нас не съществува. Всички плащаме, каквото ни е наредил законодателят. А кой какво получава - се определя от държавата, и то в бъдеще време. Този модел не е създаден от сегашния кабинет. Но той дори и не предложи някакви мерки за промяна. А е ясно, че този модел няма да оцелее.Искате да кажете, че осигурителната система ще фалира?- Просто разходопокривната система на осигуряването е доказала своята недостатъчност. Това е администрация, която не може да бъде поддържана вечно. Държавата не може да изпълнява функциите на финансова институция от какъвто и да е вид, като изключим ролята й в Централната банка. Всички други нейни опити да се прави на осигурител, на брокер на борса и т.н. са обречени на неуспех. Предизвестен е провалът примерно на НЗОК. Рано или късно тя ще трябва да премине към друго управление, в което държавата няма да има водещо място, а ще заеме най-много презастрахователни функции. Това е най-помпозната институция, но тя няма живот, колкото и сгради да си построи.Как гледате на идеите за въвеждането на единен плосък данък в България? Според финансовия министър Милен Велчев, обществото не ги възприема, тъй като така ще се облагодетелстват само богатите. - Безумно ме дразни внасянето на буквално преведени термини от английския език в българския финансов речник. Плоски са само представите на лицата, които в момента защитават една идеология в облагането, без въобще да достигат до нейните корени. В българската финансова литература, която има традиции още от ХIХ век, облагането винаги се е деляло на прогресивно (каквото е в момента) и пропорционално. Сега по-богатите внасят повече в хазната, като се дава възможност на държавата да преразпределя и да играе допълнителни социални функции в обществото. Така че връщането на пропорционалното облагане означава, че се отказваме от тази идея. Някои икономисти искат промяна на съществуващото статукво и ни връщат в един спор, воден в Европа през 14 век. Само непознаването на финансовата теория обаче може да върне тази дилема в публичното пространство. Тъй като проблемът не е финансово-технически, а социално-политически. Иначе и аз съм за по-малко държава и по-ниски данъци. Достатъчен ли е за страната ни един икономически ръст от порядъка на 4-5% годишно? - Такъв ръст на БВП е добро постижение за Европа. В повечето анализи се приема, че най-ниската точка на разпад на българската икономика е първото тримесечие на 1997 година. След това се прогнозира възможен годишен ръст от порядъка на 9-10 процента. В други държави се е стигало до 15%, например в Китай. Но у нас развитието на икономиката е по-бавно. Защото то не е като да задействаш машината и да пуснеш ядрения реактор. Икономиката не е автомат, нито се подчинява на команди. А правителството може само да я стимулира, като не е ясно какви точно ще са резултатите. Така че само може да се гадае какъв ще е ръстът през следващите години. Може би 4-5% все пак са изпълними. Българският бизнес, който е много бит и предимно скептичен към обкръжаващата го действителност, предпочита да работи на сигурно. До неотдавна фирмите даже нямаха достъп до финансиране. Сега има известно раздвижване по линия на кредитите, но то става по-скоро в полза на чуждестранните банки. Освен това, когато се говори за ръст, трябва да се има предвид и фактът, че се отчитат само постиженията на официалната икономика. Само че в България има и много сериозен сив сектор, който всъщност е доста градивен - помага на българите да оцеляват и създава стабилността на икономиката. Да, той не плаща данъци, но пък не върши и нищо престъпно.Има ли рискове от по-висока инфлация? - Не съществуват каквито и да е опасности на макроравнище от гледна точка на инфлацията. По-скоро рисковете са за домакинските бюджети. Може да се очаква влошаване на конкурентоспособността на българските стоки, които стават по-скъпи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във