Банкеръ Daily

Стенограма:

Данъчната амнистия - "по разпореждане" на Горанов

Предложението за опрощаване на данъците на вероизповеданията е направено от Министерството на финансите. Това става ясно от стенограма от заседанието на парламентарната комисия по вероизповеданията от 19 декември 2018 година.

В документа, качен на сайта на Народното събрание, е отразено следното изказване на депутата от ДПС Йордан Цонев: "Само да поясня, господин Председател, преди да почнат дебатите, ако има такива, че това предложение е изготвено от Министерството на финансите по разпореждане на финансовия министър. Става въпрос за данъчна амнистия на всички вероизповедания за техните просрочени неплатени публични задължения към 31 декември, да кажем, или към някаква друга дата, която избере Комисията и народните представители. Доколкото въпросът е фискален, той е чисто фискален, по принцип не подлежи на съгласуване и обсъждане с вероизповеданията. Ако някое от тях не иска да ползва тази преференция, там изрично е записано от експертите на Министерството на финансите, че който иска да ползва данъчната амнистия, трябва да предприеме активни действия, тоест тя не е пасивна, трябва да подаде съответното искане и така нататък. Пояснявам това, защото въпросът е фискален и той е решен от министъра на финансите. Това е във връзка с Вашата бележка, че има политическо решение по въпроса и във връзка с дебатите, че въпросът е чисто фискален, не касае религиозни права, религиозни задължения и по никакъв начин не накърнява правата на религиозните общности. Ако искат, ползват тази данъчна амнистия, ако не искат, не я ползват – тяхна воля. А иначе въпросът е чисто фискален".

Тогава текстовете са отхвърлени с 5 гласа "за" срещу 5 "въздържал се". Преди дни обаче предложението в крайна сметка бе прието на първо четене в пленарна зала. Оказа се, че задълженията на Главното мюфтийство са около 8 млн. лева. Основни противници на амнистията са "Обединени патриоти" и БСП, макар че социалистите бойкотират работата на парламента и не участват в гласуванията.

В понеделник (11 март) въпросът бе обсъден на среща между премиера Бойко Борисов, патриарх Неофит и главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи. Засега не се очаква отмяна на текста между първо и второ четене в парламента. 

В разговора с Борисов главният мюфтия на мюсюлманите в България д-р Мустафа Хаджи коментира, че промените в Закона за вероизповеданията са закъснели. "Затова благодаря на българското правителство, във Ваше лице, че вие намерихте сила и воля да направите това нещо. Необходимо е всички тези въпроси да бъдат решени овреме и ако бяха решени овреме, нямаше да се стигне до такива проблеми", заяви още д-р Хаджи.

Преди дни казуса коментира и самият финансов министър Владислав Горанов. Според него решението, взето в парламента, има за цел максимално и бързо да се намалят възможните влияния на външни разузнавателни служби и други върху отделните вероизповедания. Затова законодателят е предвидил субсидии за вероизповеданията, посочи Горанов, цитиран от БТА. По думите му размерът на сумата представлява относително малка сума на фона на 40 млрд. приходи в бюджета. Приходната администрация разполага с разбивки за дълговете на мюфтийството и те са свързани с осигуровки, данък върху доходите на физическите лица, декларирани от страна на регистрираните вероизповедания, има и корпоративен данък, обясни Владислав Горанов. 

Ето как протича дебатът в Комисията по вероизповеданията: 

ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, ще го прочета:
Предложение за „Преходни и заключителни разпоредби“. Предварително казвам, че това е политическо решение.
„(1) Регистрираните по този закон вероизповедания се освобождават еднократно от плащане на неплатените до влизането в сила на този закон – до конкретната дата, например до 31 декември 2018 г. – публични вземания по реда на чл. 162, ал. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, включващ и главници, лихви и разноски по тях.
(2) Освобождаването от плащане на неплатени публични вземания по ал. 1 се извършва по писмено искане на лицето по образец, утвърден от министъра на финансите. Искането се подава от лицето по ал. 1 пред компетентен орган, установил съответното публично вземане в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
(3) Актовете за еднократно освобождаване се издават от съответния компетентен орган.
(4) Актовете по ал. 3 могат да се оспорват по административен и съдебен ред по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс.
(5) В 7-дневен срок от влизането в сила на акта по ал. 3 неплатените публични задължения се отписват.
(6) За неуредените в този Закон случаи се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс.“
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само да поясня, господин Председател, преди да почнат дебатите, ако има такива, че това предложение е изготвено от Министерството на финансите по разпореждане на финансовия министър. Става въпрос за данъчна амнистия на всички вероизповедания за техните просрочени неплатени публични задължения към 31 декември, да кажем, или към някаква друга дата, която избере Комисията и народните представители. Доколкото въпросът е фискален, той е чисто фискален, по принцип не подлежи на съгласуване и обсъждане с вероизповеданията. Ако някое от тях не иска да ползва тази преференция, там изрично е записано от експертите на Министерството на финансите, че който иска да ползва данъчната амнистия, трябва да предприеме активни действия, тоест тя не е пасивна, трябва да подаде съответното искане и така нататък. Пояснявам това, защото въпросът е фискален и той е решен от министъра на финансите. Това е във връзка с Вашата бележка, че има политическо решение по въпроса и във връзка с дебатите, че въпросът е чисто фискален, не касае религиозни права, религиозни задължения и по никакъв начин не накърнява правата на религиозните общности. Ако искат, ползват тази данъчна амнистия, ако не искат, не я ползват – тяхна воля. А иначе въпросът е чисто фискален. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Веселинов има думата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, ето затова в Правилника на Народното събрание пише, че предложителят трябва да мотивира своите предложения. Аз бих искал да знам кои вероизповедания колко дължат на бюджета и с този щедър жест, който всъщност разбрах, че е политическо решение, не разбрах на коя политическа сила, кой какво получава, тоест какво ще си спестите да плати на фиска! Така че моля да бъде изнесена тази информация, за да могат народните представители да си формират мнението.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Въпросът е принципен и ние няма да подкрепим това предложение. Не е възпитателно и не е в полза на фискалната политика.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Други мнения? Има ли други изказвания? Няма.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: А има ли информация, която да ни го обяснява?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: На мен лично не са ми я давали, казах, че… (Реплики.) Но пак Ви казвам, това се гласува в залата. 
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Става дума и за друго нещо, което е много сериозно. Когато българският съд е обявил дадени публични вземания със съдебно решение, каква амнистия ще може да наложи фискът и министърът на финансите? Аз зная конкретен случай с мюсюлманското вероизповедание и неговите публични задължения, влезли със съдебно решение в правния мир, и публичен изпълнител си събира средствата, които трябва да влязат във фиска.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: След като се дава амнистия, тя засяга всичко.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Тоест, значи противоречим и на съдебните решения? Май?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Май да.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Е, това е много грубо нарушение.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Със задна дата ли е това?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Става въпрос за публичните задължения.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Влезли в сила! Ако ревизионни актове се налагат за в бъдеще, иди дойди, ама за нещо, влязло в сила с решение, което е задължително…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не съм юрист, не мога да Ви кажа.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Е, аз мога да Ви кажа!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз не мога да Ви кажа.
МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ: Ние, представителите на Светия синод, можем да коментираме неща, които са гледани в Светия синод. Такова предложение за амнистия при нас нямаше, първо.
Второ, ние почти нямаме никакви дългове, Българската православна църква. Това мога да кажа. Повече по този въпрос нямам право, защото нямам пълномощия от Светия синод, тъй като това не беше в предложените от Синода текстове и не е гледано.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: То е и извън обхвата на Законопроекта, ако трябва да сме коректни, и ако се върнем в началото на разговора ни.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: След като е предложено, съм длъжен да го поставя на гласуване.
Моля, гласувайте. (Реплики.) Аз го внасям, защото казах, че е политическо решение. Това вероятно ще се реши в залата.
За – 5, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението не се приема.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във