Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЧЕЙНДЖБЮРАТА ВСЕ ОЩЕ СЕ НАДБЯГВАТ СЪС ЗАКОНА

Измамите на обменните бюра се превръщат в истинска напаст за българите и чужденците. Само през юни 2002 г. служителите на отдел Оперативен контрол на Главна данъчна дирекция са установили нарушения в 73 чейнджбюра, на които са съставени актове за глоби между 20 хил. и 120 хил. лева. Това съобщи шефът на отдела Васил Панов, който стана известен сред сарафите и журналистите с това, че през юни прибра от един софийски тротоар табела с фалшиви валутни курсове и се яви на пресконференция направо с нея.С настъпването на летния сезон от хитрините на уличните дилъри са заплашени най-вече чуждестранните туристи по Черноморието, които са лесна плячка за чевръстите чейнджчаджии. За да намали възможностите за измами в курортите, Главна данъчна дирекция ще сформира мобилна група. Тя ще проверява светкавично всички обменни бюра, за които е подаден сигнал, че в тях е извършено нарушение. Чуждестранните туроператори също са предприели мерки, за да осигурят спокойствието на своите клиенти.Служители на БНБ и на някои от големите български банки твърдят, че още през май няколко западни кредитни институции са направили поръчки за доставка на банкноти за неколкостотин милиона български лева в чужбинаТези пари били поръчани от чуждестранните турооператори, които ги продават на своите клиенти, заминаващи да почиват в България. Така западняците се застраховали от риска да бъдат измамени, когато отидат да обменят валута в българско чейнджбюро. Някои банкери смятат, че ако сарафите продължат да се ползват с лоша слава, след една-две години бизнесът им съвсем ще залинее, тъй като банките ще разширят драстично мрежата си от банкомати и от тях чрез дебитните или кредитните си карти чужденците спокойно ще могат да теглят левове. Тогава туристите няма да искат и да чуят за обменно бюро.Уличните дилъри от години успяват чрез различни хитринки да бръкнат дълбоко в джоба на клиентите си. До 2002 г. при покупко-продажбата на валута те начисляваха големи комисиони - между 7 и 10%които изписваха на таблата с възможно най-ситните букви. Обикновено клиентите не забелязваха съобщението и след обмяната на валута биваха неприятно сюпризирани, тъй като получените левове или чуждестранни парични знаци се оказваха много по-малко от очакваните. Освен това чейнджбюрата отказваха да развалят вече сключени сделки. От лепкавите пръсти на уличните валутни дилъри бе пропищял толкова много народ, че през 2001 г. Министерството на финансите се принуди да приеме специална наредба за обменните бюра, която ги накара да се регистрират във финансовото ведомство и им забрани отделно да събират такси и комисиони. Те трябваше да бъдат калкулирани във валутните курсове, които се обявяват на таблата. Много от бюрата обаче намериха нов начин да подвеждат клиентите сиТе започнаха да обявяват различни видове курсове за една валута в зависимост от обема на сделката. Например сума до 500 щ. долара бюрото продава при курс от 2.23 лв. за долар, а суми над 500 щ. долара - срещу 2.21 лв. за долар. Отделно се обявяват по два и повече курса за обмяна на чекове. И отново потърпевши бяха клиентите, които - поне в България, нямат навика подробно да изучават информацията, изписана на таблата пред обменните бюра.Налаганите актове за глоби от 20 хил. до 50 хил. лв. при първо провинение и от 50 хил. до 120 хил. лв. - при второ, не стряскаха чейнджчаджиите, тъй като те успешно ги обжалваха в съда. Злите езици говорят, че проблемът на уличните дилъри се решавал от магистратите срещу скромната такса, която в зависимост от глобата варирала между 10 хил. и 25 хил. лева. А мотивите, с които съдиите обикновено пращали актовете за глоби в коша, били, че сумите в тях са необосновано високи в сравнение с допуснатите от обменните бюра прегрешения. През пролетта на 2002 г. правителството констатира, че не разполага с юзди, за да озапти сарафите, и затова предприе нови административни мерки с цел да им свие перките. На 17 април 