Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ НА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ

Международната рейтингова агенция Стандард енд Пуърс повиши на 7 октомври оценката си за дългосрочния валутен дълг на България от BB- на BB и за дълга в левове от BB на BB+. И какво от това!, ще си кажат повечето хора, попипвайки празните си джобове. И ще бъдат прави. Защото увеличаването на рейтинга не води до автоматично увеличение на доходите на населението. Но колкото и странно да звучи, по-високата оценка от Стандард енд Пуърс (Standard Poors) или от Мудис (Moody's), макар и индиректно, има отношение към обикновения човек. Покачването на рейтинга на държавната означава, че тя ще може да получава от международните пазари по-евтино финансиране. С други думи, облигациите, които емитира България, ще са с по-ниски лихви и разходите, които бюджетът прави за обслужването им, ще са по-малки. Следователно правителството ще има възможност или да увеличи парите, които дава за здравеопазване, образование, социални разходи - пенсии и помощи, за отбрана и сигурност, или да намали данъците и социалноосигурителните вноски.Колкото е по-висок кредитният рейтинг на една държава, толкова по-сигурна е тя, че представлява интерес за външните инвеститори. А притокът на чуждестранни капитали означава нови работни места и възможности за по-високи заплати.Повишаването на рейтинга влияе и върху финансирането, което български компании могат да получат от чужбина (валутният закон им позволява да вземат търговски или банкови заеми от институции извън страната). При определянето на лихвите чужденците се ориентират по доходността, която носят българските държавни облигации. А тя, както вече стана дума, зависи от кредитния рейтинг на държавата.Ролята на рейтинговите агенциив съвременния свят е огромна. Тези частни компании имат достъп до огромна по обем фирмена информация, част от която е конфиденциална, и изпълняват почти регулиращи функции на финансовите пазари. Например много големи инвеститори - от пенсионни фондове до застрахователни компании, имат лимит за покупката на фирмени дългове с ниски рейтинги, който не могат да надвишават.Не бива да се смята обаче, че рейтинговите агенции са застраховани от издънки. През последните десетина месеца към лидерите в бранша - Стандард енд Пуърс и Мудис, бяха отправени основателни критики, че високите оценки, дадени от тях на де факто прогнили американски компании, са подвели много инвеститори да хвърлят парите си на вятъра. Факт е, че Стандард енд Пуърс намали рейтинга на дълга на Енрон едва на 28 ноември 2001 г., когато дори на лаиците бе ясно, че щатският енергиен търговец ще фалира. Мудис се престраши да направи същото няколко дни по-късно.В интерес на истината, въпреки закъснелите реакции на големите рейтингови агенции по отношение на корпоративните фалити в САЩ, цялостната им дейност не може и не трябва да се дискредитира. Защото оценката на фирмените задължения е малка частица от бизнеса на им. Рейтинговите агенции анализират почти всяка инвестиция с фиксиран доход - от дълга на дадена държава до облигационните емисии на фирмите. Мудис например се кълне, че оценява дългове на стойност над 30 трлн. щ. долара, емитирани от повече от 100 страни и 4200 корпорации. А погледнато в исторически план, рейтингите са определяни доста точно и много рядко емитентите са спирали плащанията по кредити от инвестиционна категория. Рейтинговите агенции използват различни финансови показатели при класирането на облигационните емисии. Между тях са степента на задлъжнялост на емитента, рентабилността, оперативните приходи, гаранциите и провизирането на задълженията и други. Агенциите периодично преразглеждат оценките на ценните книжа с фиксиран доход и могат да ги завишават или намаляват в зависимост от настъпилите промени.Оценките, които Стандарт енд Пуърс и Мудис дават на отделните държави и компании, се разделят на две основни категории:инвестиционна и спекулативна По правило инвестиционният рейтинг обхваща първите четири оценки, които дават агенциите (от ААА до ВВВ включително - за Стандард енд Пуърс и от Ааа до Ваа - за Мудис). Към спекулативната категория се причисляват дълговете, получили оценка от ВВ (респективно Ва) надолу. Ценните книжа, получили този нисък рейтинг, се наричат също и високорискови (junk bonds). Онези от тях пък, които първоначално (по време на емитирането им) са получили инвестиционен рейтинг, а след това са се сринали в спекулативната група, са известни в бранша като падналите ангели (fallen angels).Доминиращите играчи на рейтинговия пазар, както бе отбелязано по-горе, са Стандард енд Пуърс и МудисПоне една от двете агенции на практика оценява всяка корпоративна и държавна облигационна емисия, която стига до капиталовите пазари. По правило няма дългова ценна книга, която да е попаднала в инвестиционната категория без благословията на Стандард енд Пуърс или Мудис.Сравнително малък пазар остава и за трети мнения. Той се поделя между три други фирми - Фитч инвестърс (Fitch Investors), Даф енд Фелпс (Duff Phelps) и Макарти, Крисанти енд Мафъл (McCarthy, Crisanti Maffel), които дават оценка на част от книжата с фиксиран доход. Техните рейтинги рядко се различават от мнението на Стандард енд Пуърс и Мудис. В повечето случаи обаче инвеститорите и емитентите са по-спокойни, когато големите от бранша потвърдят оценката на по-дребните риби.

Facebook logo
Бъдете с нас и във