2002 г. Министерството на финансите прие Наредба N3, в която подробно се описваше какво трябва да съдържат информационните табла. Бе забранено за всяка от валутите да се обявява повече от един курс купува и продаваБюрата бяха задължени да дават котировки само за валути, които имат в наличност. Освен това клиентите имат право да искат разваляне на сделката, но преди да са напуснали помещението на бюрото. И отново много от търговците се приспособиха към промяната в изискванията, като измислиха нови начини за измама, като изписваха подвеждаща или двусмислена информация на таблата с валутните курсове. Много от фирмите, които имат вериги от обменни бюра, обаче бяха притеснени от постоянните скандали с клиенти, които подриваха целия бизнес с покупко-продажба на валута.Асоциацията на собствениците на обменни бюра, която обединява дванадесет дружества (те контролират 105 пункта за обмяна на валута в цялата страна) декларира, че ще оказва съдействие на Главна данъчна дирекция за отстраняване на нарушителите от пазара. Участниците в сдружението дори обявиха телефоните си, на които гражданите могат да поискат да развалят сделките по покупко-продажба на валута (виж таблицата). Юнската проверка на ГДД констатира, че нарушенията на Наредба N3 в големите градове са намалели, но все още са често явление в по-малките градчета и в курортите. При инспекцията на 703 обменни бюра служителите на Оперативен контрол констатират четири нови метода за измама и всички те са свързани с изнасянето на заблуждаваща информация по таблата за валутните курсове. В първия от случаите сарафите изписват курс купува и курс продава за банкнотите, но двата курса не са изложени в паралелни колони, каквото е изискването на Наредба N3, а една под друга, което според Васил Панов е нарушение. Друг начин за заблуда е първата цифра от валутния курс да е изписана до ръба на таблото, поради което остава почти незабележима за клиента. Трети вариант е, когато на таблото първо се изписва курс продава за банкнотите, до него - курс купува за чековете, а курс купува за банкнотите е под курс продава. Така клиентите се объркват, че курс купува за чековете се отнася да сделките с банкноти и се усещат, че са прецакани едва след като сделката е приключила.Четвъртия шмекерлък е сарафите да обявят котировки, които изглеждат високи, но се отнасят не примерно за 1 щ. долар, а за 1.1 щ. долара. Малко хора обръщат внимание на тази дребна подробност и след като обменят валутата констатират, че всъщност са получили много по-малко пари отколкота са очаквали.Явно мерките, които предприема Министерството на финансите срещу измамите в обмените бюро, нямат голям ефект. Шмекерите бързо се адаптират към всяко ново изискване и вероятно чейнджбюрата ще продължат да бъдат гнойната рана на финансовия ни пазар, докато финансовото ведомство не намери начин радикално да ограничи измамите. Една от идеите е от следващата година при първо провинение на сарафа той да бъде лишен от правото да упражнява дейността си за срок от един месец до една година, а при следващото констатирано нарушение тази забрана да е от една до две години. Според служители на ГДД, всеки сараф ще се замисли дали да мами пред перспективата да бъде изхвърлен от пазара за няколко месеца. Това би му нанесло много повече загуби в сравнение с печалбата от дребни шмекерии.Каквито и мерки да предприема държавата мошенници сред сарафите винаги ще имакакто ги има и във всяка друга професия. Най-сигурната защита срещу тях е хората да внимават, когато обменят валута. Най-добре е това да става в банка, но ако все пак влизането в обменното бюро е неизбежно, първо внимателно трябва да се прегледа и да се осмисли информацията на таблото с валутните курсове, след това подробно да се разпитат служителите на бюрото за условията на покупко-продажбата и едва след това, ако се прецени, че е изгодно, да се сключи сделка. Впрочем ужилени от сарафите граждани препоръчват да се избягват определени обменни бюра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във